В МОМЕНТА ЧЕТЕТЕ

Какво се случи: Три деца и половин година по-късно...

Какво се случи: Три деца и половин година по-късно

Принт от Katie m. Berggren - In My Eyes, In My Heart. Можете да разгледате и поръчате от тук: shop.kmberggren.com

Принт от Katie m. Berggren – In My Eyes, In My Heart. Можете да разгледате и поръчате от тук: shop.kmberggren.com

Измина почти половин година откакто у дома влезе петият член на семейството ни. За този период, макар ежедневието да ми се струва безкрайно монотонно, всъщност се случиха много неща, които мога да обобщя с изречението „Децата растат“. Но за да не звучи толкова скучно и безинтересно, ще разгърна това изречение в текст за това как се гледат у дома три малки деца с разлика от приблизително две години.

Едно бебе vs две бебета

При това уравнение, с цялата му условност, е ясно накъде клонят везните за „по-лесното“ гледане. Макар че лесно няма. Всяко дете си изисква вниманието и грижите и при едни се полага двойно повече усилия, отколкото при други. И все пак, когато детето е едно, има повече гушкане и възможност за концентриране на вниманието върху него. Часовете, които успявам да прекарвам с Любо (защото има кой да ми помага!), ги чувствам много по-пълноценни и осъзнати, отколкото часовете, които съм имала с момичетата през същия период.

И за трите деца мога да кажа, че са (били) спокойни бебета. Но въпреки всичко разлика има – братчето на двете сестрички е по-енергично, от четвъртия месец насам има дълги интервали на будуване, играе си повече с играчките, които съм му дала – едно слонче и едно меко коте дрънкалка, търси да дъвче т.нар. „гризалки“ или „дъвкалки“ – аксесоари, които при момичетата така и не влязоха в употреба.

Момче vs момиче(та)

Честно казано, засега някаква осезаема разлика в гледането на деца от двата пола не съм забелязала. Но подчертавам – засега! И при Любо, и при Анна и Сияна коликите минаха леко – с няколко неспокойни следобедни часове за известен период от време, но без плач. така че не мога да кажа при момчета или при момичета този перод е по-труден. Голямата разлика, лично за мен, е, че мога да бъда опишкана по всяко време :)

Другото по-фрапантно различие е в количествата бодита, които са ми нужни, за да е сух младежът – заради т.нар. „връщане“. Както отбелязах вече, Любомир е доста подвижен, напоследък доста често прекарва в поза коремна преса – вечно са едни напъни да става, иска да седне. И това допълнително помага на млякото да извърши антигравитационната си дейност. Та съм се запасила с бодита сигурно колкото имаха по същото време Анна и Сияна взети заедно – към момента са около 15 и понякога свършват преди края на седмицата :/

Иначе мисълта, която от известно време ме тревожи, е липсата на достатъчно пространство у дома за деца от двата пола. Тоест – ще трябва да мислим за две детски стаи в някакъв момент, което неизбежно е свързано с доста стабилно пренареждане. В главата ми вече се въртят няколко идеи, които ще споделя, ако се стигне до реализирането им.

Излизане навън и ходене на гости

Засега единственият – но сериозен -тормоз, който ни е налегнал, е автомобилът. В процес на издирване сме – искаме максимално удобство за децата и за нас плюс възможност за събиране на багаж. Както и опция за поне още един възрастен с нас. Везните клонят към микробус о_О Планирали сме море през юни, та дотогава дано имаме адекватно решение на въпроса. Ако имате опит или идеи, моля споделете!

Иначе ходенето на гости не е толкова сложно, багажът отново си е багаж, времето за приготвяне е почти същото – около час, за да се приготвим и тръгнем от апартамента. После около 15-20 минути, докато се натоварим в колата (евентуално в две коли). Мисля, че всичко е повече от „в рамките на нормалното“ :)

А разходките навън са лесни и чудесни. Момичетата тичат, аз бутам количката. Обикновено винаги има някой с мен. Понякога играем с момичетата в пясъчника, правим формички, тортички, редим свещички, а Любо придремва спокойно. Хубавото е, че не се притеснявам за храната на бебо, тъй като още го кърмя. С момичетата беше по-сложно – носех винаги шишета, термос, адаптирано мляко, но пък това определно не ми пречеше да ги натоваря в колата и да кръстосваме парковете.

Категорично мога да кажа обаче, че енергията, която изразходвам, докато се приготвим за излизането и после при прибирането, е двойна и тройна спрямо енергията, която изразходваме всички заедно по време на самата разходка. Важното е, че децата са доволни и щастливи. Навън. У дома настъпва малък апокалипсис, особено ако са се поуморили и изгладнели. След бурния обикновено обяд настъпват два-три часа блажена тишина. Евентуално. Ако Любо не е решил да буйства –  ритане, мрънкане и викове, така че и на Марс да го чуят. Но това е сравнително рядко. Макар че никога не можеш да си сигурен какво те очаква – всеки ден е за себе си. Така че обобщенията са винаги крайно относителни.

Искайте помощ без притеснения – дори да имате само едно малко дете

И преди съм споделяла мисли по тази тема. Тя е доста разностранна, защото някои семейства нямат (наблизо) баби да помагат, мъжете работят по цял ден и нямат финансова възможност за детегледачка. Това бих казала е най-лошият възможен вариант. Защото за малкото часове, в които ми се е налагало да съм сама с тримата, краят на света е бил само на крачка от мен. В моя случай се редуват две баби и жена, която идва да помага за Анна и Сияна – играят заедно през деня, храним ги заедно, от известно време ги приспива на обяд. Мъжът ми също помага много – често ги извежда (разбира се, когато има възможност), играе си с тях, когато аз трябва да кърмя, повивам, приспивам бебока. И въпреки цялата тази помощ на моменти се чувствам така, сякаш товарен влак е минал през мен – няколко пъти за по-сигурно.

В този ред на мисли – майките, които се справят абсолютно сами с две или повече деца! – дами, свалям ви шапка! И все пак съм убедена, че помощ е необходима – дори за час-два. Майката е преди всичко човек и има нужда от глътка въздух. Защото, когато майката е добре, цялото семейство добрува 😉


Последната наша майка в рубриката "Дневници". Тя е с най-големите измежду децата в проекта МВ - близначките Анна и Сияна, и с най-малкия сред тях - Любомир. Ралица е редактор с над десетгодишен опит, мениджър съдържание в сайтовете на bTV. Понастоящем е в онзи етап от живота си, в който всичко започва отначало. Още за нея и децата й: в "За нас".

ПОДОБНИ ПУБЛИКАЦИИ

  1. Кракра

    20 март

    Ще споделя за колата, защото и ние сме с 3 деца и имахме абсолютно същата дилема.
    Кола – ван. Задължително с три еднакво големи седалки на втория ред. Споменавам това, защото при някои от най-популярните ванове, например Opel Zafira, средната седалка на втория ред е по-тясна от двете крайни. Добър избор са VW Sharan и производният му Seat Alhambra, както и Renault (Grand) Espace. Тези всичките са със стандартни врати. С плъзгащи врати отзад вариантите са EuroVan 2 (Citroen C8, Fiat Ulysse, Lancia Phedra, Peugeot 807), Kia Carnival, Mazda MPV, Toyota Previa, като последните 2 са доста екзотични автомобили и поддръжката е скъпа и трудна. Kia-та e най-широка от всички. При всички тези модели конфигурацията на местата е 2 + 3 + 2, при EuroVan 2 има и варианти с 2 + 3 + 3 (с триместна пейка на третия ред), както и 2 + 2 + 2 и 2 + 3.
    Специално внимание заслужава Chrysler (Grand) Voyager. Тъй като е американски модел, при него конфигурацията на местата е 2 + 2 + 3 – на втория ред има две единични седалки, а на третия – триместна пейка. Принципно пейката може да се сложи и на втория ред, но е тясна. Има и конфигурации с 2 + 2 + 2 места – 6 единични седалки на 3 реда. Във вашия случай, щом планирате да пътувате с още един възрастен, това е вероятно най-добрата опция. За разлика от другите ванове, при Chrysler Grand Voyager багажникът е с достатъчен обем дори при 3 реда седалки.
    Хубавото при вановете е, че седалките могат да бъдат вадени и размествани без проблем. При повечето ванове подът е равен.
    Друг вариант е „баничарка“. Не препоръчвам такъв автомобил поради ред причини. Това е товарна кола със съответните минимални екстри, твърда возия, не особено удобни седалки. Ако е втора ръка, вероятно е на много километри и юркан безмилостно.

  2. ralitsa

    23 март

    Много благодаря за подробния коментар. И ние като че ли спряхме вниманието си на VW Sharan и Chrysler (Grand) Voyager. Но за първата ни се струва малък багажникът, макар че планираме да вземем куфар. А за втората, която ни допада повече, пък ни казаха, че лесно се трошала и едва ли не постоянно трябва да си в сервиз ://

    • Кракра

      24 март

      Аз в крайна сметка се спрях на Lancia Phedra (EuroVan 2). Исках колата задължително да е с плъзгащи се врати отзад, което е изключително удобно, когато трябва да се качват и слизат малки деца, но пък ограничава избора. Добър автомобил, вози меко, широк, удобен и пълен с екстри, но поддръжката му е скъпичка. Колата е с конфигурация 2 + 3 + 2, но двете седалки на третия ред съм ги извадил и така багажникът е наистина огромен. Детска количка се побира безпроблемно без да е нужно да се разглабя или сгъва.
      Както писах по-горе, ако наистина възнамерявате да пътувате 6 човека с багаж, общо взето единствената опция е Grand Voyager. Бусчетата тип Mercedes V-Klasse и VW Transporter са твърде непрактични за ежедневна употреба, особено в града, а и за тях важи написаното за баничарките.

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *