В МОМЕНТА ЧЕТЕТЕ

Какво се случи: Времето лети...

Какво се случи: Времето лети

16326304_10211903519569389_367872435_o

След рождения ден времето започна да препуска, всичко се променя главозамайващо бързо и дори не ми остава време за традиционните мисли и въпроси – „Кога ще проговори?“, „Разбира ли ме?“, „Уча ли го на достатъчно неща…“. Явно децата са като програмирани и голяма част от развитието им се случва точно в определен момент. И не говоря за от този до този месец, а едва ли не за първия вторник от четиринайстия месец. Всичко е истински вълнуващо, но за съжаление малко хора успяват да схванат радостта ти, защото или детето им вече е минало през това, или нямат дете, а има неща, за които родителят наистина иска да разкаже на целия свят. И добре че са бабите и дядовците – те винаги са в подобна на нашата еуфория.

Кай проходи в началото на декември, всичко се случи в рамките на уикенд. Той беше много запален по лазенето и нямаше никаква необходимост от това да стане и да тръгне, но явно по план точно тази събота е трябвало да го направи. В понеделник вече се движеше свободно из целия апартамент. Слава Богу, всичко, което можеше да бутне, счупи, вече беше пострадало и реално за къщата ни нищо не се промени. В последствие започна да отваря шкафове и чекмеджета, подарих му няколко. Прохождането се случи преди празниците и решихме да оставим прощъпулника за януари. Когато суетенето около Коледа и Нова Година премина, започна планирането. Искаше ми се да поканя приятели и други деца, но в сезона на сополите ми се стори нередно, затова се спряхме на следобедно кафе с два броя баби и един дядо.

С майка ми направихме списък с предмети и професии. Опитахме да е максимално кратък, но наистина да обхваща всичко. На финала се спряхме на този: точни науки (математика, химия, физика…), хуманитарни науки (история, филология, право…), технически науки (архитектура, инженерство…),  медицина, търговия, финанси, изкуства, спорт, занаяти и едно, на което много държах – пътешественик. Направих и питка, за първи път през живота си. Попаднах на рецепта без месене и резултатът беше доста добър (ако решите да я правите, имайте предвид, че има нужда от повече сол). Кай избра аптечката (медицина) и веднага след това хвана самолетчето (пътешественик). Доктор Каспарянов, лекар без граници… Знае ли човек.

Докторът натежа и доста дръпна на височина. Раницата, в която го нося, умаля много, започна да ни става неудобно, започнаха и болките в раменете и гърба. Настъпи моментът, в който трябваше да реша – раница тодлър размер (близо 300 лв.) или край на носенето. Тогава за първи път взех раница под наем от библиотека „Вълшебен възел“. Така се запознах с Цвети. Трудно ще разкажа за нея в този пост, затова ще го направя друг път, но ако искате да носите, тя е човекът, който може да ви отговори на всеки въпрос, да ви даде адекватен съвет и подходяща носилка под наем, за да опитате, а след това да купите от нея или от някой друг най-доброто за вас и вашето бебе. За мен носенето стана ужасно специално в момента, в който си дадох сметка, че някой ден ще свърши. Предполагам майките, които кърмят дълго, изпитват същото. Да носиш детето си е свръх удобно – имаш две ръце, качваш стълби, влизаш в претъпкани магазини, изкачваш върхове, готвиш. Носенето успокоява – раздразненото дете, болното дете, бебето с колики или растящи зъби.  Носенето е приятно – усещаш бебето с цялото си тяло. Последното те кара да полудееш и да искаш да го правиш максимално дълго. Не мислих много, реших да купя тодлър размер. Дадох си сметка, че макар и проходил, Кай ще се изморява, ще му се доспива, понякога ще бързаме, а раницата ще си остане по-удобна от количката в доста от ситуациите. Това не изключва количката. Наех няколко различни раници, спрях се и на още няколко марки, които ще пробвам след седмица, а след това задължително ще разкажа. Попаднах в цели общества от майки, които издигат носенето в култ, ходих и на бебеносеща среща. Нося малкия от ден 20, бях в групите за бебеносене от преди да родя, интересувам се отдавна, но сега разбирам колко ще ми липсва, когато свърши. Носенето е голяма работа.

След рождения ден Кай видимо порасна. Започна да бърбори още повече, стана още по-самостоятелен в игрите. Но преди около месец сякаш някой му натисна копчето. Ние буквално се разбираме – прави неща, които никога не съм му показвала, копира всичко, което е виждал. Ако го попиташ къде са му пантофите, помолиш го да си намери шапката или дори да си зареди памперси в чекмеджето, в което седят, няма нужда да повтаряш, всичко е ясно и се върши с видимо задоволство. Аз не съм от майките, които отделят часове наред, за да обясняват кое е патето, кое е кучето и т.н., просто нямам нерви и, честно казано, ми тежеше на съвестта. Сега виждам, че е било достатъчно да му говоря и да съм активна около него. Той е свидетел на всичко, което правя от сешоара след баня до пускането на прахосмукачка. Всичко се запечатва в главата му и така един ден просто хвана четката и лопатата и започна да „чисти“, после среса кучето, обу обувките на баща си, сложи си часовник.

Дните летят и ми става все по-ясно защо семействата имат по две-три деца. За съжаление, разбирам и защо се разделят по никое време. Ненормално е да си сам по цял ден, да правиш абсолютно едно и също, да не си изглеждал наистина добре от месеци, да се виждаш с половинката си за по половин час между заспиването на детето и твоето лично припадане. Затова силно препоръчвам – носете, виждайте се с други майки, сменяйте обстановка, колкото се може по-често. Обяд в IKEA, където на никого не му пука колко силно крещи синът ти е добро начало.

*До майките, които са родили съвсем скоро или им предстои раждане, библиотека „Вълшебен възел“ предлага безплатен едномесечен наем за новородени. За деца до три месеца може да вземете еластичен слинг без наем за месец с цел да се стимулира носенето на най-малките бебоци. Опитайте! А ако имате еластичен, тъкан слинг или друга носилка, която вече не ползвате, може да я дарите на библиотеката, за да помогнете за нейното обогатяване.

а.


Нашата майка под номер 2. Ади е предприемач и експериментатор, собственик на вече несъществуващото Radio Cafe, половината от starrygradski.com, генератор на идеи и създател на "Млечни Вампири". Информация за нея и шестмесечния й син Кай: в "За нас".

ПОДОБНИ ПУБЛИКАЦИИ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *