В МОМЕНТА ЧЕТЕТЕ

Мира, Мария, Ева и Елиза

Мира, Мария, Ева и Елиза

текст: Дима Чакърова
Снимки: Лилия Николова

IMG_8342

Преди 8 години Мира Колева-Кленовски пътува по целия свят, работи за световни имена в модата и се наслаждава на свободата и независимостта, които дава професията на успешен модел.
Мира е от онези хора в модния бранш, които са еднакво известни и ценени както по света, така и у нас. Фина в общуването, елегантна в силуета, устремена в мислите – по много мил и вдъхновяващ начин. Хващаме я в онзи житейски момент, в който е в главната роля на щастлива майка на 3 момичета – Мария (6,5), Ева (2,5) и Елиза (1), за да поговорим за това колко е важно да насърчаваме децата в тяхното развитие от най-малки, за периода на ужасните 2 и как да го минем по-леко, и за голямото синьото море, към което ще тръгне след няколко дни с три деца, усмивки и доволно количество багаж. Мира е избрала да подпомага развитието на децата си чрез Монтесори метода, семинар за който ще се състои между 16 и 18 юни в София с поредица от практически сесии и теоритична част, предназначен за учители и родители и посветен на развитието на детето на възраст между 0 и 3 години (http://imontessori.bg/events).

Очаквах майчинството с много голямо нетърпение и не съм имала проблеми в следродилния период с умора и липса на сън, но първото ми сериозно предизвикателство беше, когато първото ми дете навърши 2 години. Тогава се видях като родител в безизходица, който не знае какво да прави. Имах нужда от помощ, от съвет – дали само моето се тръшка, дали само то проявява характер. После всичко си дойде на място и със следващите бях подготвена. Понеже моите приятелки нямаха деца, аз бях първа сред тях, никой не ми беше казал, че има моменти, в които детето може 20 минути да не иска да седне в столчето за кола и да стоим по средата на улицата, тя да реве истерично, а хората да ме гледат. Казвах си: „О, не, аз не се справям, детето ми е различно и не мога да го овладея.“ Тогава за пръв път гугълнах какво да правиш с детето си и започнах да чета (смее се). От днешна гледна точка не смятам това за най-правилното, но тогава осъзнах, че не съм единствената на света. Нещата си дойдоха на място, детето ми преживя периода и разбрах, че не съм се провалила като родител. И продължих с още две след първото. Знам, че с много търпение всичко си идва на мястото.

IMG_8338

Родих 3деца за 6години. Съпругът ми имаше още 2преди това и общо ни станаха 5. Да, срещам шок у хората като кажем колко деца имаме общо – повечето ни се радват, но понякога мисля, че ни възприемат и като леко луди. Ние обаче се чувстваме много щастливи! Големите много обичат малките и се грижат за тях, малките се възхищават на големите, които вече учат в чужбина. Най-голямата е на 20 и учи архитектура в Лондон, 6-годишната Мария пък учи рисуване заради нея. Много е забавно, но и трудно.

IMG_8329

Балансът идва при мен след 21:30 ч., когато всички заспят. Имам нужда от 30 минути, в които да помълча и да не правя нищо. Така отпускам, медитирам и на следващия ден всичко започва наново. След първото дете открадвах лично време, успявах и след второто, но след третото, ако трябва да съм честна, не се получава. Опитвам през деня по 1 час да тичам – това е моето време. Понякога и тях включвам в тичането. Обичам да скачам на въже, правя го рано сутрин по половин час, просто скачам, или следобед, когато се включва и голямата ми дъщеря.

IMG_8340

С първото ми дете бях до 3-те й години вкъщи – това е разбирането тук, че на 3 години е добре детето да тръгне на градина. Тя беше изолирана от контакти с деца, по-трудно стана самостоятелна. След това си казах, че повече няма да го причиня на свое дете. Но това е, когато си намерил правилната детска градина – това също е много важно, така и детето, и майката са спокойни. С второто бях убедена, че няма да я държа толкова дълго с мен и на година и десет месеца тръгна. Бях много щастлива – научи се да говори, да контактува с деца и смятам, че отнемаме много от развитието на детето, когато егоистично го държим дълго с нас. И сега третото, като най-малко, мисля да го пусна на 1 година и 4 месеца.

IMG_8341

Монтесори подходът за мен е лъч светлина и успокоение, и отдъхване като майка, че съществува начин детето да е щастливо, да не е натоварено от предразсъдъците на големите, да се развива като бъде подпомагано, подтиквано и оставено да се изразява свободно.

IMG_8336

Имах опит с голямата ми дъщеря, която посещаваше частна детска градина, но не Монтесори, дори не държавна, но разликата беше огромна – това, което без усилие показваше вкъщи като знания след влизането в Монтесори градината, беше просто феноменално. Научи се да смята на суперранна възраст, сядаше и започваше да смята с клечки. Постепенно знанията, които придоби за света, за планетите, за явленията бяха много цялостни.

IMG_8334

Тъй като Мария беше много своенравна, никой не се опита да я пречупи и опитоми, напротив, използвайки уменията си, учителите и ние вкъщи с общи усилия, насочихме тази своенравност да започне да работи за нея, което е много ценно. Учителят е важен в моменти на безизходица и когато имаш нужда от съвет.

IMG_8333

Когато за пръв път се сблъсках с Монтесори материалите и видях как дъщеря ми играе в продължение на половин час с леща, бобчета и няколко бурканчета, при положение, че вкъщи трудно задържах интереса й, бях много провокирана да разбера как да прилагам това. Тогава предприех тотална промяна – спряхме да купуваме играчки и започнах да следвам принципите и вкъщи. Не можете да си представите какво прави една торба с грах на шушулки с две деца, които се карат постоянно. Стоят в продължение на час и отделят грахчета в купа. Дори не е нужно да се купуват скъпи материали, има много естествени средства, които използваме.

IMG_8330

Бях много амбициозна с първото дете. Тя каза – не искам балет, искам футбол, сега се занимава с рисуване и виждам, че й се отдава, и съм решила да я подкрепям в това й желание. Оставям ги малко да пораснат и да видя какво ще ги увлече. Искам да са силни и добри човеци – това май всеки иска за децата си. От много малки ги уча да са самостоятелни – много държа на това. Знам, че в един момент много ще имат нужда.

IMG_8332

Те са три и понякога са много неспокойни. Много рядко и трите в един и същ ден са настроени за едно и също нещо. Оставям ги да си изживеят емоциите и чувствата. Може би най-добрите ни моменти са, когато сме с моята сестра и майка ми в Стара Загора и се събираме всички на гости на баба. Правим всичко заедно, караме колела, баба ни прави огромен кекс. Това са най-хубавите моменти. Както и на синьото море – от зимата започват да питат кога ще ходим на синьото море. И за нас с баща им, и за тях там са най-хубавите мигове – едната кара сърф, другата тича, бебето е спокойно. Там имаме едно много хубаво усещане за свобода.


са Ади, Бел и приятели

ПОДОБНИ ПУБЛИКАЦИИ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *