В МОМЕНТА ЧЕТЕТЕ

Въпросите, които ни вълнуват...

Въпросите, които ни вълнуват

Untitledioi

С началото на блога започна и едно много силно приятелство – приятелството между нас, майките, които пишем тук вече почти година. И не е сигурно дали по-често обсъждаме новите теми, идеи и публикациите си или се питаме една друга за неща, които силно ни вълнуват като майки и жени. Обсъждали сме милион въпроси и винаги сме напускали чата с отговори, затова решихме да ви споделим какво се питаме напоследък. Днес Рали, Биляна, Ади и Николета ще попитат и ще отговорят, надяваме се да сме ви от полза.

Ралица:

Въпрос: Как се справяте със ситуации, в които децата ви изпадат в тантрум – рев и тръшкане, ако нещо не е на тяхното, включително по време на приспиване?

Ади и Кай (16 месеца): Не съм сигурна, че при Кай този период е започнал, макар че когато му кажеш да не пипа тук или там, или му вземеш нещо, моментално обръща долната устна и се затичва да го гушнеш. Ако това е част от този период, за сега се справям с гушкане, предлагане на алтернатива, говорене, признавам често се смея, но ми се случва и да го игнорирам, особено когато съм твърде уморена и осъзнавам, че ако му обърна внимание няма да подходя спокойно. Когато го слагам да спи и не дай си Боже съм закъсняла, се случва да е нервен, но независимо, дали случаят е такъв или всичко е мирно, винаги гледам да го разсмея преди да го оставя сам. Говоря му с преправен глас, гъделичкам го или отварям и затварям врата на спалнята около десет пъти, докато не спре да се смее, понякога с баща му му се „караме“, че още не е заспал, това винаги му е много забавно. Като цяло преди лягане никога не го оставям в лошо настроение и това дава нужния резултат – бързо и спокойно заспиване.

Бел и Ерми (година и 7 месеца): Периодът стартира, след като Ерми тръгна на ясла. Сякаш започна да гледа от другите, по-големи деца, и да проявява характер. Иска каквото си е наумила веднага, в същата част от секундата, и обикновено желанието е да докопа някаква технология. Не съм сигурна доколко сме решили въпроса – като легне на земята и започне да тропа с крака, обикновено я оставям в това положение, докато сама не се изправи и не й мине. Баща й е по-мек – взема я на ръце и започва да я гъделичка или разсейва с нещо. В момента не може да й се въздейства с думи, така че по-скоро се стараем да й отвлечем вниманието към нещо друго, приятно за нея, веднага. Има ефект. Тепърва ще се учим как се реагира в подобни ситуации.

Николета и Ника (10 месеца): Ника заспива бързо – едно цяло „Зайченцето бяло” и е готова. Е, понякога опирам и до „Заспали чувства”, но това е наша малка мръсна тайна. Като по-малка е плакала и прилагахме метода “cry it out”. С две думи, знаете, аз съм от „жестоките” майки. Напоследък започва да реве, ако я оставя да се занимава сама с играчките си, а аз правя нещо друго в същата стая. Парирам това, като започвам разходка с нея из къщата за ръка. Вече отказва проходилката, защото я ограничава. От време на време я и оставям малко да помрънка и тя почва да си играе сама. Ще се консултирам с педиатъра й за допълнителни насоки как да насърча самостоятелната игра. Четох за метод, според който играеш интензивно с бебето 10 минути и после го оставяш да се занимава само още толкова, като постепенно увеличаваш интервала на самостоятелната игра. Може и да пробвам.

Въпрос: Кога ви се прибра коремът след раждането и полагахте ли допълнителни усилия (ако да – какви и колко време ви отне)?

А: За 16 месеца почти съм достигнала желаните килограми, без да се ограничавам или спортувам, но все още имам корем, който изчезва по-бавно, надявам се някога да изчезне напълно. Истината е, че сутрин го няма, но след всяко храненето, независимо колко е обилно, задължително напомня за себе си. Бих могла да споделя един трик, който като че ли ми помогна в свалянето на килограмите – Кипнете вода и разбъркайте в нея 1/2 чаена лъжичка канела и 1/2 чаена лъжичка настърган джинджифил, пийте всяка сутрин на гладно.

Б: Коремът тип „четвърти месец“ се прибра сам малко след раждането – не съм носила никакви пристягащи колани, стана от само себе си. Коремът тип „три кроасана и две торти“ си стои още – не полагам никакви усилия да се избавя от него, но пък роптая шумно срещу него. С една дума – аз съм си виновна. Година и половина след появата на бебето съм почти в предишните си килограми (+ от 3 до 5 отгоре), без да правя нищо специално, но имам нужда от сериозно стягане + премахване на няколко слоя Мишлен около стомаха и паласките, за което се изисква „просто“ воля и желание.

Н: Не е. Тръгвам на фитнес от февруари.

Биляна:

Въпрос: Кои са ястията, които приготвяте на малките лесно и бързо (и на всичкото отгоре са им вкусни)?

А: Оказа се, че най-бързото здравословно и любимо ядене за Кай е спанак с ориз. Често го приготвям, докато закусва, за да мога хем да му хвърлям по едно око, хем да не губя време по обяд. В малка касерола слагам малко зехтин или гхи, нарязан на дребно лук (около 3-4 супени лъжици), шепа ориз и спанак (замразен, бейби или друг), заливам с предварително кипната вода, за да ускоря процеса и бъркам от време на време. Често прибавям и други зеленчуци – морков или тиква. Когато оризът е готов и яденето е готово. Преди Кай да седне да обядва слагам кисело мляко, жълтък и сирене, жълтъкът (яйцето) също сваряваме по време на закуската.

Хапване номер две, определено е любимо на цялото семейство. Еврейски соленки наречени Буикос, които вършат чудесна работа, когато вкъщи има остатъци от хляб без значение какъв. Как ги правя – накъсвам хляба на парчета и заливам с малко вода, колкото да омекне. Смачквам с ръце, добавям сирене, яйце и по рецепта черен пипер, но когато е за малките по-добре да пропуснете. Правя кюфтета, нареждам в тава върху хартия за печене, капвам зехтин върху всяко и пека, докато покафенеят.  Идеален заместител на бисквитите, удобни за хващане, подходящи за закуска, издържат с дни и обичат да ходят на разходка 😉

Ралица и Анна, Сияна (2 години) и Любомир (3 месеца): Неволята учи и в нашето семейство сме се специализирали в бързото приготвяне на топла храна. Това, което момичетата много обичат (3-месечният Любо засега е изцяло на кърма), е… пицааа. Каква изненада, хахаха. За бърза и вкусна пица – купуваме готово тесто от близката баничарница (то се различава от тестото в магазините – по-меко е, когато го опечете), разделя се на две, разточва се и в се поставя върху хартия за печени в две тави. Пиците се намазват леко с доматена паста/пюре, поръсват се с нарязани маслини (купуваме без костилки за момичетата), кашкавал и тънки резени пресен домат. Заливат се със зехтин и се пекат около 10-15 минути. Обяд за цялото семейство.

Другото, което мога да предложа и наистина става бързо, е картофена супа. Обелвате и нарязвате два картофа и една по-малка глава лук. Кипвате вода в кана, за да стане по-бързо, и слагате да се варят картофите и лука. Сол на вкус. Като се сварят зеленчуците, чуквате едно яйце и с две-три лъжици кисело мляко правите застройка. Когато е готова супата, сервирайте с натрошено сирене.

Сещам се и за светкавичен обяд, който е не по-малко любим – омлет с две яйца и натрошено сирене. Разделям им го с гарнитура от пресен домат :) 

Н: Тези две рецепти въртя за сутрешна и следобедна закуска често и досега не са ми били отказвани.

Бананови палачинки – 1 с.л. брашно (каквото и да е, лично аз ползвам бяло най-често), 1 банан, 1 жълтък, щипка канела, малко масло (около ½ -1 ч.л. слагам аз).

Намачквам банана с вилица, добавям останалите продукти и мачкам до хомогенна каша. Намазвам тигана с масло и с лъжицата оформям палачинки с размер на бисквита, като се опитвам да не са много дебели. Обръщам внимателно и гледам да не са потъмнели целите, а средно. Винаги остават малко клисави. Трябва да се изядат същия ден.

Препечен сандвич със сирене, яйце и спанак – намазвам филийка с масло. Заливам я с предварително разбъркан жълтък,  сирене и  ситно нарязан спанак.  Ако имам добавям и малко извара или кашкавал. Запичам на парти грил. Давам да си гризе коричката, а през това време аз й давам на хапки, или оставям нарязаните хапки на таблата на нейния стол, за да си взема сама.

Въпрос: Кой беше най-тежкият ви период/ момент от бременността до наши дни и как го преодоляхте?

А: Най-тежкият ми период определено беше миналата година по това време – между трети и четвърти месец. Малкият страдаше от силни колики, които преминаха директно в зъби, мисля, че почивката между двата процеса беше около три дни. Някъде по това време аз тотално сдадох багажа. Натрупаното безсъние, притеснението около почти непрестанния плач на бебето, липсата на опит, отвратителното време и липсата на всякакви социални контакти ме смаза тотално. В този момент ми помогна кратка почивка в планината (Кай беше с мен) и носенето в слинг. С идването на пролетта и дългоочакваното избиване на първите два зъба всичко се промени тотално. Никога повече не се почувствах точно по този начин.

Р: Струва ми се, че в момента съм в най-тежкия период и още не съм излязла от него. Трудното приспиване на момичетата вечер, буденето им по два-три пъти на нощ, както и нощното кърмене на бебока изтощават. Когато се събраха и десетина дни, без да съм излизала на вън, положението стана страшно. Разходките, дори за половин час, вършат чудеса. Но сама! За социални контакти в момента не смея и да си мечтая. Последното подобно събитие в живота ми на майка беше на 17 декември – денят, в който празнувахме рождения ден на Анна и Сияна. Доста са ми объркани чувствата в това отношение. Но по-сериозният проблем за мен е недоспиването, защото рефлектира върху всички около мен – най-вече върху децата, и то вечер. Чакам този период да отмине, като се опитвам да се овладея максимално. Сериозна школа си е това. Не знам дали ще я изкарам успешно.

Н: Самата бременност. Въпреки че мина леко, ограниченията за здравословен живот не се съчетават добре с характера ми.

Ади:

Успявате ли да не се затрупате с играчки и как го правите? Колко често купувате, как подбирате, как решавате кои да бъдат „уволнени“ и кои не, какво се случва с нежеланите?

Б: Играчките ни се събират в един кош и две кутии от Икеа. Не знам дали това е много или малко, но знам, че не бих искала да се затрупам с нови и нови играчки, защото го смятам за абсолютно излишно. На опаковката на абсолютно всяка една от тях ще откриете, че те „развиват“ и „образоват“ детето, грижат се за неговите визуални и сетивни възприятия, въобще извършват едно малко чудо за неговото свръх развитие. Всичко това го прави и една обикновена касичка с монети, пластмасова кутия и щипки, дървени лъжици, бобчета и какво ли не друго, с което сте заобиколени в ежедневието си. Трябва само малко въображение. Поне това е моето мнение. Разбира се, не ги отричам, има някои играчки, които тя харесва за известно време, после преоткрива, но към повечето интересът й трае по няколко минути. Купуваме неща, когато смятаме, че биха могли я провокират към някакво откривателство. Другите са й подаръци. Няколко вече са изхвърлени, защото се амортизираха. Скоро предстои тези, които не са въведени в честа употреба, да бъдат предадени в други, по-малки ръчички.

Р: Осъзнаването ми, че това с играчките може да се превърне в проблем, дойде с втория рожден ден на Анна и Сияна. До момента не сме прекалявали с купуването, в повечето случаи ползвахме играчки от по-големия им братовчед. Понеже са две, съответно и играчките пристигат в дома ни по две. В момента сме с един кош, пълен с плюшени играчки и меки кукли, един кош с всякакви пластмасови и свирещи играчки, една кутия със сервизи – чашки, чинийки и прочие и един рафт, пълен с всякакви книжки и един рафт с дървени пъзели. Отделно из целия апартамент се мотаят две кончета, две колички за бебета, две камиончета, които всъщност са кутии, но рядко изпълняват точно тази функция, две големи мечета и две големи овце. Единият кош съм го изнесла от стаята за игра (холът), за да позабравят уж за въпросните играчки. Така или иначе количеството взе да ме стресира и започнах да се замислям за презадоволеността. Да не говорим, че на моменти нищо от изброеното не е интересно и за игра служат пластмасови бутилки, кофички, капачки, кутии и прочие. В интерес на истината част от играчките вече са прибрани за Любо. Но с останалите какво ще правим в някакъв момент – наистина не съм решила. Вероятно ще потърся на кого да ги подарим :)

За мен е драма и друг един момент – да научим момичетата да прибират и подреждат. Мисия с променлив успех засега.

Н: Ника е на 10 месеца  и има цяла голяма кутия с играчки, в която съм я слагала и нея и возила из вкъщи като във висока шейна. Обикновено ги въртя – крия половината, и след седмица отново е изненадана. Е, не колкото първия път, де. Все още не съм изхвърлила нищо, защото когато е много сърдита или болна, просто събарям кутията и тя започва да рови в нея. Тогава всяка играчка е ценна бройка. Когато съм сигурна, че не са й интересни  ще ги подаря, някои ще продам. Е, може и да запазя някоя любима за спомен. Последно получи интерактивна маса за игра. Избрах я, защото предишните играчки са много бебешки, а и прекарваше целия ден права, като си носи играчки с които да играе права опряна на ниска маса за възрастни. Сега всеки е с масата си. Кубчетата се оказаха подранила играчка – за сега предимно се ползват за смучене.

Кога смятате, че е редно родителят от другия пол да спре да се съблича пред детето си и изобщо трябва ли да спира?

Б: Бих въвела такова „правило“ в по-късна възраст, когато детето стане самостоятелен човек и когато усетя, че изпитва притеснение от своя страна. Не знам, не съм мислила по въпроса.

Р: Анна и Сияна сега са в много деликатен момент от порастването си – всичко им е любопитно и почти всичко, свързано с човешкото тяло ги плаши. Когато кърмя, когато им показвам тоалетната и ги слагам на нея, когато съм по къс ръкав или сутиен – всичко това е свързано с възгласи и известна доза тревожност на моменти на границата с разреваване. Но не мисля, че криенето на този етап е добра идея. Добре е децата да опознават, да не се притесняват, да възприемат съвсем естествено човешкото тяло, включително собственото си. Все още не сме се къпали заедно. Но те все пак са момиченца. И притесненията ми около това са по-малки, отколкото като се замисля за брат им. Може би в някакъв момент, съвсем естествено ще стане своеобразно разделяне по полове в това отношение. И все пак, сигурно ще прозвучи консервативно, но съм привърженик на идеята да се спазва известно благоприличие. Което не означава да не се обяснява на децата или да се крие нещо от тях. Въпрос на гледна точка и на възпитание.

Н: Аз съм възпитана консервативно и не съм виждала родителите си голи. Не знам още как ще постъпя с моето дете. Към този момент ми се струва, че въпросът ще подлежи на обсъждане към втората година и тогава ще се допитам до педиатър. Ако продължа да имам съмнения и до психолог. А преди всички ще питам вас.

Николета:

Какво правеше бебето и къде беше, когато за първи път правихте секс след раждането ?

А: Не помня първия път и няма да излъжа, ако кажа, че не помня първите пет, шест месеца изобщо. В момента, обаче държим поне да не е в същата стая :)

Б: И на мен ми се губи първият контакт след раждането. Мисля, че беше през втория месец, първият със сигурност – не, защото имах шевове след естественото раждане и изпивах силна болка, докато не заздравеят. Бебето беше в съседната стая.

Р: Не съм фен това да се случва при бебето. Но понякога вероятно няма друга алтернатива :)

Кога и как научихте бебето да прави нещо – да дава боц, да реди пъзел, да казва чао…?

А: Първото нещо, което научихме Кай беше да маха за чао и да пляска с ръце, когато му кажем браво, това беше може би към 10, 11 месец. Научихме го с търпение и повторения, но най-забавното беше, че ако чуеше на улицата някой да казва чао, веднага започваше да маха. В момента Кай копира всичко, което правим. Възможно е в рамките на ден да ме изненада с няколко последователни действия, които никога не съм му показвала. Вчера се опита да си сложи часовник на ръката, обу си една от обувките на баща му, сипа храна на кучето и си изхвърли памперса в боклука, всичко в рамките на два часа. От един момент нататък децата стават изключително наблюдателни и ако нещата, които им показваме не са им интересни, това не значи, че не научават други, дори в моменти, в които не подозираме. Едно от най-хубавите неща, които малкият научи от нас е да гали кучето, очевидно е нещо, което е виждал достатъчно много пъти :)

Б: Научихме я с минимално усилие и съвсем естествено да маха за чао, да дава 5 и да раздава целувки около навършването на нейната първа година. Не помня точно! Сега раздава винаги целувки на излизане от дома и маха възторжено. Иначе вече завива куклите, за да ги приспи, събува сама пантофите си, за да влезе в моите обувки и да се разходи с тях и си браузва сама в интернет.

Р: Този въпрос ми напомня за съвета на една приятелка – записвай си, защото се забравя. Е, не си записвам почти нищо. И да, наистина се забравя. Около първите боц и чао, първото редене на кубчета и пъзели, помня повече притеснението си, че не отделям достатъчно време на децата си, за да ги уча на всички тези неща. Което, оказва се, е напълно излишно. Разбрах едно – няма значение на каква възраст точно се случва, щом се случва. И това не означава, че с децата ви „нещо не е както трябва“. Видях и разбрах, че те попиват абсолютно всичко и го показват, когато са готови и когато преценят. И повярвайте ми – това винаги е точният момент.

Момичетата станаха по-комуникативни около годинката. Преди това бяха научили „мама“, „баба“, „тати“ и „ела“. Първата им дума беше „баба“ (сигурно за мое успокоение друга приятелка ми каза, че им е по-лесно да изговорят Б вместо М). Даваха пръстче за боц, но не помня точно кога стана за първи път.

С наближаването на втората годинка запасът от думи значително нарасна. Вече с интерес редят пъзели – нещо, което не им беше забавно, когато бяха на една година. В периода около годинката с кеф рушаха кулите от кубчета. С напредване на времето сами започнаха да ги строят.

Между другото, се сещам за още един безценен съвет, който май вече съм споделяла в блога, но ще го направя отново – НИКОГА,  при никакви обстоятелства, НЕ СРАВНЯВАЙТЕ вашето дете с другите. Не си причинявайте това. Вашето дете може да се справи и сигурна съм, че това се случва в най-подходящия за него момент :)


са Ади, Бел и приятели

ПОДОБНИ ПУБЛИКАЦИИ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *