В МОМЕНТА ЧЕТЕТЕ

4 мнения за насилието в детските градини и протест...

4 мнения за насилието в детските градини и протестът, провокиран от него

portrait-child-hands-57449

Николета, която смята, че това не е достатъчно, но е начало

В сряда ще има протест на майките срещу насилието над деца. Организиран е от една майка, чието дете е пострадало в детско заведение от отношението на персонала. Видях няколко поста на тази майка в затворени групи във фейсбук, видях и съветите, които получи. Така разбрах, че ако имаш проблем с персонала на заведението, което се грижи за детето ти, най-доброто, което можеш да направиш, е да преместиш детето или да се саморазправиш с персонала. Тази жена предпочете трети вариант – организира протест. Защото вярва, че така е правилно – ако системата е вредна, не я надцакваме за лично спасение, а я променяме, за да спасим всички. И аз вярвам в същото. Но не знам дали ако бях на нейно място, щях да имам сили да постъпя правилно. Не съм на нейно място и имам сили да я подкрепя, като бъда там – на протеста.

Протестът включва и конкретни предложения за промяна на системата. С някои от тях съм съгласна, с други – съвсем не, а за трети нямам мнение. Нямам мнение, защото ми липсва нещо – липсва ми становището на психолозите и учителите – тези хора, които са учили, за да работят с децата, които познават системата отвътре и също им убиват някои болтове в нея. Те не бяха поканени от майките. Те не бяха попитани за мнение. Те останаха встрани, а трябваше да бъдем рамо до рамо. Ние сме спрели да ги уважаваме, заради тези от тях, които нараняват, забравяйки, че голяма част от тях не го правят, а за усилията си получават пари, за които ние не бихме поели тяхната работа. Една от предложените точки включва увеличаване на заплащането на тези хора. Това е и точката, която подкрепям с две ръце. За да имаме очи да ги погледнем и да изискваме. За да има и млади хора, които желят да се грижат за нашите деца. За да може всички хора, които се грижат за нашите деца, да могат да се грижат и за своите собствени.

Това не е достатъчно. Но е начало. Поне на разговор. Защото промяна е нужна. Отивайки на протеста, моето присъствие ще означава „да” и на точките, които не подкрепям. Ще се смиря и ще оставя тази битка за после. Защото смятам, че има доста майки, които са тръгнали да спасяват света през интернет, смятайки, че знаят всичко и от всичко разбират. Не искам да бъда като тях. Нека започнем от някъде. Така или иначе от нас зависи всяка стъпка. Да, по-лесно е, ако сме направили всички правилни крачки в началото, но никой не е направил всички правилни крачки в началото – това съвсем скоро сме го видели със собствените си деца. Този начин изисква повече услия от нас, повече лутане, повече въпроси, повече отговори. Но поне един човек е предложил да тръгнем по него. Да започнем, да продължим, да довършим всичко докрай и то успешно. Нали това са качества, които бихме искали нашите деца да притежават? Нали това е начин за справяне с проблемите, който бихме искали и нашите деца да усвоят? Тогава трябва да им покажем как се прави.

Аделина, която е сигурна, че родителите трябва да влизат планирано в градините и е за да се промени адаптационния модел при постъпване в ясла

Личният чат на Млечните е едно изключително място, което с пълна сила може да измести всяка фейсбук група или майчински форум. Там обсъждаме всеки въпрос, всяка новост, всичко, което ни интересува като жени и майки. По същия начин обсъдихме и видео камерите (най-общо казано) в детските градини, разпалихме се, а аз бях толкова убедена в позицията си, че това да срещна друго мнение ме шокира. Но както казва мъжът ми „Всеки има n на брой причини, за да постъпи по един или друг начин“… защо това да не важи и за вярванията, убежденията ни и т.н.

Потърсих значението на „детска градина“ в интернет и попаднах на това: „Детската градина е форма на образование за малки деца, което служи за преходен период между дома и началото на по-официално образование. Системата от детски градини е предназначена както за първоначална социализация на децата, обучението им на навици за общуване с връстници, така и за масово, общодостъпно решение на заетостта на техните родители“. И макар това тълкование да не включва нещата, които аз като пресен родител си представям, а именно – много игри, смях и приказни моменти, никъде не видях да пише, че детската градина е място, където детето като човешко същество за първи път ще се сблъска с тъмната страна на живота.

И ако приемем, че аз съм малко по-романтична, то не очаквам дори по-суровите от мен родители да нямат нищо против на детето им да бъде поднесен пясък за обяд. Не вярвам, че има родител, но явно има хора, които смятат за нормално децата да се държат жадни, за да пишкат по-рядко, на децата да се излива храна в пазвата (буквално), на децата да се крещи или посяга. И дори е без значение дали са деца или възрастни хора. Уверена съм, че за всеки това би било тормоз. И ако си подложен на него от съвсем малък, е съвсем нормално някога и ти да допуснеш, че е нормален.

Няколко пъти попадах на твърдението, че заплатите са малки и затова става така. За мен това е една от най-абсурдните причини да посегнеш на дете (на човек, на друго живо същество) физически или психически. И просто НЕ може да се ползва като извинение. И ако не съм права, то това значи ли, че сервитьорките, продавачките, шивачките, всички жени и мъже, които работят за минималната, заплата могат да млатят колегите и клиентите си. Също толкова абсурдно е обаче и да допускаш явно случайни хора на работа в детски градини и ясли. Невероятно е, че чак сега се предлага те да минават през входящи, ежегодни и инцидентни психо тестове. И е естествено, че съм за! В заведенията за хранене се правят проверки от ХЕИ, нали? А тук става въпрос за децата ни.

И не само камери, парични санкции, уволнение на виновника и лишаването му от правото да практикува пет години професията си, а много по-тежки мерки трябва да бъдат взети, защото това са деца, а те са на по 2 или 3 години, съвсем малки и наистина беззащитни и докато си затваряме очите и отново си казваме „Нищо му няма“, те понасят унижения, които никой не трябва да подценява. И не, аз не съм от тези майки, които не повишават тон на детето си или го смятат за свой господар, но имам ясен спомен за собствената си детска градина, чух записите на другите майки и всичко това е НЕДОПУСТИМО.

И ако правилно разбирам точка 7 от исканията на протеста, майките желаят родителите планирано да участват в заниманията на децата в детските градини. Ако прочитът ми е правилен, го намирам за страхотно и с удоволствие бих го правила, защото това дори може да замени камерите, защото ще бъде полезно дори за родителите. Както съм съгласна и с това, че са нужни промени в адаптационния модел при постъпване в яслата, защото не може да продължава да се гледа с лекота на травмата – защото това е травма – която почти всяко дете преживява в момента на адаптация, да се маха с ръка и да се приема за съвсем нормално, това че част от децата се съдират от плач всяка сутрин, отивайки на ясла или детска градина, да се приема за нормален страхът, който те изпитват в този момент. Нали допускате, че те се чувстват изоставени и силно вярват в това, и ако години наред ни се е струвало ОК, то не е задължително да е.

И разбира се, в същото време съм наясно, че както „лелки“, то така и родители има всякакви. И разбирам, че защото родители има всякакви – много от родителите са против да се промени адаптационния модел и са против участието на родители в заниманията на децата в градината, защото освен за „лелките“, ще се наложи да се притесняват и за родителите и тяхното държание. И знам, че живеем в държава, която не е дорасла за такива промени, защото всички страни имат своите неадекватни представители, изключвам децата. Но, ако сега не променим първите впечатления от живота за малките, ако продължим да ги (из)оставяме разплакани някъде, където е абсолютно допустимо да бъдат унизявани и тормозени, то те ще станат или родителите, от които се страхуваме или „лелките“ или ще са нас, които се притесняваме от всеки и от всичко. Време е това да приключи, имаме достатъчно добри примери. Ще отида на протест, единствено се надявам Те да не махнат с ръка и да кажат „Нищо им няма“, но този път да се отнася за нас – родителите.

Извинявам се на всички учителки, които макар ниските заплати се отнасят с любов и разбиране към децата, вие наистина заслужавате повече.

Ралица, която не вярва в крайностите

От септември на Анна и Сияна им предстои, а покрай тях и на цялото ни семейство, приключението, наречено „детска градина”. Те са родени декември 2014-а и по последните ми проверки се класират, най-вече заради повечето точки, които получават по социални критерии. От сега се опитвам да ги убедя, че детската градина е място, където децата много се забавляват – играят и учат заедно, пеят песни, танцуват. Така, както бих искала да е. Така, както ми се струва редно да е. Затова сърцето ми се е свило отсега какво точно ще се случи. Защото, ако преживеят първото си голямо разочарование, ще съм виновна аз. Понеже ги убеждавам колко хубаво място е това детската градина. В този ред на мисли не мога да не взема отношение във връзка с протеста, който се организира от майки пред Столичната община. Защото не искам, когато дойде време за обяд, някой да тупне пред децата ми кофичка с пясък вместо топла супа и да каже: „Яж, да те видим сега!”, понеже на двора са решили да опитат вкуса на пясъка (пресъздавам по памет по реален случай).

С първия прочит на точките от исканията мога да кажа, че всички ми звучат логично. Но като че ли в някои отношения се стига до крайности. Не съм юрист. Разглеждам нещата като най-обикновена майка. В крайна сметка монетата има две страни. И както има „кошмарни педагози и преподаватели”, така има и „кошмарни родители”. Тези понятия, сигурна съм, всеки може да изпълни със съдържание от личен опит. Не трябва да забравяме обаче нещо много важно – чистото човешката необходимост от уважение и запазване на достойнството. Това трябва да имат предвид преподавателите и работещите в тези заведения спрямо децата ни. Това трябва да имат предвид и родителите спрямо работещите в детските градини.

Тук ще посоча нещата, които ме притесняват, макар че, отново подчертавам, исканията звучат логично на фона на случаите с физически и психически тормоз над деца, които зачестяват. Или поне придобиват по-голяма гласност откогато и да било.

Провеждане на ефективни, а не на повърхноcтни входящи (при подбор на перcонала), ежегодни и инцидентни (при необходимоcт) теcтове за пcихологична пригодноcт на медицинcки cеcтри и педагози, работещи в детcките яcли, градини и училища, чиито резултати да бъдат оповеcтявани публично, както и подробно обcледване не cамо на профеcионалните, но и на нравcтвените качеcтва на кандидатите; – не ми се струва редно да се оповестяват публично. По-скоро, ако родител пожелае достъп заради съмнение или важно основание, каквото е психическото и физическото здраве на детето му, да има право на това. Притеснява ме фактът, че може да се спекулира както с оценки, така и със съдбите на хората (в случая персонала, най-общо казано).

Изграждане на cиcтеми за видеонаблюдение във вcяко помещение на яcлите, градините и училищата, включително и в дворовете към тях, като камерите да оcигуряват виcока резолюция (доcтатъчна за идентифициране на лицето при инцидент) и звук, а така cъщо и камерите да излъчват онлайн, c контрол на доcтъпа (индивидуална парола за cемейcтвото на вcяко дете, предоcтавена cрещу подпиc за периода от запиcването до изключването на детето от cъответното заведение, без право да я предоcтавя на друг). Cъглано Закон за чаcтната охранителна дейноcт, видеозапиcите да бъдат cъхранявани в cървъра на cъответната яcла, градина, училище в 30-дневен cрок, като доcтъп до тях на магнитен ноcител да имат родителите, cлед пиcмена молба до директора, cъглаcно Закон за защита на личните данни, в cлучай, че желаят да ги използват като доказателcтво за извършено наcилие; – Това за мен е пълна липса на доверие и изграждането на подобна система ще изостри конфликта, няма да го реши. Против подобна система съм. Камери може да има извън училищните помещения, в двора.

Cлед доказано наcилие над деца, конкретният `профеcионалиcт` да бъде наказван c най-тежкото диcциплинарно наказание – уволнение, като да търпи и забрана да заема cъответната длъжноcт или cходна такава, изиcкваща образователния му ценз, за период от пет години; – Отново ми се струва крайност. И то не за случаите, в които има доказана виновност, а за случаите, в които е възможна манипулация от страна на родители или ученици (имам предвид случаите на агресия от страна на ученици спрямо учители).

Това, съсвсем накратко, са моите притеснения. Които винаги могат да бъдат оборени. И ако се случи, надявам се да е с разумни аргументи. Все пак за мен по-важното в случая е, че майките са организираме, не стоим безучастни и искаме нещо да се промени в една твърде стара система, която крие (а вече май не ги и крие) своите порочни практики. И всичко това е в името на децата ни – нашето общо бъдеще. Каквото им предложим сега, същото можем да очакваме след време. И кой може да ги вини тогава!?

Биляна, която разбира, но не приема

Дълго си мислех дали да се включа с мнението си тук, защото въпреки че всяко детско психическо и физическо насилие е извор на извънредна мъка у мен и всеки ден оставям неговорещото си все още дете притеснена какво реално се случва зад стените на яслата му, нямам ясно формулирано решение как травматичният подход към децата бъде елиминиран, кои точки от исканията в протеста са напълно правилни, кои са напълно грешни и т.н. (хубаво би според мен би било да се вземат примери от останалите европейски държави, да се прецени кое би било реализуемо тук, да се включат специалисти, психолози, да се разговаря, а не да изтряскваме първото, което сметнем за вярно според нас в интернет). Включвам се само защото моето дете в момента посещава ясла и имам ежедневни и преки наблюдения – в нашия случаи не драматични, но с някои леко притеснителни моменти (слагане на една голяма кукла на пода вкъщи и размахване на пръст от детето; висок тон/ крясък от „лелките“, който се чува на моменти от стаите; понякога конфликтно отношение към родителите). И защото дори да има два случая на насилие, трябва да се реагира. В моята църква към всяко живо същество трябва да се проявява уважение и приемане на неговия пол, вероизповедание, раса, политически виждания и т.н., извън това в живота си нямам категорично черно-бяло виждане, защото се опитвам винаги да проявявам разбиране. Моля да се прави разграничение между – да разбираш нещо – и – да приемаш нещо.

Така например разбирам защо се случва насилието. Натовареността на персонала е от основните фактори за мен – едни пределно изтормозени дами, в повечето случаи на пенсионна възраст, чиито нерви просто не издържат. 30 деца пищят непрекъснато и проявяват неукротимия си характер. Персонал, които чака да дойде време и да си тръгне, предпочита да има възможно най-малко ангажименти и отговорности. Затова децата често не са облечени, когато се извеждат навън и са по пантофи, не им се дава вода, за да не пишкат много, когато останат след 16:00 ч., им се пускат филмчета и т.н. Не ми е ясно дали това се случва само през последните години и какво стана въобще с хората… Ще питате – ами защо са се захванали с тази работа?!

Разбирам, че за да има нови и още “госпожи”, които да понасят с лекота работното си ежедневие, то трябва да се отдели повече бюджет. Ще питате – нали плащаме такси?

Разбирам, че държавата ни е бедна. Откъде и как да дойдат тези допълнителни пари? Ще питате – ние какво сме виновни, че бюджетите не се харчат правилно и, да кажем, отиват системно за разкопаване на асфалтирана преди две години улица, която се разбива наново?

Разбирам защо няма млади кадри, които иска да се захванат с тази работа за (предполагам около) 400-500 лв. За мен категорично има разлика в отношението на хора, които вземат мизерни заплати и на тези с по-високи на същите позиции, това се вижда в частните градини. Ще кажете – това е признание, не работа! Има толкова хора, които обичат деца, има толкова хора, които работят много други неща за по-смешни пари, а и вас самите – пита ли ви някой за какво работите и как си изкарвате парите!

Разбирам защо в група има по 30 деца, особено в централните общини. Защото няма достатъчно държавни детски заведения, които да се справят с бройката. Ще питате – защо просто не се построят нови градини? А и нали непрекъснато се режат някакви ленти по телевизора?

Разбирам защо има такова количество деца на едно място – населението на София расте (и старее) за сметка на това в провинцията и в частност малките градове, където дори (имаше репортажи) се записват фиктивни присъствия на деца, за да съществува съответното заведение. Ще питате – ами какво правят тук? Да си ходят по родните места.

Разбирам защо младите хора предпочитат да учат в София и съответно създадат тук семейство. Ще питате пак – защо? Да си стоят там, тъкмо ще развиват местната икономика и ще се създават работни места.

Разбирам защо няма да видите хората с по-висок стандарт да се притесняват по казуса – техните деца няма да бъдат в подобна среда, така че защо да им пука. Разбирам, че ако имам достатъчно средства, няма да се притеснявам толкова. Ще питате – нали се вдигаме да протестираме за общото благо, това е нашата държава.

Разбирам защо при първата възможност всеки ще прати детето си да учи и да се развива в чужбина. Ще питате ли защо?

Разбирам протеста, макар да не съм съгласна с всички от предложените точки в него и подхода му, но с разбиране ще бъда на него и ще искам промяна, защото всичко това по-горе разбирам, но не приемам. А промяната е начинът на мислене – от персонал и от родителите – с любов, разбиране и грижа към най-малките, въпреки малките заплати, статуквото „тук може и така“ и наследството от остарялото мислене и третиране.

 


са Ади, Бел и приятели

ПОДОБНИ ПУБЛИКАЦИИ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *