В МОМЕНТА ЧЕТЕТЕ

Пътят ни един към друг след появата на детето...

Пътят ни един към друг след появата на детето

Снимка: pixabay.com

Снимка: pixabay.com

За всички е ясно, че с появата на детето/децата вече нищо не е същото. Може да звучи скучно и банално, но е самата истина. А за родителите настъпва време на тежки изпитания. Отношенията между двамата партньори често претърпяват големи обрати. Трусовете – физически и емоционални, които настъпват у майката, безспорно се отразяват и върху таткото, който от своя страна също преживява пристигането на нов член в семейството. Затова от Млечни вампири решихме, че можем да бъдем полезни на няколко двойки, които се съгласиха да отговорят честно на въпросите, зададени от нас, а психологът Димитър Цветков да им даде евентуални отговори и насоки за справяне с не задължително критичната, но със сигурност различната ситуация, в коята са попаднали.

Първата двойка са българи, които живеят в чужбина. Те са родители на момиченце, което още няма годинка.

Димитър Цветков е психолог, работи с млади хора в риск и оказва подкрепа в случай на необходимост от кризисна интервенция.

Какво се промени в дома Ви с появата на детето?

Ж: Откакто имаме дете, домът ни беше преобразуван няколко пъти досега, според нуждите на малката Беатрис. Първо – подходяща среда за кърмене, после, докато се научи да сяда, подът беше покрит с възглавници и меки килими, а сега, имайки предвид, че лази, се налага перфектна чистота и обезопасеност. Следва етапът на ходене, за който още не сме подготвени. :) Домът ни става все по-тесен и разхвърлян, но пък и все по-весел.

Д: След появата на Беатрис в нашия дом всичко се преобрази по нейн размер и нужди. Появиха се нови принадлежности и приспособления и изведнъж тя зае 70% от пространството и 100% от ежедневието ни!

Промени ли се поведението и отношението на партньора Ви към Вас и как?

Ж: Отношението на партньорът ми се промени още от момента на забременяването ми, а след раждането промяната стана още по-явна. Понякога чувствам несигурност в действията му, насочени към мен, което предполагам е породено от факта, че аз вече не съм онова момиче, а съм майка на детето му. Усещам, че той понякога не знае как точно да подходи. Долавям голяма студенина в отношенията ни, в сравнение с преди и се опасявам, че би било много трудно да намерим път обратно един към друг.

Д: Да, определено отношението на партньорката ми се промени след раждането на  Беатрис. Моето съществуване мигновено мина на заден план и се превърнах в онова същество, което броди безцелно из пространството на детето, вдига шум и постоянно греши във всички дейности, които предприеме. От любвеобвилното и крехко същество, което бе до мен, се преобрази в съблезъб тигър, който само ръмжи и хапе на всяка моя поява и предприемане на инициатива. Надявам се с порастването на детето и със свикването ни да бъдем родители това отношение да се омекоти и моята половинка отново да се появи така, както изчезна.

Промени ли се Вашето поведение и отношение към партньора Ви и как?

Ж: За съжаление, отношенията ни с моя партньор се промениха драстично, и предполагам, безвъзвратно. Аз винаги съм била отговорен човек, но след превръщането ми в майка, отговорностите ме натоварват до степен такава, че се превърнах в друг човек, който не намира време да поглежда встрани от детето, засега. Смятам, че връзката ни има нужда от сериозно лечение и поради този факт вече няколко пъти посещаваме семеен психолог, който се надявам да успее в насочването ни в правилната посока.

Д: За съжаление и моето отношение към партньорката ми, се промени. Удължавайки работния си ден, се връщам късно и изморен и първото нещо, което правя, е да гушна Беатрис и да започна да се занимавам с нея, отменяйки мама от това задължение и давайки й възможност да се погрижи и за собствените си нужди. Това продължава почти до времето за лягане и на двете ми жени и се получава така, че с мама се подминаваме за по цяла седмица, отделяйки по някоя бърза реплика или сбит преразказ на изминалия ден, но нищо повече. Нито ласка, нито мила дума и това за жалост си оказва влиянието.

Липсва ли Ви нещо от моментите, които сте имали преди появата на детето?

Ж: Определено има неща, които ми липсват от миналото, като например една киновечер с него. Със сигурност ми липсват повече ласки и мили думи, както и внимание от негова страна, но най-вече ми липсва разбирането. Имам чувството, че вече говорим на различни езици, което преди не беше така.

Д: Да, определено ми липсва интимността, която имахме преди появата на Беатрис. Времето, което отделяхме само за нас. Чувствахме, че сме един за друг и че между нас не може да застане никой, а и ние самите не го позволявахме. Нямахме нужда от другите, за да се забавляваме. Бяхме си достатъчни един на друг и се допълвахме изцяло. Сигурен съм, че това не е изчезнало и все още е там някъде, само дето не знаем къде сме го скрили, сред нуждите и грижите за детето.

Промени ли се интимният ви живот?

Ж: Интимният ни живот се промени драстично. Нямаме никакво време един за друг, а се опасявам, че и желание. Някъде четох, че хормоналният дисбаланс у жената по време на кърменето води до липса на сексуално желание. Засега ми служи за успокоение, но силно се надявам нещата да се балансират в най-скоро време, най-вече защото виждам този дисбаланс и у него.

Д: Да, за съжаление интимният ни живот се промени драстично след появата на Беатрис или за да бъда по-точен още след видимото нарастване на корема на моята любима. Беше ми странно и осквернително да извършвам съпружеските си задължения, знаейки, че на няколко сънтиметра се намира моето детенце. Дори и желанието на партньорката ми не бе в състояние да ме отклони от тия непрестанни мисли и кaртинки, които ми се въртяха в главата. След появата на Беатрис първоначално едва намирахме време за сън, после за личното си пространство и в едим момент просто като че ли забравихме за тия си нужди и изстинахме един към друг в това отношение.

На какво според Вас се дължат промените?

Ж: Промените според мен се дължат най-вече на липсата на физическо време. Сигурна съм, че ако имахме поне една баба, бавачка или просто помощничка, дори и за два часа на ден, нещата щяха да стоят по съвсем различен начин.

Д: Според мен промените се дължат до голяма степен на факта, че нямаме на кого да оставим детето и да си отделим един или два часа на взаимно внимание, било то и само да се разходим безгрижно по улиците.

Как се чувствате след тези промени?

Ж: Понякога промените, които настъпиха напоследък, ме карат да планирам събиране на багажите и бягство, но не от майчинството, а от ролята на спътница в живота му. За радост все още успявам да се успокоя и да анализирам трезво ситуацията, давайки си сметка, че всъщност проблемите ни са разрешими. Надявам се да се окажа права.

Д: Щастлив съм от появата на Беатрис в нашия живот и нямам търпение да съм с нея и майка й ден след ден. Страхувам се обаче да не ги загубя поради това ни отдалечаване с мама. Надявам се нещата да си дойдат скоро на мястото.

Споделяте ли с партньора нещата, които ви тревожат?

Ж: Аз споделям, оплаквам се, мрънкам, протестирам и си казвам болежките винаги и всеки ден, с риск да прекаля понякога. Той не споделя почти никога и е така от самото начало. Опитваме се да променим това – аз да се оплаквам по-малко, а той да споделя повече.

Д: По-принцип ми е трудно да споделям тревогите си с когото и да било. В случая страхът ми да загубя половинката си и детето ни не би могъл да бъде тема на моите излиания точно пред нея. Предполагам имам нужда от специалист и страничен човек пред когото да се отворя, било то и в нейно присъствие.

Какво очаквате от партньора си сега?

Ж: Имайки предвид, че вече посещаваме специалист, очаквам нещата да станат по-организирани и всеки да поеме своята отговорност за случващото се. Знам, че и двамата сме сериозни хора, особено когато става дума за поставени задачи. Точно по този начин (следвайки точни и ясни инструкции) бихме могли да променим нещата към добро.

Д: Очаквам, или по скоро се надявам, тя да намери възможност да отдели малко повече време и внимание и за мен.

ОТГОВОРЪТ НА ПСИХОЛОГА

Появата на новия човек вкъщи, неминуемо превръща пространството на партньорите в нов свят – непозната земя сред уж до навик познатите стени и вещи. Така се получава и в ситуацията на Д. и Ж. – пренареждане на дома в унисон с пренареждането на приоритетите, среща с нови страни от личността на другия в отговор на появата на нов живот в семейството, радостно веселие, въпросителни и малко ропот…

Детето е в състояние да обгърне с ръчички мама и татко, така че да ги притисне още по-силно един към друг, в състояние е и така да се вклини помежду им, че присъствието му да е равнозначно на бодлива тел, разпъната между две държави в състояние на студена война.

Какво точно ще се случи зависи в основна степен от това как всеки един от двамата ще съумее да интегрира в себе си понятието за зрялост. В психологията има множество теории, касаещи това понятие. В конкретния случай обаче, някак естествено ми изниква една интерпретация, която православното християнство дава на зрелостта: способността да се жертваме за другите и в същото време да преживяваме това като удовлетворително. Без вменяване на вини и очакване на компенсаторни дивиденти със скритата или явна заявка: „аз и залъка си отделям заради вас”.

Много е важно да не се допуска детето да бъде оправдателна причина за моментите на умора, пренебрежително отношение или раздразнение от другия. Както и да не фокусира „свръхвниманието” на големите по начин, който да ги обезличи, да ги разтвори в сянката му и да хвърли върху раменете му непосилния товар на усещането, че е единствената причина мама и татко да съществуват. Това няма да е добре нито за неговото развитие, нито за емоционалната здравина на връзката между родителите. Малките същества буквално се хранят с енергията, която се акумулира от взаимоотношенията между всички в семейството и нейните нюанси се отпечатват при формирането на характера му.

И най-сетне – самата метафора, с която детето се представя като „нов човек” предполага и обновление в нагласите, световъзприятията и личностните концепции на хората около него. Забележете – не „подмяна” а именно ”обновление”. И то може да бъде едно вълнуващо пътешествие, по време на което възрастните преоткриват себе си така, както малкото създание преоткрива „света зад ъгъла”. И заедно с неговото физическо порастване, възрастват емоционално – за детето си, за „света зад ъгъла” и…един за друг.


са Ади, Бел и приятели

ПОДОБНИ ПУБЛИКАЦИИ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *