В МОМЕНТА ЧЕТЕТЕ

Кажи-речи сама вкъщи

Кажи-речи сама вкъщи

Съвсем скоро споделих на другите майки от Млечните, че понякога умирам от скука. Малко е странно и едва ли някой, който не е бил в майчинство, може да разбере, но в един момент от порастването на детето нищо не трябва да правиш, нищо не можеш да правиш, никъде не можеш да отидеш и това в определени дни може да те побърка. Кай си играе абсолютно сам, мести се от стая стая, аз ходя след него, няма никаква нужда да участвам, но реша ли да седна – става страшно. Ако искам да чета, пиша, гледам телевизия, ровя в интернет или нещо подобно – той просто не е ок, затова често просто седя права. Когато беше съвсем мъничък, чаках да заспи, за да оправя къщата, сготвя, изчистя, да си лакирам ноктите, да си изсуша косата, да простирам. Сега задължително оставям всички тези задачи за момента, в който той е буден и така двамата се забавляваме заедно, разцъквайки из апартамента. Понеже той е шефът, той решава колко минути ще седим в хола, колко в кухнята и колко в коридора, често във всяко помещение има по някоя недовършена домакинска работа. Докато Кай е в кухнята готвя (3 минути), докато е в хола подреждам (15 минути), докато е в спалнята сортирам пране (10 секунди), после отиваме в друга стая или се връщаме в предишна, но така лека-полека неговите и моите „ангажименти“ са синхронизирани и всеки си свършва това, което си е намислил. Проблемът идва, когато съм свършила всичко, когато вече нищо не мога да направя за дома и остават само нещата, които наистина искам да правя, но той е против, тогава аз лекичко изперквам. Така тази седмица стигнах до типичните за много майки занимания, в случая – домашно изрисуван заек играчка. Искрено се забавлявах, Кай беше много доволен, запълних около час, съответният завърши с усмивка, просто се наложи да съм права, докато го правя.

18120301_10212838807350999_912482819_o

Зайчето купих случайно от магазин „Слънчоглед“, има и мече, от там взех четка и бои за текстил. По пътя към вкъщи помислих хубаво върху аутфита му – спрях се на моряшки потник и къс панталон на точки. У дома очертах всичко с молив и започнах да запълвам.

18120261_10212838807391000_239023506_o

Започнах с едната страна, оставих го да изсъхне на место недостъпно за детски ръчички, а след около 20 минути направих и задната страна. Беше повече от лесно и едва ли има някой, който не би се справил. Подейства ми успокоително и се замислям за цяло семейство зайци. Единственият „проблем“ е, че дори най-малкото бурканче текстилна боя е твърде голямо, но се оказа, че с нея може спокойно да се рисува и върху хартия, стига да има кой. Вероятно така стартират десетки малки бизнес проекти. За радост нямам подобни амбиции, но ми беше приятно да свърша нещо различно, a истината е, че чакам с нетърпение момента, в който заедно ще правим тези неща.

18175577_10212838807310998_1378501322_o

Препоръчваме ви да не давате на детето си ръчно изрисувани играчки, ако все още е във фазата, в която пъха всичко в устата си.  Още подобни, всъщност доста по-добри, можете да откриете тук.

 


Нашата майка под номер 2. Ади е предприемач и експериментатор, собственик на вече несъществуващото Radio Cafe, половината от starrygradski.com, генератор на идеи и създател на "Млечни Вампири". Информация за нея и шестмесечния й син Кай: в "За нас".

ПОДОБНИ ПУБЛИКАЦИИ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *