В МОМЕНТА ЧЕТЕТЕ

Бояна, Елица, Ралица и Марта

Бояна, Елица, Ралица и Марта

Copyright: Mariana Petrova - mamuri

Преди години пътищата ни събраха за кратко с Бояна, трудейки се за едно и също списание – тя като фотограф, аз като автор. Когато тогава я наблюдавах, не съм си и представяла, че след години ще се превърне в отдадена майка на три деца, на която, поне на пръв поглед, майчинството й се отдава с лекота.

Откакто децата станаха три, ми е доста по-трудно да намеря време за работа. Когато са около мен, не успявам да се концентрирам и да намеря спокойствието, което ми е нужно.“, споделя тя. „Преди се занимавах с фотография, но в момента снимам основно децата и нещата, които създавам. Изработвам бижута от полускъпоценни камъни и бижутерска тел. Често ми е нужен поне един час да се настроя за работа, да обмисля идеите си и да прегледам това, което трябва да свърша. Ако съм сама у дома, успявам и през деня да поработя, но малко. А и през деня е по-лесно да се разсееш. Най-често работя вечер, след като всички са заспали. Тогава обикновено се чувствам и най-вдъхновена, стига разбира се, да не съм абсолютно изцедена откъм сили и емоции“.

Да получим отговорите й за тази публикация отне около два месеца, не само защото й бе трудно да намери време за концентрация, но и защото трите й дъщери се разболяха заедно или по единично от варицела и обичайните зимни вируси. Тогава си мислех – ако съм на нейно място, просто ще хвърля всичко и ще избягам. Но Боби се усмихва – няма значение. Вижте за каква любов говорим.
Биляна

Copyright: Mariana Petrova - mamuri

Не смятам, че ставайки майка, съм се отказала от нещо. По-скоро реших, че е дошъл моментът да създам семейство и всичко за мен да се промени. Нещата се наредиха съвсем естествено. Изкарах едни чудесни студентски години, в които учих, доста попътувах и много се забавлявах.

Обичам семейството си безкрайно много и както често си повтаряме с децата: „Обичам те от тук до края на звездите и обратно и чак до края на света“.
Доставя ми удоволствие да се грижа за тях, да ги прегръщам и обсипвам с целувки всеки ден, по много.

Copyright: Mariana Petrova - mamuri

Да си призная, и с трите си бременности тайно се надявах да са момичета. Е, разбира се, последният път имаше надежда поне третото да е момче, но се оказа, че не е така.
Момичетата са много специални.
Моите момичета.
Отглеждам ги с много обич и търпение. Тази безрезервна любов, която получавам от тях е нещо невероятно. Те са нежни и прекрасни същества, които винаги намират начин да ме развеселят, да ме стоплят с прегръдка и да ме залеят с дъжд от целувки. Обичам игрите им, представленията, които понякога ни изнасят вкъщи.
Искрено им се радвам, когато влизат в различни роли. Често играят на принцове и принцеси, а Елица почти винаги е принц Елиц, както сама се нарича. Толкова са смешни, увиват се с шалове, ходят на бал. Ей, такива весели моменти.

Момичетата са по-капризни от момчетата. Има моменти, в които ме докарват почти до полуда. Любимото ми е сутрин, на тръгване за градина: “Не искам пак с това яке, не искам отново тези обувки, всеки ден ходя с тях. Защо имам само два чифта обувки, а Рали има пет? Защо Марта има толкова много обувки? Защо раста толкова бързо и всичко трябва да ми взимат? Не искам този ластик, дай си ми диадемата! Искам играчка! Искам бонбон, дъвка, бисквита! Нещо…“

Copyright: Mariana Petrova - mamuri

Голямо предизвикателство е да гледаш три деца. Момичета.
Всяка с нейния си характер и настроение, желания и амбиции.
Радвам се, че децата ми са много възпитани и учтиви. За мен това е важна част от развитието на малките личности. Разбира се, понякога много ме ядосват, но пък бързо си прощаваме и пак се усмихваме.
Всеки ден е нов урок и за мен, и за тях. Случва се да изпадам в състояние на несигурност дали се справям добре, но предполагам, че това са мисли, които тревожат всяка майка, цял живот.
Често ме питат как се справям, помага ли ми някой? Мисля си, че съм супер мама и имам неподозирани сили, а и нашият татко е супер герой и много помага в домакинството и във всичко. Имаме и късмет, че родителите ми живеят наблизо. Винаги ни подкрепят, обичат децата да са при тях и никога не отказват помощ.

Copyright: Mariana Petrova - mamuri

Елица

Ако трябва да посоча черти в характерите им, по които си приличат – не бих могла. И трите са много различни. За мен дори и външно не си приличат.

Елица е типичен лъв. Винаги иска да е първа във всичко, обича да се състезава, да командва, всичко да бъде, така, както тя го иска. Реди пъзели по изумителен за мен начин, без дори да погледне картината. Обожава да строи къщи от конструктори. Има изключителна логическа мисъл и не спира да приказва от момента, в който проговори. В същото време е много нежна и чувствителна, обича да рисува, да прави разни красиви неща.

Ралица е нашата малка мечтателка. При нея нещата се случват бавно и спокойно. Тя обича да обича и да раздава любов. Обича да прегръща и да се гушка. Има страхотно чувство за хумор и винаги ги измисля едни – главата да ти се завърти, че чуваш нещо подобно от 5-годишно дете. Тя също много обича да рисува, да пее и да танцува, и да се грижи за куклите си.

Марта е най-малката ни веселушка. Много е забавно с нея. Тя е по-голяма калпазанка от каките си, когато бяха на нейната възраст. Все още почти не говори, но разбира абсолютно всичко. Прави се на разсеяна и не винаги слуша. Има си един заек, с който никога не се разделя. Дори се наложи да и вземем още един такъв, че стана проблем няколко пъти. Ляга си, а заекът за нещастие се оказва, че е в пералнята.

Още ми е трудно да преценя каква ще бъде, дали ще прилича на някоя от сестрите си.

Copyright: Mariana Petrova - mamuri

Ралица

Минаха през период, в който едната искаше да е доктор, а другата ветеринарен лекар. Но от известно време имат други желания. Елица иска да бъде архитект, като баща ми, а Рали иска да е илюстратор на детски книжки.

Copyright: Mariana Petrova - mamuri

Марта

Да си майка на три деца в България е изпитание, както финансово, така и за силата и за ума. С всички приятни и неприятни ситуации, в които често изпадаме, зависещи от други хора. Не винаги е лесно, но се старая да давам най-доброто на децата си. Да съм майка на три деца е най-голямото ми богатство, и винаги ще бъде, независимо дали сме тук или някъде другаде по света.

Copyright: Mariana Petrova - mamuri

Страховете ми, свързани с децата са страховете на всяка майка – дали са здрави и в безопасност. Да успеят да изградят силни характери за бъдещето, което е пред тях.

Copyright: Mariana Petrova - mamuri

Възпитавам ги на уважение и на доброта. Да бъдат грижовни една към друга и към хората около тях. Да обичат спорта и движението и всяко нещо, което ги развива като личности.

Copyright: Mariana Petrova - mamuri

Искам да растат в чиста, културна и красива среда.

Copyright: Mariana Petrova - mamuri

Все още ги ограничаваме откъм ползване на телефон или таблет. Е, имам една приятна игра за правене на керамични вази, на която рядко се играе, но сме до там с мобилните устройства.
Постоянно ги насърчавам да играят с разни занимателни, образователни игри.
Да развиват сръчността си и творческите си умения. Да пеят „авторските“ си песни и да слушат хубава музика.

Copyright: Mariana Petrova - mamuri

Формула за отглеждане на деца може да бъде само любов, любов и много любов!

Copyright: Mariana Petrova - mamuri

Деца се гледат с много отдаденост и обич. Също и със спокойствие, доколкото това е възможно. Децата не са просто даденост, те са нашите малки същества, които са смисълът на живота. Разбира се, не трябва да се считаме единствено като майки, ние сме жени. Когато сме обградени с любов от страна на мъжа до нас, нещата изглеждат малко по-лесни или поне по-приятни….

Copyright: Mariana Petrova - mamuri

Денят: когато всички са здрави, ходят на градина и на ясла.
Есента бяхме за десетина дни сами четирите, без нашия татко, който беше в командировка. Тогава дойде моментът, в който ги научих да стават сами с будилника. Обикновено това е към 6:30 ч., така имат достатъчно време да се измият, срешат, облекат сами, преди още ние да сме станали. Докато пием сутрешното си кафе, децата имат малко време за игра и да изпият по един чай преди да тръгнем към градината.
След като сме оставили всички по групите, с таткото се разделяме. Той към работа, аз към вкъщи.
Прибирам се в един често, не лек хаос у дома, който бързам да пооправя. Домашна работа винаги има, която обикновено отнема времето ми до обяд. После готвя нещо за вечеря и в останалото време, преди отново да изляза, за да прибера децата, намирам и малко време за работа.
Взимам ги между 16:30 и 17:00 ч. по ред, който предварително сутринта сме обсъдили. Не мога да опиша какво цупене настава, ако съм взела някоя преди другата, а е трябвало да стане обратното. Два дни от седмицата след градина Елица и Ралица ходят на балет. Тогава е доста напрегнато, защото трябва да бързаме. А с три деца, всяко с неговата си посока и желания, на моменти е доста изнервящо. Меко казано!
Обикновено вечеряме към 19 – 19:30 ч. Марта си ляга първа. Малко играем и после мием зъби, вечерни тоалети. Като приключим със седенето на маса, имаме с големите около един час, в който да правим нещо заедно. Понякога се отплесваме в рисуване или друго майсторене. До към 21 – 21:30 ч. са по леглата. Четем книжки или им пускам приказки или музика на касетофона. И след като сигурно сто пъти сме се целунали и сме си казали лека нощ, мога да отдъхна от изминалия ден.

Copyright: Mariana Petrova - mamuri

Нямам определена ежедневна стратегия. Старая се от предишния ден да планирам следващия, но не винаги нещата се получават, както съм си ги представяла. Зависи какви задачи имам за вършене. Но също съм и малко разсеяна и понякога леко хаотична в действията си. Така и не мога да свикна да си правя бележки на телефона, с аларми. Пиша по листчета, ако трябва и два пъти, поставени на различни места у дома. Случва се и на ръката да си записвам. Тогава децата много ми се радват и са любопитни какво не трябва да забравя.

Copyright: Mariana Petrova - mamuri

Най-трудните моменти са тези, когато някой е болен. Една топка се свива в стомаха ми и ме обзема чувство на безпокойство и притеснение. С големите момичета сме лежали няколко пъти по болници, все неприятни спомени, които са се запечатали в съзнанието ми. Да се чувстваш безпомощен и в същото време да не се оставяш на емоциите да те преборят. Да не показваш, че те е страх…

Copyright: Mariana Petrova - mamuri

Най-хубавият момент да си майка са трите тичащи към мен деца, почти събарящи ме на земята от прегръдки.
Безброй малки ръчички и краченца, които да ме топлят.
Усмивките и звънките им смехове.
И най-хубавите думи: “Обичам те, мамо! Винаги ще те обичам!“

Copyright: Mariana Petrova - mamuri

Децата ми дават смисъл да живея и да гледам с оптимизъм напред.
Дават ми онова най-силно чувство – любовта. Знаят как да ме зарадват и разсмеят, прегръщат ме във всеки един удобен момент, дори и когато съм ядосана.
Дават ми смелостта да бъда майка, да бъда по-добър човек.

Copyright: Mariana Petrova - mamuri

И мисълта, че с тях никога няма да ми е скучно, ме кара да се усмихвам и да бъда безкрайно щастлива!


Марияна е майка на две деца и пълен с енергия фотограф. Работила е хиляди неща, но казва, че от години не прави компромиси. Снима за различни интернет издания, а през останалото време работи по линията си плетива. Повече за нея в "За нас".

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *