В МОМЕНТА ЧЕТЕТЕ

Истории за деца, които смеят да бъдат различни...

Истории за деца, които смеят да бъдат различни

kniga

Бьорк, Доктор Сюс, Жана д’Арк, Андреа Бочели, Хуа Мулан, Анди Уорхол, Урсула Ле Гуин, Кристофър Робин, Вера Рубин, Ханс Кристиан Андерсен и още много… мъже и жени, променили света по един и друг начин, също са били деца. Но дори и тогава са следвали мечтите си!

„Истории за деца, които смеят да бъдат различни“ от Бен Брукс и с илюстрациите на Куинтън Уинтър е богато илюстрирано и написано в простичък и докосващ стил издание, което подслонява невероятните истории на 100 известни – или не чак толкова – личности, които не са се страхували да правят това, което обичат, и да се борят за своите мечти.

В книгата е включен и един българин, който следваше самоотвержено пътя, който бе избрал.

Създадена да вдъхновява, тази книга отправя простичко послание – всяко дете е уникално и има своята дарба. И не бива да бъде ограничавано да прави това, което иска и което го прави щастливо. Защото тогава и само тогава то може да разгърне пълния си потенциал. И дори да промени света към добро.

––

Откъс

ВЕРА РУБИН
(1928 – 2016)

Всичко, което можем да съзрем в нашата Вселена – от планети до калинки – е изградено от материя, съставена от атоми. Но учените смятат, че осемдесет и пет процента от цялата материя е едно различно, тайнствено вещество, наречено тъмна материя. Не знаем почти нищо за тъмната материя – само това, че тя съществува. Първият човек, осъзнал съществуването ѝ, е Вера Рубин.

Като дете Вера лежала будна нощем и гледала звездите през прозореца си. Искала да ги види по-отблизо, затова с помощта на баща си сглобила собствен телескоп. През 1948 г. Вера била единственият астроном, завършил тази специалност в колеж. Казали й, че някои университети не приемат жени в нейната сфера. Тя обаче успяла – заслужила дипломата си и започнала да преподава и да изследва.

Заедно с учен на име Кент Форд Вера изследвала светлината, идваща от звездите в далечни галактики. Колкото повече научавали обаче, толкова повече се обърквали – нещо не се връзвало. Звездите се движели прекалено бързо за количеството материя, което съдържали. Вера заключила, че единственото обяснение за това е, ако по-голямата част от материята в тези далечни галактики е невидима – ако е тъмна материя.

Първоначално учените не били склонни да приемат една толкова странна теория. Но доказателствата били категорични и неоспорими. Вера продължила да изследва Вселената. През 1992 г. открила галактика, в която половината звезди обикаляли в едната посока, а другите – в противоположната. Смятала, че тази галактика може да е резултат от сблъскването и сливането на две отделни галактики!

„Още много тайни на Вселената остават скрити. Те очакват любознателните бъдещи учени“, казва Вера.

Истории за деца, които смеят да бъдат различни_Ханс Кристиан Андерсен (1)

ХАНС КРИСТИАН АНДЕРСЕН

(1805-1875)

Навярно сте чували приказките за принцесата и граховото зърно и за голия цар, убеден, че носи прекрасно палто, както и историята за малката русалка, която живее в подводно царство, но копнее да е сред хората. Ханс се родил в Дания. Майка му била перачка, която не можела да чете и пише, а баща му бил обущар, който му разказвал приказки за лека нощ.

Историите бързо станали любими на Ханс. Затворен с родителите си в едностайната им къща, той бягал в приказките в собствената си глава. На четиринайсет Ханс напуснал дома си и заминал за Копенхаген, столицата на Дания. Отначало се справял добре, получил място в един хор и изкарвал добри пари. Но когато пораснал, гласът му се променил и го изгонили. След това пробвал да бъде балетист, но установил, че е тромав и не може да контролира ръцете и краката си. Накрая Ханс пробвал физически труд, но бързо разбрал, че и това не е за него. Тогава извадил късмет. Срещнал човек на име Джонас Колин, който се впечатлил от историите, които Ханс пишел. Джонас убедил краля на Дания да плати за образованието на Ханс. Училищните години били едни от най-тягостните в живота на Ханс. Другите деца го тормозели, а директорът го биел. Той отново бягал в приказките си. Когато завършил, се посветил на писането.

Творбите му останали незабелязани до момента, в който създал „Малката русалка“. Той се прочул с нея. Приказките му се разказват и днес във филми и в книги, както и от родители по целия свят.


са Ади, Бел и приятели

ПОДОБНИ ПУБЛИКАЦИИ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *