В МОМЕНТА ЧЕТЕТЕ

Какво се случва: Ника на 1 година...

Какво се случва: Ника на 1 година

IMG_3137_1

На 7-и март Ника стана на една година. Ето как мина този ден за нашето семейство.

Станахме към 10, игра в леглото на мама и тате, гърне, закуска, обличане и в колата, задръстване и влизане в детски център „Капела” в City Centre, който сега е ребрандиран и се казва Park Centre. Избрах го, защото другите места, които ми бяха фаворит, са започнали да работят само при наемане на цялото заведение и не позволяват повече свободна игра, а този конкретен център от веригата Капелаима най-голяма бебешка зона.

Нямаше детско парти.

Oтидохме в центъра за игра трима – Ника, баща й и аз. Не бяхме поканили деца. Много мислих последния месец преди рождения ден дали да организирам парти. Ако го бях направила, трябваше да е както трябва, което означава да измисля, намеря изпълнител, поръчам, отговоря на въпроси за състава и взема детска торта. Да избера дрехи за мен и нея. Да избера, купя и поставя украса. Ще има ли покани? Кого ще поканим? От колко часа ще е? Колко възрастни ще има? Те какво лакомство и напитка ще получат? А децата? Ще има ли аниматори? Те какво ще правят? Трябва ли да предупреждавам родителите за нещо определено – например да носят допълнителен екип дрехи, ако ще има рисуване? Кой е болен? Кого да поканим на негово място? Много ли са гостите? Малко ли са гостите? Това хич не са всичките въпроси. А дори и само тези ми изглеждаха като допълнителен списък със задачи към моя седмичен, вече препълнен със задачи, списък. Особено като са опитвам да поработвам от вкъщи. Разбрах, че тези неща въобще не ме интересуват, че ще ми отнемат много време и нерви, а накрая ще си платя и скъпо за всичко това. Реших, че малка сватба на тази възраст няма да вдигам. Успокоих се, че Ника и без това няма да помни. И така се озовахме тримата в детския център, където тя прави това, което щеше да прави и да имаше още десет деца, поканени от мен – игра си с нови играчки.
Следобеден сън

Прибрахме се, тя беше уморена и доволна, нахрани се и заспа. През това време баща й зареди бара и хладилника вкъщи, а после се зае да надува балони. Аз имах кратък самообучителен курс по труд и техника, в рамките на който сглобих хартиени гирлянди, предварително купени от магазин „Асико”, а после и един дълъг гирлянд с триъгълни знамена. Част от украсата поставих на височина, достъпна за рожденичката – да я къса, нали е неин празник.

Гостите

Ника се наспа, стана, поигра си, мина през гърнето, закуси и се втурна да разглежда и унищожава достъпната украса. Към 19 ч. пристигнаха най-близките роднини – нейната леля и мъжът й, както и нейният софийски дядо. Това бяха всички поканени. Е, отби се за 10 минути и една моя приятелка, да поздрави и остави подарък. Бяхме предупредили гостите, че преди всичко идват на детски рожден ден и докато Ника е будна, настояваме цялото внимание да е за нея, а не възрастните да са на масата, чакайки бебето да се умори и да заспи. Изпълниха го и ефектът ме изненада. Ника имаше 30 минути дистанцирано поведение от наличието на хора вкъщи, които се борят за нейното внимание. След това се отпусна и се смя, чак докато си легна. Тя е спокойно дете, но толкова дълго траяло добро настроение – около 4 часа – си е за отбелязване. Закача се с другите, кри се, гони се, прави си нейните номера, беше наистина доволна.

Фото: Иван Мудов

Фото: Иван Мудов

Тортата

Тортата трябваше да чийзкейк от “Вила Росиче”, която смятахме да вземем навръщане от детския център. Тя, обаче, беше толкова изморена, че се прибрахме директно и взехме едно парче чийзкейк от сладкарница наблизо. Оставихме я да си хапне половината – тя си вземаше с ръце, докато в един момент не захлупи главичка вътре и опита директно с уста. След като половината парче изчезна, решихме, че е достатъчно и конфискувахме останалото. За възрастните имаше нездравословна торта, която получиха след заспиването на рожденичката, за да не се дразни.

Доволна съм, че избрах този вариант само по една единствена причина – тя беше щастлива през цял ден наистина, от сутринта до вечерта. Нали затова са празниците?


Николета е първата ни майка в рубриката "Дневници". Преди да забременее, работи в различни телевизионни предавания, писала е текстове за вестници и списания, работила е като пиар, а последно се занимава с дигитален маркетинг и управление на фейсбук страниците на различни проекти/фирми. Повече за нея и дъщеря й Ника в "За нас“.

ПОДОБНИ ПУБЛИКАЦИИ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *