Мамо, какво да облека?

gfbfg

 

Трябва ли родителите да купуват скъпи дрехи за децата си? Въпрос, на който аз самата често си отговарям по минимум три различни начина, може би според настроението ми. Първоначалното ми чувство, когато си зададох този въпрос, беше: „Разбира се, че си заслужава да купиш нещо хубаво, с което да облечеш отрочето. Това не е загуба на пари“. На второ четене изричайки думите „загуба на пари“ не ми се стори разумен подход спрямо семейния бюджет. Третият вариант е, че посягаме към скъпите „сладурски“ дрешки, защото сме егоисти и искаме да задоволим собствените нужди от приятната гледка на това сладко дете точно в тази рокличка с тонове тюл и брокат. Или пък децата трябва да отговарят на нашия стандарт и социално положение в обществото? Естествено, че ако нося костюми Шанел в неделя сутрин, докато си пия кафето, няма да облека детето с анцуг.  Tова ми се струва тъпо мислене, но със сигурност ще изразя мнение, когато си купя костюм на Шанел.

Нека обърна внимание на казуса в детайли. Защо да купувам скъпа риза и готини винтидж дънки на Даниел? Защото на него първо на този етап не му пука. Той е бебе, ще ги изцапа, ще ги омаже с попара, с флумастер или с калта в градинката. След два месеца няма да му стават, а ако ги купя по-големи ще ме сметнат за стисната майка, която облича детето си в чували, за да не се набута с някой лев отгоре. Да, има го този филм, особено в момент, в който децата в градинката са гледани предимно от майките си. Коментарите са безмилостни, погледите също. Да не говорим, че мога бързо да се сприятеля с някоя от тях, ако и двете сме с по-модерно облечените лапета. Като въпроса с количките.

Може би правилното решение е да купуваме тези стоки, които са ни по джоба, като спазваме едно основно правило и това е те да бъдат винаги изпрани, чисти и да не се гаврим прекалено с цветовите комбинации. Естествено трябва да залагаме на естествените материи и модерния органичен памук, но да си призная повечето бодита, които купувах на детето бяха от магазини с българска евтина стока за по 5-6 лева. Много бях доволна.

На мнение съм, че у детето се възпитава чувство за естетика още от много ранна възраст. На година и половина те вече са гъби, които попиват всичката заобикаляща ги информация и естествено имитират. Подходът ми засега е да купувам практични дрехи – долнища на анцузи по възможност с по-модерна кройка, всевъзможни цветове тишърти и памучни пуловери. Пропускам денима, защото детето вече само показа, че не се чувства комфортно в него, колкото и на мен да ми се иска да му облека разкъсани дънки. Якетата винаги са олекотени, зимните са с пълнеж пух. За тях отделям по-голям бюджет, но със сигурност са много по-удобни за носене, съдейки по себе си. Харча много пари за обувки на детето, както и за себе си. Ето това е моя мания, която прикрито се опитвам да прехвърля на Даниел, но пък в по-осъзната възраст може и сам да се откаже. За мен е много важно да знам, че той ходи в удобни качествени обувки и разбира се тренди.

Темата със сигурност е неизчерпаема и ми е много интересна, на моменти дори опасна предвид факта, че е възможно да се стигне до порочен кръг в отглеждането на детето и задоволяване на неговите нужди, било то дрехи, играчки или внимание. Засега май го карам на автопилот.


Третата поред майка в нашия проект по професия е мениджър онлайн търговия и реклама към MDL Group, с две думи - отговаря за онлайн магазина на групата. Повече за нея и сина й Даниел: в "За нас".

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *