В МОМЕНТА ЧЕТЕТЕ

Лиза и Матилда

Лиза и Матилда

liza_matilda_green

Малката Матилда и Лиза, снимки: личен архив

Познавам Лиза от времето, когато бяхме в университета (ще рече от края на 90-те). Бяхме в един поток, даже в една група. За малко. Но достатъчно, за да пазя и до днес усещане за лято, резени диня, лепнещи устни с потекъл сок по брадичката, море, усмивки и безброй истории. Струваше ми се, че тя е толкова необикновена – чудех се до къде се простира истината и започва ли от някъде измислицата в нейните разкази за това, което й се случва.  После тя замина и така пътищата ни се разделиха, но не съвсем. Някак все се пресичат, докосват се бегло, но достатъчно, за да си спомня и да се заредя с онази жизненост и енергия, която хора като нея носят. В моите представи тя е като героиня от филм, която живее в някаква паралелна, вълшебна реалност. А всъщност Лиза е много земен човек, живее тук и сега, което личи и от отговорите, които ми даде за това гостуване при нас. Тя е филмов режисьор и сценарист. Лектор по история на изкуствата. Заслужила си е образователните степени доцент и доктор. Основател и член на творческия колектив „Филизи 33„, съвместно с Ицко Финци и Анна Стефанова. А Ицко и Лиза са родители и на прекрасната Матилда, която всъщност е основната причина да поканя майка й за това интервю. И така, представям ви Лиза и Матилда.

matilda blueeyes

снимка: личен архив

Името Матилда няма общо нито с книгата, нито с филма (особено не с филма – много ме дразни това странно подстригано всезнаещо момиченце). Майката на Ицко се казва Матилда – затова. Когато избирахме име на детето, аз имах само едно условие: да няма буквата Р (не мога да я произнасям). Дълго време не можех да свикна (аз съм расла сред Боряни и Стояни). Наскоро в свидетелството за раждане на майката на Ицко видяхме, че истинското й име е Роза.

liza_matilda_risuva

снимки: личен архив

Много леко мина моята бременност, дори не я усетих. Работих в университета два или три месеца преди самото раждане, водих с обичайната интензивност и курсове, и лекции. Дори и извън университета – в галерия „Фотосинтезис“ имаше курс по история на изкуството, който завърши месец преди раждането.

Нямала съм очаквания. Нищо нито съм си представяла, нито съм чела как трябва да бъде. Ходих на консултации вече в напреднала бременност при Диди Димова (сътрудник към клиника „Щерев“, където раждах). Тя ме обучи на основните неща – повиване, кърмене, къпане.

liza_matilda_kukli

снимки: личен архив

Други основни неща (влажност на въздуха, начин на обличане, имунизации)  – всичко това изчитах от курсовете на педиатъра Комаровски. А вече за захранването и начина на хранене като цяло – за това ме консултира доктор Гайдурков. По негова препоръка детето се храни с всичко най-нужно и полезно. Благодарение на тия опорни стълбове, не ми се е налагало да се изненадвам (за лошо).

liza_matilda_gotvi

снимки: личен архив

Изцяло сами готвим. Имам всякакви уреди и приспособления. Да речем – мелничка с камъни, дехидрататор, микроферма за покълване… Почти всичко е от био магазина (варива, месо), плодовете и зеленчуците са от нашата градина. Е, не всички, но основно се храни със зелени неща, които имаме в изобилие – коприва, лапад, магданоз, копър…

matilda_apples

снимка: личен архив

Всяка сутрин събирам коприва, но не за плетене, а за готвене и не за единайсет братя-лебеда, а за момиченце-патенце, защото съм не Елиза, а Лиза (ако умеех, щях да го напиша в стих, ех…)

liza_matilda_levitan

снимки: личен архив

Дрехите трябва да са памучни и не в електрикови цветове. Хахах. Много приятели ни дават дрешки, много съм благодарна за което. Все са хубави, чисти. Не знам как го постигат техните деца. Да речем, сега моята приятелка Ема Константинова ни даде зимно яке с грейка. А преди това – бели летни пуловерчета. Как е възможно?! – питам се аз. След носеното от Матилда нищо не става за подаряване. Всичко е оклепано… Но сигурно е така, защото тя отказва да я хранят, в столче също не седи – мота се с една лъжица из двора и яде на поразия.

liza_matilda_shkaf

снимки: личен архив

 

И още малко за тях:

За мен ти си от майките вълшебници – пълна с истории, а и със сръчни ръце. Как се възприемаш ти в тази роля?
В ролята на майка-вълшебница? Чудесна роля, една от най-хубавите.

Какво обичате да правите заедно с Матилда?
Да танцуваме!

matilda_mirorr

снимка: личен архив

Има ли си любими занимания, играчки?
Да, тя обича нещата да се повтарят. Иска на едно и също място да са поставени дрешките й, играчките й, всичко. Сред любимите й занимания са да тича по пясъка и да се гони с вълните. Също да се занимава с всякакви животинки – червеи, таралежи, костенурки … Ние живеем диво, сред много дървета и тя дълго наблюдава птички, катерички – каквото има.

Съседите имат кучета, котки и ние сме все при тях – тя нещо им говори или просто ги наблюдава. Тези дни ни намери едно коте и заживя у нас. Матилда го гушка и мачка, а то е така мило и ласкаво винаги, че нямаше как да не остане. Прилича на куче в поведението си: ние всеки ден отиваме по едно и също време да се разхождаме по плажа и котката излиза преди нас още и чака пред вратата на колата. Не, не я взимаме в колата, но ни изпраща до шосето, тича до колата. А сетне ни чака на прага… Не е домашно коте, няма нашийник, да речем. Питахме съседите – никой не знае чие е. И стана наше…

liza_matilda_more

снимки: личен архив

Четеш ли й? Какво?
Не, пея й. Но ако разказвам, то историите си ги измислям, макар да разгръщаме книжки с картинки. Сега, да речем, много се смее на една история за жаба, която яде камъни и говори с пълна уста.

Как се справяш с безпрекословното доверие, което неизменно ни дават децата? При мен на моменти усещането е на прага лудостта, лудост в смисъл да приемаш например Вселената рационално, но да осъзнаваш, че тя е много извън всяка рационалност и това те прави някак безпомощен, а трябва да си опора. Нещо такова. Не знам дали обясних, хахах
Не си мисля такива неща, не.

liza_matilda_window

снимки: личен архив

Какво си пожелаваш за нея?
Ооо, милион неща! Да има приказно щастливо детство и юношество. И нататък…

liza_matilda_orange

снимка: личен архив

А за себе си?
Имам списък със 17 цели. Някои са за близките две години и половина, други – за идните 10 години. Разбрала съм, че стига да смогна да формулирам какво искам, умът ми се фокусира и животът така нарежда нещата, че вървя в избраното направление. Много е трудно понякога да преформулирам мечтите, а понякога е лесно. Ето, когато се появи Матилда, всичко се промени. Но тази промяна стана така леко, вълшебно, че е прекрасно. С раждането на детето целият външен и вътрешен свят придоби особена красота. И смисъл.

liza_matilda_dvor

снимки: личен архив


Последната наша майка в рубриката "Дневници". Тя е с най-големите измежду децата в проекта МВ - близначките Анна и Сияна, и с най-малкия сред тях - Любомир. Ралица е редактор с над десетгодишен опит, мениджър съдържание в сайтовете на bTV. Понастоящем е в онзи етап от живота си, в който всичко започва отначало. Още за нея и децата й: в "За нас".

ПОДОБНИ ПУБЛИКАЦИИ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *