В МОМЕНТА ЧЕТЕТЕ

Гневни деца? ФБР ви предлага решение...

Гневни деца? ФБР ви предлага решение

Снимка: pixabay.com

Снимка: pixabay.com

От Млечни вампири напоследък се интересуваме от една тема: как се справяте, когато децата ви изпаднат в тантрум – поредното избухване, гняв, рев и сълзи с размяна на неприятни реплики. И така случайно или не текстът на блогъра Ерик Баркър ни попадна пред очите. Не прибързвайте със скептичните изводи заради леката закачка с ФБР в заглавието от наша страна. Нещата всъщност са доста сериозни. Текстът е интересен и звучи лесно приложим за различни ситуации и възрасти. Предлагаме ви го с известни съкращения:

Грешката, която допускаме, когато спорим с децата си

Бестселърът How to Talk So Kids Will Listen & Listen So Kids Will Talk предлага няколко великолепни идеи, които биха помогнали на всеки родител. Наистина впечатляващи съвети. Но странното е, че четейки книгата, мога да се закълна, че съм срещал вече тези идеи някъде, и то когато правих интервюта във връзка с материал за ФБР специалистите, които водят преговори при заложнически кризи – пише блогърът Ерик Баркър и продължава –

Не, вашият 9-годишен хлапак вероятно не е извръшил сериозен акт на насилие (освен може би срещу сестра си) и вашият тийнейджър вероятно няма да се барикадира (освен може би в стаята си с музика, пусната до дупка), но

много от принципите, които са ефективни при преговори с терористи, банкови обирджии и въобще злосторници, ще проработят по отношение на собствените ви деца. Ще са ви полезни въобще в ситуации на преговори. Сериозно!

И така, да пристъпим към същественото. Най-важното, което трябва да имате предвид, е, че родителите често правят една и съща грешка, която един преговарящ никога не би допуснал. А когато разговорът започне зле, краят е предизвестен.

Коя е грешката?

Не отричайте чувствата им

Представете си банков обир. Крадците са взели заложници. Обстановката е напрегната, а лошите искат храна, защото са гладни. Преговарящият вдига телефона и казва: „Хайде стига. Нахранихте се. Да приключваме вече”. Хм, не. Всъщност той никога няма да каже това. Но родителите го правят с децата си през цялото време. И резултатът често е двойно повече писъци, сълзи и истерия. Къде е проблемът тук?

Отричането на чувствата

Разбира се, като родител не можете да сте всичко позволяващият и винаги да давате на детето каквото иска. Преговарящият със заложници също няма да го направи – може би лошите ще изядат храната, а може би няма. Но преговарящият няма да каже „Не сте гладни… Зарежете това.”

Редно е родителите да отхвърлят определени действия. Например: не, няма да пушим трева в хола, за да видим какво ще стане. Но за съжаление те правят стъпка напред и отричат чувствата на детето. А човекът не обича подобно отричане. Каква е обичайната реакция, когато кажеш на ядосан човек да се успокои: СПОКОЕН СЪМ!!! И това е при възрастните. Нима очаквате от едно дете да контролира повече емоциите си? Едва ли!

И така. Кой е правилният начин да започнеш разговор. Ето стъпките, около които се обединяват експерти по отглеждане на деца и ФБР специалистите по преговори:

1) Да слушаш с цялото си внимание

Детето е разстроено, а вие му говорите нещо от сорта: „За какво говориш? Направихме ти чудесно парти за рождения ден – сладолед, торта, балони. Е, това е последното парти, което някога ще имаш!” или „Нямаш никакво право да се сърдиш на треньора си. Вината е твоя. Трябвало е да бъдеш там на време”. Подобни реплики само ескалират напрежението. Помислете добре. Когато партньорът ви каже „Чувствам се пренебрегнат”, а вие отговаряте „Не, не си”, ситуацията едва ли ще има добър край. Абсолютно същото е и при децата. Когато някой отрича чувствата ни, ние съвсем естествено отговаряме защитавайки се

От How to Talk So Kids Will Listen & Listen So Kids Will Talk:

…нека някой да ме чуе наистина, да разбере вътрешната ми болка и да ми даде шанс да говоря за това, което ме притеснява. Така ще се почувствам по-малко разстроен, по-малко объркан и по-способен да се справя с чувствата си и проблема си… Процесът не е по-различен при децата. Те могат сами да се справят, ако има кой да ги чуе и да прояви емпатия.

И ФБР преговарящият също би се съгласил. Той използва нещо, което наричат „стълба на променящото се поведение” (behavioral change stairway) и слушането е винаги първото стъпало.

Бившият преговарящ при международни заложнически кризи Крис Вос (Chris Voss) обяснява силата на слушането:

Докато изговаряш собествените си аргументи, единствената причина, поради която от другата страна има мълчание, е защото тя мисли за собствените си аргументи, в главата й има глас, който й говори. Не те слуша. И обратно. Когато другата страна изговаря аргуменитет си, ти мислиш за собствените си – това е гласът, който говори в твоята глава. Всичко много прилича на спор с шизофреник. Ако първото нещо, което успеете да направите по време на преговори, е да чуете отсрещната страна, вместо да спорите с нея, това ще ви помогне да успокоите гласа в собствената ви глава. Повечето хора не правят това – те не влизат в преговори, за да чуят другата страна, те влизат в преговори с желанието да бъдат чути самите те. Започват да спорят и не обръщат внимание на емоциите, нито пък слушат.

2) Да разпознаеш чувствата

Знам как се чувстваш.” Не казвайте това! Когато хората са под влияние на силни емоции и чуят тази реплика, си мислят, че се опитвате да им затворите устата. Или пък се отдръпват с репликата: „Не, не знаеш”.

Вместо да казвате, че разбирате, покажете го. Това е разликата между някой, който твърди, че е забавен и друг, който ви кара да се смеете.

И така, как да покажете, че слушате. ФБР използват термина „парафразиране”. Просто е – повтаряте това, което отсрещната страна ви е казала, но със собствени думи. „Това е като процес на откриване и за двете страни. Първо, опитвате се да разберете какво наистина е важно за другия и второ, помагате му да чуе това, което е казал и така можете да откриете дали казаното има смисъл и за самия него”, казва Вос.

Някои родители може да репликират: „Но това, което казва моят тийнейджър, е лудост“. Е, не е нужно да се съгласявате с чувствата, но разбирането и приемането им кара детето ви (или въобще отсрещната страна) да си каже: „Този човек ме разбира” и тогава вероятно ще започне да гледа на вас като някой, който е на негова страна, а това е първата стъпка към решаване на проблема.

Поведенческият експерт към ФБР Робин Дрийк обяснява: „Стратегията ми е да не обвинявам, да не съдя. Да открия нечии мисли и мнение, без да съдя. Което не означава, че съм съгласен с тях. Валидирането на мислите на другия дава възможност да бъдат разбрани неговите нужди, мечти и стремежи“.

Но родителите не правят така. Те влизат директно в режим на съветване или „четене на лекции“, което е безполезно, когато спорът все още ври и кипи. Когато отричаме нечии чувства, не трябва да забравяме, че логическата част от мозъка на човека, под влияние на силна емоция, е изключена.

Има още един проблем с „четенето на лекции” – не давате възможност на детето си да работи върху проблема. Когато даваме съвет или готово решение, лишаваме детето от опита само да стигне до решаването му.

Естествено това не означава, че всичко, което каже детето, е добре. В крайна сметка вие сте родител. Когато децата прекрачат границите с реплики от сорта на „Мразя те”, е добре да припомните, че граници има: „Не ми харесва това, което чух. Ако си ядосан за нещо, кажи ми го по друг начин. Може би тогава ще успея да бъда полезен за теб”.

3) Да назовеш чувствата с думи

Определянето на чувствата е доста силно средство за справяне с разгорещени ситуации. Виждайки гнева на детето и казвайки му: „Звучиш така, сякаш наистина си много ядосан”, може много да помогне.

Родителите обикновено не го правят от страх да не влошат ситуацията. Точно обратното. Разпознаването на чувствата и назоваването им кара детето да се чувства разбрано. Ако случайно сбъркате в назоваването, детето ще ви поправи. Но и това е добра стратегия, защото говори за опит да разберете. Без да обвинявате или съдите.

4) Да зададеш правилните въпроси

Когато след първите три стъпки ситуацията леко се е успокоила, въпросът „Какво би искал да направя?” може да накара детето/възрастният да се замисли, което прави преговорите възможни.

Като родител сте на ясно, че не може винаги да давате на детето каквото поиска. Понякога всичко, което можете да направите е да му покажете, че го разбирате и че сте на негова страна. Грешката, която родителите обаче правят, е че действат прекалено логически. Това отдалечава от чувствата и прераства в твърде продължителен спор.

От How to Talk So Kids Will Listen & Listen So Kids Will Talk:

Когато децата искат нещо, което не могат да получат, родителите обикновено дават логическо обяснение защо не могат да го получат. И често колкото повече обясняваме, толкова повече децата протестират. Понякога да знаеш, че има някой, който разбира колко много искаш нещо, прави реалността по-лека за понасяне.

Да обобщим

Ето какво може да ви помогне, когато спорите с децата си според специалистите по детеотглеждане и според ФБР експертите:

  • Слушай с цялото си внимание: Всеки има нужда да се почувства разбран. Голяма грешка е да мислим, че децата ни са по-различни от всеки един от нас.
  • Разпознай чувствата: Парафразирайте това, което децата ви казват. Не казвайте, че ги разбирате, а им го покажете.
  • Назови чувствата: “Звучи така, сякаш намираш това за нечестно”. Подобни реплики успокояват мозъка.
  • Задавай въпроси: Не забравяйте, че искате да разрешите техните емоционални нужди, а не да влизате в логически спор.

Разбира се, ще има ситуации, когато няма да имате време за всички тези стъпки. Не е лесно. Но слушането и фокусирането върху чувствата може много да промени нещата. Освен това тези четири стъпки могат да ви помагат по отношение на всеки един човек в живота ви. Повечето чувства и нужди при хората са еднакви.

Между другото има психолози, които препоръчват да третирате ядосания възрастен като малко дете. Чувствата са объркващи и гледаме да страним от тях. Но когато става въпрос за някого, когото обичаме, често забравяме, че в крайна сметка чувствата са тези, които имат истинска стойност и значение.

Оригиналният текст можете да прочетете в Barking Up the Wrong Tree.


са Ади, Бел и приятели

ПОДОБНИ ПУБЛИКАЦИИ

  1. […] Как се справяте със ситуации, в които децата ви изпадат в тантрум – […]

  2. […] спорете. Не можете да победите в спор някого, който не е на себе […]

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *