В МОМЕНТА ЧЕТЕТЕ

Какво се случи: Аз съм в пубертета...

Какво се случи: Аз съм в пубертета

Untitled

Месец номер 18, това си е половин рожден ден. Очаквах го толкова нетърпеливо, колкото трети, шести, дванайсти… числа.

В деня, в който Кай навърши година и половина традиционно бяхме в планината, но за разлика от предишния месец по-рано, този път той побърка всички – тодлър, навлизащ в бебешки пубертет, на когото му растат три зъба едновременно. Буквално бях забравила какво е. Между тези тримата и последната двойка кътници имаше сериозна почивка, в която детето ми беше ангел и дори често се чудех какво пък толкова съм мрънкала, че не е лесно да си майка. Е, припомних си и неспането, и неяденето, и лошото настроение, и онова ужасно чувство, което ти носи въпросът „А дали пък не е нещо друго, не зъби?“. И това отмина, а с доброто настроение дойде и пролетта. Колко много променя времето…

Така или иначе Кай е в специфичен период. Започна да има претенции към храната, която му предлагам. До скоро ядеше абсолютно всичко с апетит, на който всеки можеше да завиди, сега клати глава на неща, които дори не е опитал. Напълно отказа да вкуси компот от праскови, не желае супа, ако вътре няма поне сто натрошени сухара, спря да яде хляб, мрази банани… Преди няколко месеца реших да го запиша на кухня, поради стандартните причини – разнообразие всеки ден, пестене на време. Приятелка ми препоръча държавната, но за мен се оказа твърде далече в студените дни, а и това с бурканите леко ме побърка. Единствената частна кухня в близост до вкъщи се оказа „Юначе“. Не знам какво да кажа – удобно е, разнообразно е, десертите не ме удовлетворяват, храната е твърде пасирана. Жалко, че няма кухня, която да предлага нещо, което повече прилича на нормална храна. През цялото време си представях огретенчета, ризото със зеленчуци, бисквитена торта и т.н., но както казва двугодишната дъщеря на една приятелка: „Това е положението!“ На финала пак си готвим, разбира се, възползваме се и от кухнята, защото всъщност си е съвсем ок, просто е в бебешки вид.

Какво друго? Напълно отказа да му се режат ноктите… Никога не е бил нараняван, никога не е имал проблем с това, но преди няколко седмици Кай категорично каза НЕ. В един момент нещата започнаха да стават твърде грозни и ако някой друг освен майка ми беше станал свидетел на последвалата процедура, щеше да ме помисли за чудовище. Детето крещеше все едно му режа пръстите един по един, изпоти се и след като приключих, му трябваха поне десет минути, за да ми прости напълно. Следващият път, когато реших да се пробвам отново, взех нашата ножица и реакция нямаше… Явно проблемът не е в рязането.

Освен с нокти, Кай клонеше и към това да ходи с мръсна коса. Не! Всяко нещо си има граници… Но тук грешката беше наша. Банята винаги е била от забавната част на деня, не че е обичал да му мием главата, но поне не приемаше цялото къпане като нещо страшно. Ползвахме бебешката вана доста дълго, много след като започна да се изправя сам. За мен не беше проблем – той е лек, никога не се е изправял във ваната и разбира се никога не сме го оставяли сам. Въпреки това реших да взема от тези вани. Малкият й се зарадва много, цял ден ме караше да го слагам вътре, гледа детско от нея, напълни я с играчки, сприятелиха се, но ние решихме дебюта й да включва и миене на главата – детето намрази новата вана завинаги!!! Дни след това всяко влизане в банята беше съпроводено от сълзи, което не устройваше никого – върнахме старата, но без краката. Не! Къпането стана проблем, не главата – къпането. Взехме нови играчки, пускахме песнички, правихме се на идиоти, успяхме да се скараме, всичко. На финала Кай се къпа заедно с млякото! Резултатът беше зашеметяващ. Сега мрази да му мием главата, но всичко останало отново е позволено, млякото не се включи повече.

Успя да откаже и гърнето.,. Да, бебешки пубертет. Малкият свикна с гърнето много бързо. Сложих го съвсем рано, веднага щом започна да става по-стабилен в сядането, дори вярвам, че му беше приятно. Но заедно с претенциите за храна, ноктите и къпането, дойде и това. Тук реших да му дам почивка, ако френският маникюр, сълзите в банята и храненето почти и само с бисквити са недопустими, то гърнето можеше и да изчака малко. Не му харесва – ок. Предпочетох да не го насилвам, за да не го намрази. Мисля да опитаме отново след месец-два.

Всички тези битки, победи, решения бяха и вълнуващи, но всичко останало е велико. Кай открива света, сочи всяко куче, маха на хората по улицата, обожава да седи на балкона и да гледа колите, да рови с пръчка в парка, да събира кестени и листа, играе си толкова сладко, че мога да го наблюдавам с часове и никога няма да ми омръзне. Преди ден за първи път видя самолет в небето… никога няма да забравя физиономията му. Става ми все по-трудно да го оставя за ден или два при родителите ми. И да, „Ти ще видиш, става по-трудно“ става, защото с всеки изминал ден любовта става все по-голяма и по-голяма, и все по-трудно се отделяш и все по-трудно преглъщаш сълзите и все по-трудно приемаш, че скоро няма да можеш да бебеносиш или да кърмиш, или да гушкаш и това, че бебето вече не е бебе, че расте, а всъщност това е най-голямото ти желание – да порасне жив и здрав.


Нашата майка под номер 2. Ади е предприемач и експериментатор, собственик на вече несъществуващото Radio Cafe, половината от starrygradski.com, генератор на идеи и създател на "Млечни Вампири". Информация за нея и шестмесечния й син Кай: в "За нас".

ПОДОБНИ ПУБЛИКАЦИИ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *