В МОМЕНТА ЧЕТЕТЕ

Рисувай с мен

Рисувай с мен

снимка: pexels.com

снимка: pexels.com

Темата за това какво рисуват децата ни и по-скоро – какво означава нарисуваното, трябва ли да ни притеснява и кога, вълнува много родители, особено когато децата им са още в невръстна възраст. От Млечни вампири също проявяваме нескрито любопитство към т. нар. „арттерапия“* и затова поканихме изкуствоведa Даниела Чулова (нейни блогове тук и тук) да ни разкаже нещо повече и да ни даде конкретни примери. 

Даниела Маркова-Чулова работи в областта на изкуствознанието, психологията и обучението с деца. Занимава се с артдиагностика на детската рисунка. Автор е на книги, посветени на изкуството.  От 2007 г. се занимава с проблемите на децата и изкуството – пример е детската поредица „Приказки по история на изкуството“(в четири части до момента), „Нарисувай, оцвети и ума си раздвижи“, „Кодът на детската рисунка“, „Забава и арттерапия“. Повечето издания са двуезични – на български и английски и към всички има диск, което ги прави интерактивни и децата могат едновременно да учат и да се забавляват. Съпругът на Даниела – Константин Марков, е стенописец. Имат две деца – Йордан и Елена (вж. страницата на семейството във фейсбук). 

Артистичното семейство на Даниела Чулова, снимка: личен архив

Артистичното семейство на Даниела Чулова, снимка: личен архив

Какво е арттерапия и по-конкретно арттерапия за деца?
Арттерапията е интересен и предоставящ свобода метод, където психология и изкуство се срещат, за да повлияят на човека (дете или възрастен) по посока на лечение, психотерапевтична корекция, личностно усъвършенстване ири просто разтоварване. Чрез арт-терапията децата изразяват това, което не могат да споделят с думи. Тя се използва и при възрастни – както при междуличностни конфликти и различни кризисни състояния. Особено полезна е когато хората не могат да определят или отказват да говорят за травматичното преживяване. При деца арт-терапията е полезна за всяко едно дете, защото разширява кръгозора на родителя и на самото дете, както и възможностите за комуникация. Тя ни дава възможност да надникнем в света на мъничето и да видим това, за което то не може да ни разкаже.

Кога всъщност има повод за притеснение при детските рисунки? Можете ли да дадете конкретни примери.
Важно е да се наблюдава поведението на детето по време на рисуване и да се следи какви чувства изразява – гняв, страх радост, тъга… Трябва да се има пред вид и отношението към процеса на работа и към самата рисунка. Ако детето сгъне рисунката си, то има желание да запази някаква тайна. Когато сгъната рисунка се подари, това означава предпазливост и все още недоверие към получателя, но и желание за споделяне на състояние или проблем. Късането на картина изразява гняв към изобразеното, желание за освобождаване или страх от визуалната конфронтация с нарисуваните образи. Изтриването е знак за ниско самочувствие, несигурност и страх от изразяване на собствено мнение.

Важно е да се наблюдава разположението на обектите в листа, подбор на цвят, мащаб на изобразеното и още много други детайли. Един от най-популярните тестове за диагностика е изобразяването на семейство например. Давам конкретен пример с анализ от практиката:

При изпълнание на задачата е важно детето да спазва зададените инструкции. Изобразява семейство с всички предоставени му цветове. На семейната рисунка фигурите изразяват чувствата на детето към близките. Ако те са хванати за ръце, в очите на детето семейството е сплотено и задружно. Ако са разделени, не всичко е наред. Според последователността, по която рисува членовете на семейството, може да се определи отношението на детето към всеки един от тях. При направа на семеен портрет, ако има голям брой допълнителни персонажи в рисунката (баби и дядовци, лели и чичовци, братовчеди или хора, различни от тесния семеен кръг), това е сигнал за неудовлетворени психологически потребности в семейството. Това често се случва в рисунките на eдинствени деца, които искат да заемат покровителствена функция, да командват, да не са самотни.

убежище (1)

Позиционирането в листа и значенията на фигури и цветове са фактор при анализа. Ако детето изобразява себе си в края, сбутано, това е знак за ниска самооценка, лошо самочувствие и усещане, че не е достатъчно обичано от семейство и приятелски кръг. Всичко, което е важно и обичано от детето, е в топли и светли тонове. Ако детето е нарисувало дрехите на някого в синьо (мама), това е знак за безгранично доверие и че с него то се чувства комфортно. Ако облеклото е в зелено (баба) – този човек е значим за детето и то много го уважава.

Казвате, че книгата Ви „Кодът на детската рисунка“ е наръчник за всеки родител. Наръчник за какво?
В книгата са изложени стадиите в развитието на детето и особеностите в детската рисунка на всеки възрастов етап, посочени са ключови знаци и символи, методи на прочит на изобразеното и полезни съвети как рисуването да се превърне в инструмент за общуване. Целта ни е читателят бързо и лесно да разчете нарисуваното от детето, да се ориентира в границите на „норма – отклонение“, да потърси отговори за себе си и да уставнови евентуална необходимост от намеса на специалист. Книгата е предназначена за широк кръг от хора – както за родители, така и за студенти в сферата на начална и предучилищна педагогика, педагогика на изобразителното изкуство, психология. Тя може да е полезно помагало за учители от детски градини и от начален курс на общообразователните училища.

В ранна детска възраст рисунките са „абстрактни“ и е доста по-трудно за родителите да разчетат какво е изобразено, освен ако детето не разкаже. За какво да се вглеждаме през този период?
В най-ранна възраст (имам пред вид до две и половина години) не е необходимо каквото и да е вглеждане от страна на родителя. Проблемните ситуации на този етап обичайно се свързват с отказа на дете от изобразителна дейност. На по-късен етап, над 3 години работата само с черно и кафяво например, системното им предпочитане пред другите цветове, е сигнал за внимание. Склонността към изобразяване на едни и същи обекти обаче не бива да тревожи, тъй като детето се учи да се изразява чрез повторение.

автопортрет (1)

Всяка рисунка ли е показателна?
Като родители вие навярно ще подходите към всяка рисунка с нескрито любопитство. Не анализирайте всяка рисунка, за да не изгубите доверието на детето и да не притъпите неговия ентусиазъм за рисуване, ако се чувства наблюдавано. Оставете го да рисува само и на спокойствие. Рисунката е и инструмент за диагностика и „моментна снимка“ на състоянието на детето.

С какво може да ни е полезна другата Ви книга по темата – „Забава и арттерапия“ – как да я използваме на практика?
Изданието представлява електронна книга с артпроекти, описани стъпка по стъпка, карти за арттерапия, съвети за развитие на моторика, координация, концентрация, рецепти да приготвяне на смеси за моделиране, основни посоки за практическа работа с цвят и символика на цветовете. Ръководството е изцяло с практическа насоченост. Всяко занимание (30 проекта плюс 1 бонус с придружаващо видео) е описано стъпка по стъпка, показан е резултатът, като към него са добавени идеи за производни занимания, адаптация на задачата по възраст, етап на развитие и посока на интерпретиране.

„Забава и арттерапия“ е отново като наръчник за всеки родител, педагог, специалист логопед или психолог. Може да се използва за забавление у дома, в детската градина, в кабинета. Материалите са достъпни, а идеите съобразени с възрастта на децата. Това е практическо приложение и продължение на „Кодът на детската рисунка“, насочено към практическа работа и осигурява допълнителни ресурси. Приложеният материал е натрупан в резултат на работа с деца.

Като родител на две деца и като професионалист, който от 2013 г. работи с деца, мога да дам няколко важни съвети. Колкото и малки да са децата, те винаги усещат подкрепата, обичта и закрилата. Важно е да знаете това и да зачитате индивидуалността и значимостта им. Уважението към личността на детето проличава във всичко, включително и в начина, по който се отнасяте към сътвореното от него. За да градите здрава връзка с детето си, да имате все повече пътища и начини да надзърнете в неговия вътрешен свят, за да подържате комуникация и доверие препоръчвам да приложите тази практика по отношение на рисунките му:

Водете диалог с детето. Задавайте въпроси от типа на: „Какво е това, което си ми нарисувал?”, проявявайте заинтересованост.

Давайте свобода при избор на тема, изобразителни средства и достатъчно време за рисуване.

Уважавайте драсканиците.

Изразявайте радост от подарената рисунка и удовлетворение от споделената информация на нейния автор.

Събирайте рисунките на детето в папка.

Рисувайте цялото семейство.

На базата на своя опит детето може да възприема родителя като човек, който притежава власт, дава съвети и постановява правила, или като човек, на когото доверява мисли и чувства. Съвместното рисуване дава възможност на детето да види родителя си в друга светлина, помага на мама и татко да усетят неуловими по друг начин нотки от отношението на детето към тях.

 

daniela

Даниела Чулова е и куратор на изложби, снимка: личен архив


*арттерапия
– алтернативен вариант на традиционните видове психотерапия. С нейните методи разчитаме нарисуваното в детските рисунки, отключваме проблемни теми, овладяваме травматични състояния като помагаме на децата да излеят в емоции това, което им е трудно да споделят с думи.


са Ади, Бел и приятели

ПОДОБНИ ПУБЛИКАЦИИ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *