В МОМЕНТА ЧЕТЕТЕ

Защо трябва да слушаме детето...

Защо трябва да слушаме детето

Не се намесвайте в заниманията, с които детето се справя. Снимка: pexels.com

Не се намесвайте в заниманията, с които детето се справя. Снимка: pexels.com

Имам един приятел, с когото от време на време споделям усещанията си покрай майчинството и въобще промените, които чисто емоционално ми се струпват сякаш отведнъж. Върпосът е, каза ми веднъж той, да не се свръхоценностиш в амплоато на свръхзагрижена мама, която знае „как трябва да се случват нещата“. Ооо, точно обратното, казвам аз, драмата ми идва от това, че не знам „как трябва да се случват нещата“. И тогава той ми спомена за Юлия Гипенрейтер и книгата й „Как да общуваме с детето„. Все още не съм се сдобила с нея, но пък в ръцете ми попадна „За родителите. Въпроси и отговори“ от същата авторка.

Юлия Гипенрейтер е сред най-известните детски психолози в Русия. Научните й интереси се движат от психология на познанието до психология на личността. В последните години усилено се занимава с практическа психология – води тренинги, дава консултации в областта на детските и семейните проблеми.

zaroditvypriotg3„За родителите. Въпроси и отговори“ пък е нещо като наръчник как да разговаряме с децата си и въобще как да се справяме с проблемни и конфликтни ситуации. Книгата е оформена като своеобразен диалог и е разделена условно на три части: „Емоциите на детето“, „Занимания, интереси, развитие“ и „Семейство, общуване, възпитание“. Чете се лесно. В нея няма наставления, нито директни съвети, а по-скоро споделяне на практически опит. Което, оказва се е, най-ценното в начина, по който Юлия Гипенрейтер поднася своите знания. Подбрала съм ви два кратки откъса:

Защо трябва да слушаме детето

Активното, тоест съчувстващото слушане е приложимо за всякакви случаи и на всякаква възраст. За отношенията с детето отговаряте вие, защото сте големите, опитните. И за успешното възпитание на детето ви предстои да поработите върху самите себе си. Трябва да се научите да слушате и да приемате детето си. Ако то откаже да изпълни нещо, вслушайте се  в себе си – това молба ли е, или изискване? Готови ли сте да вземете предвид неговите интереси? Давате ли си сметка, че неговите занимания и интереси за него са жизненоважни?

Когато прилагате техниката на активното слушане, се случва това, което наричам „магия“ на изкусното общуване – постепенно се променя общото настроение, по-доброжелателни стават интонациите и цялостната атмосфера в семейството Стопяват се напрежението, конфронтацията, приключват конфликтите и капризите. Нещо повече, с личиния си пример вие учите детето си да общува.

Шест неща, които можете да правите всеки ден за психологическия комфорт на детето
(от книгата „Как да общуваме с детето“):

  1. Да подкрепяте успехите му. Да отбелязвате всичките му постижения, да обсъждате подробностите от победите му, да одобрявате действията му.
  2. Да споделяте чувствата си (тоест да му гласувате доверие) – и позитивните, и негативните.
  3. Да използвате приветливи фрази във всекидневието. Например: „С теб ми е добре“, „Радвам се, че вече си вкъщи“, „Домъчня ми за теб“.
  4. Често да го прегръщате (4-8 пъти на ден!). Не е зле така да се отнасяте и с по-възрастните членове на семейството.
  5. Да не се намесвате в заниманията, с които то се справя. Даже, ако знаете как може да се направи по-сполучливо, не бързайте със съветите и помощта си.
  6. Да помагате, когато ви помоли.

Последната наша майка в рубриката "Дневници". Тя е с най-големите измежду децата в проекта МВ - близначките Анна и Сияна, и с най-малкия сред тях - Любомир. Ралица е редактор с над десетгодишен опит, мениджър съдържание в сайтовете на bTV. Понастоящем е в онзи етап от живота си, в който всичко започва отначало. Още за нея и децата й: в "За нас".

ПОДОБНИ ПУБЛИКАЦИИ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *