Ралица и Виктор

Copyright: Mariana Petrova - mamuri

Двадесет и девет годишната Ралица работи като магистър фармацевт в българска фирма вече четири години, но в момента гледа 10-месечния си син. Обяснява ни, че би се върнала на работа, защото все още има какво да даде на професията си, а и защото работата на фармацевта е отговорна и динамична, но много интересна, пълна с истории. „Постоянно излизат нови и нови медикаменти, методики на лечение и съответно трябва да си в час с всичко. Т.е в нашата професия нон-стоп кипи обучение и надграждане редом с истинската работа.“ В майчинство излиза 40 дни преди термина, напазарувала всичко преди това. „Стоях си в къщи и се чудих какво да правя. Пък и всички ми повтаряха – почивай сега, защото после…. Мислех, че съм подготвена от хилядите листа, които изчетох и съветите, които чух от приятелките си. Всички очаквания бързо се изпариха.“

Copyright: Mariana Petrova - mamuri

Името Виктор дойде спонтанно. И двамата с мъжа ми не искахме да носи имената на родителите ни. Искахме да е съвременно, да се произнася лесно на всички езици, така и да се пише и помни. По-късно започнах да забелязвам, че е твърде „модерно“ име. Харесва ми, има вариации за умалителни, отива му и носи неговата си енергия.

Copyright: Mariana Petrova - mamuri

Най-трудно ми беше в началото след раждането. Не знаех какво да правя, наистина. След всички книги и съвети се чувствах адски безпомощна. Трудно ми беше да организирам деня си и да направя режим на бебето. От преди раждането поне за едно бях сигурна – искам режим! Трудности срещнах и във взаимоотношенията с мъжа ми. Трябваше и двамата да свикнем, че вече не сме само двама, ами сме +1.


Трудно ми беше и при първото вдигане на температура и лек вирус, който изкара Вики. Тогава като медицинско лице се почувствах истински безпомощна. Също трудно се справям с постоянните съмнения, които ме обземат, дали правя всичко правилно,

Майчинството за мен е един прекрасен период от жизнения път на жената, харесва ми. Период на себеопознаване, тестване на възможностите.
Най-хубаво ми е, когато бебето започне да прави някакви нови неща. Всеки път се умилявам и изненадвам. Когато чухме първото гукане, реакцията ни беше – ама той говори. А сега си говори някакви неща на бебешки и съответно аз съм ги наименовала – бау, мяу, мама, тата, баба… Хубаво ми е да ме целува и да ме гушка, обичам да заспиваме заедно.

Сложното е да възпиташ малкия човек правилно, да му създадеш навици. Да го научиш на добродетели. Смятам, че децата трябва да надграждат родителите си. Тук за мен вече идва правилната преценка на родителите за това колко всъщност могат те и дали правилно се оценяват.

Copyright: Mariana Petrova - mamuri

Научих се, че винаги трябва да имам стратегия. Не вярвам в модела, че децата трябва да се оставят да правят каквото си искат. Опознах себе си и знам какво не бих желала да дам на детето си от моя характер.

Copyright: Mariana Petrova - mamuri

Радвам се на всичко, което Виктор прави. Безсмислените думи, които изрича, лукавия поглед, усмивките. Забавлявам се, когато съм му направила нещо вкусно за хапване и той отваря една голяма уста и дори не ме чака да му дам отново, а започва да крещи. Радвам се с него, когато открие нещо ново, което може да прави. От съвсем скоро се изправя и това го забавлява доста. Откри, че с пълзене и движение по мебелите може да се предвижва от точка А до Б, което му даде независимост на този етап и малко самочувствие.

Copyright: Mariana Petrova - mamuri

Тъй като през по голямата част от деня съм сама, режимът за мен и Виктор е изключително важен. Той ме спасява. Всеки ден едно и също в едни и същи часове. Звучи скучно, но това е моят пояс, пък и виждам, че и на него му харесва и се чувства спокоен. Ходим на разходка, ходим на пазар, гледаме телевизия, четем книжки. Обикновено излизаме преди следобедния му сън. Живея в комплекс от затворен тип, който е оборудван с детска площадка, което също ме спасява от движенията в центъра, паркиране, синя/зелена зона и мисли къде да отида днес. Обядваме и двамата вкъщи в 13 ч., после той сяда на гърнето – друга моя гордост. Следва адмиралтейският час – следобеден сън от 14:00 до 16:00 ч.. Със сегашното време – малкия ден и студа, в следобедите ходим на гости или прекарваме вкъщи. Избягвам молове, но и там ходим, ако много ни доскучее. Вечеряме всички в 19:00 ч., отново всички на масата, после пак имаме гърне, баня – неговото време с баща му (мъжки времена) и в 20:30 – 21:00 ч. наследникът вече спи. Всеки ден едно и също, но ми харесва. Така знам в кои часове имам време за мен, кога мога да се разбера да изляза с приятелки.

Copyright: Mariana Petrova - mamuri

Научих, че съм издръжлива на безсъние и че не съм толерантна към новия модел родители. Научих, че не съм от най-търпеливите.

Copyright: Mariana Petrova - mamuri

След раждането животът ми премина в друга насока. Опознах се, тествах възможностите си, опознах родителите си и приятелите си в една друга светлина. Аз съм от родителите, които мислят, че едно дете не може да осмисли живота им. Преди Вики, животът ми също имаше смисъл и не беше никак лош. Сега всичко е хубаво, различно.

Първо се промениха отношенията ми с мъжа ми. Ние сме от двойките, които празнуваха една година връзка след раждането на детето. Разбрахме, че можем без сън без да сме на парти. Променихме всичко около себе си. Променихме навиците си, дори и тонът, с който си говорим, вече е различен. Знам, че няма да се върнем към стария си живот. Искам да помогнем на Вики да се нагоди и довери на нас. Не мисля, че когато имаш дете, ставаш роб на 80-сантиметров човек.

Децата трябва да се отглеждат с любов, търпение и признаване на тяхното мнение. Привърженик съм на по-аскетичния начин на живот. Ние самите сме много скромни като бит. Смятам, че всички деца имат нужда от едно и също – любов и внимание, а всичко останало е за родителите.

Искам да науча детето си на скромност и доброта. Това са качества, които всеки цени. Да си скромен не те прави слабохарактерен, а точно обратното. Скромният човек си тежи на мястото по много деликатен начин. Искам да го науча да уважава не само родителите си, а и по-големите от него. Искам да го науча на тактичност. Баща му ще го научи да кара колело, да се бие и да бъде готин мъж.

Copyright: Mariana Petrova - mamuri

На този етап все още не искам да имам още деца. След няколко години определено – да. Сега като видя малко бебенце, и куп емоции ме връхлитат. Искам голямо семейство, пълна къща. Така никога няма да е скучно. Аз съм едно дете и винаги съм играла сама, което е доста неприятно в един период.

Copyright: Mariana Petrova - mamuri

Накратко

Откъде пазарувате дрехи за детето?
Next, Benetton, H&M, Mayoral
Откъде пазарувате за дома?
Ikea, Aiko.
Кое е вашето откритие от раждането досега?
Ергономична раница за бебеносене.
Любимата му играчка?
Няма такава. Еднакво играе с кофичка от кисело мляко, лъжица или количка.
Най-полезният му досега предмет/ покупка/ решение?
Мисля, че килимът ни беше отговорен за неговото пролазване и последващо изправяне.

Copyright: Mariana Petrova – mamuri


Марияна е майка на две деца и пълен с енергия фотограф. Работила е хиляди неща, но казва, че от години не прави компромиси. Снима за различни интернет издания, а през останалото време работи по линията си плетива. Повече за нея в "За нас".

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *