В МОМЕНТА ЧЕТЕТЕ

Хартиената люлка на дъщеря ми...

Хартиената люлка на дъщеря ми

33

Помните ли Женя и Димо и тяхната малка дъщеричка Беатрис? Преди време Женя ни писа с желание да бъде част от блога ни като споделя с нас и вас свои мисли и, както е видно по-долу, и умения :) Вижте как сръчното семейство създава люлка за своето първо детенце.

Историята започва много отдавна в семейството на един прагматичен, изобретателен баща и една артистична майка, която впоследствие животът превръща в скучен счетоводител. Казват, че уменията и наклонностите не са само даденост от Бога, но се и научават, взимайки прекия пример от родителите. Е, мисля, че и двете са верни… За себе си мога да кажа, че винаги съм имала онова човече в главата, което седи и наблюдава в захлас всичко около мен и много често се изправя и започва да пляска и ръкомаха, и да ми казва: „Това трябва да го опиташ, трябва да го направиш, можеш го и ти, направи го…!“. Ако трябва да съм честна, имах един период в живота, в който го бях оставила да си вика и рядко го слушах. После нещо в мен се обърна…

Рисувам от много малка, с моливи, с флумастери, с водни бои, с пастели… Шиех скришом с шевната машина на майка ми и винаги сътворявах сама картичките и подаръците за близките ми. Все чувах в главата си думите на баща ми как художниците умират от глад, затова избрах някакаво междинно решение и години наред, покрай чертаене, кроене и шиене, които се превърнаха в моя професия, спрях да творя безмислени и безполезни неща. Години по-късно се осмелих да се втурна в задълбоченото изучаване на изкуството и различните техники за изразяването му. В крайна сметка изкуството създава неща, чиято единствена функция е да съществуват и да предават своето послание. В противен случай се превръщат в дизайнерски предмети или предмети от ежедневието. Е, аз винаги нося онази прагматична част, останала ми от баща ми и често се старая да вкарам уменията, знанията и убежденията си в полезни произведения на изкустото. В един такова произведение се превърна и един от поредните ми налудничави проекти – хартиената люлка на дъщеря ми.

Идеята за люлката ми дойде, крачейки по улицата с бебчето в корема. Винаги съм рециклирала, винаги съм полагала повече усилия и старание от нужните за нещата, с които се захващам и винаги съм изглеждала малко луда в очите на заобикалящите ме. Този път обаче надминах себе си. Може би звуча прекалено…, но не, не е прекалено. Това, което успяхме да сътворим с таткото, беше невероятно, най-вече защото никога не се бяхме залавяли с подобно нещо. В следващите снимки се вижда добре процесът на създаване.

Започнахме от хартиените пръчици. Имах безкрайно много събрани рекламни списания, тъй като ги използвах за база в картините, които правих по време на обучението ми в академията. Бях много горда, че успявам да правя пръчиците бързо и добре. Дори се опитах да потисна мъжа си, че ги правя по-добре от него :) Той се амбицира и се научи да ги прави с достатъчна ловкост и бързина, за да започна да плета кошницата и да успява да подържа темпото. Отне ни около три месеца да я направим, работейки вечер и в края на седмицата. За направата на кошницата се консултирах с различни клипчета от ютуб и след това импровизирах, тъй като не открих някой да беше показал как се прави точно бебешка люлка от хартия.

За основата използвахме дървени летви, достатъчно здрави и шперплатови правоъгълници, които огънахме по съвета на един дърводелец. Няма да крия, работата беше тежка. Аз, с огромния корем, понякога прекалявах с напрягането. Най-вече когато се наложи да пришием равномерно продупченото дървено елипсовидно дъно за вече оплетения кош. Като цяло идеите и последователността си бяха в моята глава, тъй като нямаше кого да питам за цялостната процедура по направата на една такава люлка. Накрая завърших с боядисване с импрегнираща боя на водна основа, която да предпази хартията от влага, но и бебето от хартията, която все пак е покрита с не много полезни бои. Накрая, но не на последно място по трудност, беше работата по покритието от плат и памучна вата. Наложи се да поръчам памучната вата по интернет, тъй като в магазините има само силиконова такава. Платът е най-обикновен, памучен, бял и розов. Останалото е фантазия, желание, упоритост и постоянство, а и малко лудост 😉

Стъпките:
1. Навиване на пръчиците. Хартията е тънка и леко гланцирана. Брошурите от супермаркетите са идеални. Използва се пръчица за шишче, за да се започне от единия ъгъл на листа, която след това се издърпва и маха. Накрая ъгълчето се залепва с капка лепило на водна основа.

2. Начало на плетката. Трябва да се изчисли добре желаната форма, за да върви в правилно съотношение ширина-дължина след това. Пръчките се кръстосват две по две в желания брой и се заплитат с една пръчица, в която се вкарва друга, и друга, и друга… Когато напречните двойни станат къси, в тях също се вкарват други, като винаги се наместват добре навътре, за да не изпаднат при плетенето.


3. Дървената, люлееща се основа. Измерва се добре и се изрязва наклонаът на летвите. Издълбават се по средата със същия наклон, за да влязат една в друга. Изрязват се шперплатовите правоъгълници, които се залепват от долната страна на получилия се хикс. Омотават се със конец (в нашия случай червена прежда) за здравина. Оставят се да захване здраво лепилото. Хиксовете се подсилват с винтове по средата, свързвайки ги помежду им с пета на брой летва.

4. Облепване на основата. Така оформените крака на люлката се облеват, омотавайки здраво и плътно с окъпани в лепило хартиени причици, които се вкарват една в друга както при плетенето. Тук се изисква прецизност и търпение, за да се залепи и облепи добре всяко местенце. Достигайки до върха на летвите, добавихме по една хартена пръчка, подсилена с тел вътре, от всяка страна на дървото. Тези общо осем пръчки след това се вплитат в основата на коша, за да се съединят здраво горната и долната част на люлката.

5. Завършване на ръба на коша. Плете се до постигане на желаната форма и големина на основатана коша и след това се поема под прав ъгъл нагоре, за да се оформят стените. Достигайки желаната височина и форма, стърчащите пръчки се огъват и вкарват помежду си, за да се получи заоблен завъшек.

6. Дъното. Имайки предвид, че вътре ще лежи човече, дъното трябва да е равно и да пропуска въздух, за да не се запарва. Люлката вече става достатъчно тежка сама по себе си, затова е добре да се избере лек материал, който после лесно и на равномерни разстояния да бъде продупчен с бормашина. Дупките служат освен за проветривост и за зашиване на дъното към люлката. Ние го зашихме с канап и се оказа доста трудоемко. Необходимо е да се изполва голяма тапицерска игла.

7. Покривалото. Аз лично използвах вестници, за да сваля формата, с които покрих вътрешната страна на коша, преквърляйки с по около 15 см ръбовете и от външната страна. Залепвах парчетата едно за друго с хартиено тиксо, след като приемаха добре формата на повърхността, и така получих нещо като отливка на коша. След това го изрязах на отделни парчета, които отговаряха на дъното и на страните и така получих кройката. Взех един по- обикновен бял плат за долната страна и го положих. Въху него сложих памучната вата на листове и отгоре белия плат за лицевата част. Захванах ги с карфици на няколко места, очертах кройките и изрязах. След това събрах и заших всеки от слоевете по отделно и отново ги поставих един върху друг в същия ред. Захванах ги отново с карфици, но за по-голямо удобство при шиенето, могат и да се тропосат едно за друго. След това се минават лицевите тегели, които могат да се нарисуват предварително или да се импровизира, както направих аз. Могат да се добавят различни апликации по избор. Моето дете е момиче, затова избрах по-фини фигури в бяло и бледорозово като цветове. Добавих и къдрички, и лента, в която вкарах шнур за пристягане. Добавихме и пръчка за балдахин, която може да бъде заменена с тюл, провесен от тавана или стената до люлката, което е още по-красив вариант.

Като цяло един такъв проек трябва да бъде добре обмислен, тъй като вътре ще лежи едно малко движещо се човече. Ние се уплашихме от евентуално килване и обръщане на люлката и добавихме стопери отдолу на дъгите, за да не се залюлява прекалено.

Успех на тези, които решат да опитат една такава авантюра и да подложат себе си и двойката като цяло на проба за издръжливост и отборна работа :) !

 

Снимки и текст: Женя Дамянова
Повече за Женя и семейството й научете от блога й imamemama.wordpress.com


са Ади, Бел и приятели

ПОДОБНИ ПУБЛИКАЦИИ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *