В МОМЕНТА ЧЕТЕТЕ

Едно бебе на детски лагер

Едно бебе на детски лагер

Малката Елена на лагер, снимки: Деница Стефанова

Малката Елена на лагер, снимки: Деница Стефанова

Деница Стефанова е родена през февруари, за междусрочната ваканция и цял живот е искала рожден ден през лятото, на морето, например. Вече го има, благодарение на дъщеря си Елена, която скоро ще навърши една година. Една от осезаемите промени в живота й като майка обаче е, че предпочита селото пред плажовете и хамаците в гората. Дошла е да ни разкаже именно за селото, в което Елена казва първата си осъзната дума, а именно – котка, и където за първи път се изправя сама на два крака. Селото се казва Ъглен, което винаги ще й напомня за следния цитат от Селинджър:

– Какво е казала едната стена на другата?

– Ще се срещнем на ъгъла.

Случи се така, че разбрах кой е любимият летен лагер за дъщеря ми, още преди да изберем градината или да решим ще ползваме ли кухня.

„Елате, елате, прасето трябва да ражда, има сърфове, детски лагер, ще ядете дуди, а и тъкмо взехме бебешки кош, чакаме ви.“

Така ми отговориха на въпроса „ОК ли ще е с бебе при вас?“ от остава.ме в село Ъглен и аз не размишлявах дълго, а започнах да пълня един куфар и да се чудя какво от евентуалния багаж бих могла да спестя. Няколко дена по-късно вече щях да зная, че там се нуждаем от минимален брой „градски“ вещи, като към излишните спадат обувките и със сигурност играчките, защото има предостатъчно налични, а и животните, пръчките, джанките, двата трамплина са по-интересни.

Бях ходила в този нещо като хостел, нещо като общност (нещо като нищо друго на света) и преди, мислех си, че знам какво да очаквам, въпреки че сега призмата е напълно различна, тъкмо са й изникнали двата долни зъба, чака още три наведнъж и никога не е виждала повечето животни, които й се показват на картинка. Преди през зимата отивах в Ъглен заради практическите курсове по занаяти, камината и непланираните акустични концерти около нея, които през лятото прерастват в минифестивали, защото в двора има построена голяма дървена сцена, а около реката има условия за къмпинг, когато къщата се напълни. През лятото към селото ме дърпаше още природата му, естественият скален мост и пещерите, пълни с легенди, прекосяването на река Вит – едно от най-забавните неща, които съм правила и не омръзва дори след 35-ото успешно преминaване на другия бряг, шанса да си набера билки, диви ягоди и въздишки.

Сега бях привлечена предимно от възможността дъщеря ми Елена да пълзи по тревата, да диша чист въздух, да яде домашни зеленчуци, яйца, мляко и сирене (намерихме толкова добро, че възнамерявам да го използвам за подаръци на предстоящите ми близки рожденици). Исках тя да види как изглеждат наистина тези неща, които й показвам нарисувани, докато издавам странни звуци МУУУ, ПА-ПА, ГРУХ и изобщо как се случва животът извън булевардите и на какво ухае.

Всичко това се сбъдна, но най-същественото в цялото ни преживяване бяха детските лагери, нещо, на което не обърнах внимание в краткото представяне по телефона. Иначе само животните, които живеят в двора или около него, са следните: черната миникоза Госпожа, която понякога скача на малкия трамплин, женската овца Ози, въпреки че тя не подозира, че е овца, а се изживява като куче, което пие кафе, четири баш кучета, лабрадорът сред които се превърна във верен пазач и плюшена играчка на Елена, понито Алф, закупено лично от група деца от лагерите, семейство коне с малко конче, двойка виетнамски минипрасета Бони и Клайд, които очакват своето поколение, ламата Диди, която е нещо като емблема на мястото, и кротка бяла котка, току- що  родила три малки котенца. Има и комари, защото реката почти гали оградата, толкова е близо, но веднага ми беше предоставен балдахин, така Елена си дремваше всеки ден на открито, съвършено спокойна.

Именно сънят беше първия сигнал колко по-добре й е там. Спеше с по час и половина-два повече, отколкото в София. Дори когато децата играеха на криеница, а мястото им за заплюване беше близко до кошчето й! Вкъщи една скърцаща врата на съседите може да я събуди, но там изпадна в блажена хипноза. И все пак, когато беше будна, беше още по-интересно, защото за първи път в живота си имаше възможността да общува целодневно с цяла група деца. Водила съм я на музика за деца и на Кинди Ру – и двете имаха положителен ефект, но нищо не може да се сравни с това нон стоп да наблюдава и участва в живота на детската общност. Там тя за първи път се изправи на крака, направи го, хванала раменете на новата си 3-годишна приятелка, дъщеря на инструкторите по сърф, които правят по-големите деца безкрайно щастливи. Там Елена каза и първите си думи, различни от ба-ба, та-та, да-да, ма-ма. Бяха кон и котка, разбира се, а не светофар или мол. Толкова ни хареса, че останахме повече от предвиденото и така имахме възможността да присъстваме на два пълни детски лагера.

Системата при тях е следната – всеки лагер трае от неделя до четвъртък. Най-малкото дете, пуснато на лагер, беше на 5 години, но обикновено са по-големи, средно 8-12-годишни. Лагерите са тематични, в зависимост от хората, които ги водят. Ние присъствахме на художествен лагер и на лагер по дърворезба. Това значи, че освен ежедневните задачи, които имат децата – да, те вършат работа там, хранят животните, носят им вода, мият си чиниите, правят сладко от ягоди – и прохладните походи, всеки ден се случва нещо образователно и творческо, а накрая имат и готова продукция, която да отнесат вкъщи. Ние се върнахме с глинени плочки, които отлях, оформих и оцветих сама и капан за сънища с пера от местна токачка и чужд паун.

Децата имат на разположение и голям шкаф, пълен с какви ли не настолни игри (аз се възползвах от йога-картите), всякакви пособия за рисуване, книги,  маскарадни костюми, различни музикални инструменти, два трамплина, слаклайн, люлки, хамаци и свобода, каквато досега не за познавали (освен редовните, които са доста, защото веднъж дошъл, обикновено се връщаш). Направи ми голямо впечатление това, че там се учат и да готвят. Втория ден запалихме огън, на който да си печем зеленчуци и те дадоха идея да се направят и пърленки. Веднага едното момиченце се втурна към кухнята с думите „Отивам да меся, къде е маята?”, а през това време момчетата вече правиха таратор. В един от следващите дни децата сами си опекоха баница и за да е по-интересно, сложиха вътре късмети. Освен гениалните „Ще е дакел” и „Котешки следобед”, имаше „Да погалиш Елена”, моята Елена, просълзих се. От тях научих също, че когато правиш тиганици или друг вид тестена закуска, е супер предварително да ги оваляш в суров слънчоглед. Много има за научаване в Ъглен, та аз дори не подозирах, че виреят и розови макове, а за десетките билки, които ни заобикалят, да не говорим.

19667574_2044793629075138_5109074194369551562_o

До селото се стига лесно (по-трудно е да го напуснеш, защото омагьосва) с кола и с обществено транспорт. Всеки ден в 15:00 има маршрутка от Централна автогара София, има редовни автобуси от Луковит и Червен бряг.  Ъглен се намина на 40 километра от Плевен и Ловеч и на 120 от София.

Искрено се надявам лагерите на остава.ме да се запазят след 4-5 години, когато Елена ще може същински да участва. До тогава ще се възползва от гостоприемството на хостела, придружена от родител, което също ме устройва. Мястото, разбира се, може да се посещава свободно от възрастни, дори по време на детските лагери – което беше разковничето при нас. Хубаво е да се направи резервация на телефон 089 666 1603, за да е сигурно, че няма да спите под ореха на брега на реката, поради препълнена с гости къща. Плаща се на принципа на дарение, има кухня на разположение, както и прясно приготвена от домакините храна.

Аз лично следя изкъсо и фейсбук страницата, на която обявяват предстоящите събития, като 3-дневните семинари Енергийни промени в телата ни с д-р Румен Стоилов и Разгаданите богомилски кодове с доц. Вачкова и Буковски. Ако имате по-големи от Елена деца, следващите лагери са за вас. Има и Приключенски лагер, по време на който децата изграждат типи, решават еко задачи, плетат въже и ходят по въже, а може и да пояздят. След него предстои Театрален лагер, който определено разпалва любопитството ми. Планиран е и Творчески лагер, обединяващ моделиране с глина, рисуване, цветен пясък, народни песни и танци и другите обичайни за къщата активности. Единственото, за което не са помислили, е машина на времето, която да превърне и родителите отново в деца, но всъщност, като се замисля – сторено е и това.

18581915_2017575051796996_2088436704771301709_n


са Ади, Бел и приятели

ПОДОБНИ ПУБЛИКАЦИИ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *