В МОМЕНТА ЧЕТЕТЕ

Ерми отива на ясла

Ерми отива на ясла

Това е детска градина в Япония. Нашата не изглежда така

Това е детска градина в Япония. Нашата не изглежда така

След кърменето пускането на ясла/детска градина на дете е другата тема-ураган, вихреща се между майките. Винаги в подобни моменти се опитвам да (им/си) напомня, че обикновено една майка не гледа детето на друга и ако няма последици върху психическото или физическо здраве на нейното или чуждото, не бъде упражнено насилие или пряко въздействие върху съществуването му, то никой няма работа да се бърка в нечие възпитание. Винаги се питайте дали след казуса, в който се намесвате, вашият живот и този на детето се подобрява или не, и тогава действайте, останало са упражнения на егото – коя е по-отдадената майка, коя по-качествено се грижи за детето си, какви успехи са постигнали двамата, поводи за гордост и самодоволни усмивки, с една дума – надпреварата от бара или работата, просто се пренася на друго поле, това на родителството.

И така – пиша този текст за тези, които ги интересува какво е да пуснеш детето си на ясла на година и 4 месеца в държавно заведение.

Да започнем с началото.

Чувала съм много разкази на майки за първите дни в ясла/ детска градина и всички те са съдържат две съставни части – сълзи и самообвинение. Обикалянето на детското заведение със свито сърце и невъзможността да си намериш място цял ден, седмица, месеци са забележителни и задължителни. Не беше по-различно и при нас, но вече мога да говоря за това спокойно и мъка и без укор към мен самата.

В първите дни я водехме и вземахме двамата с баща й. Щом разбра, че ние няма да влезем с нея, Ерми почти заби глава в коридора и започна да плаче. Излязохме набързо, като се въздържах да не заридая с пълен глас и аз. Не ми се анализират тези емоции, има ли травма, кой страда повече – всеки може да си нагоди трактовката както му е удобно… Често възпитателките казва, че тези, които свикват бързо са децата, но не и родителите.

След малко си бяхме вкъщи, където още на вратата се спогледахме заради разпростиращата се тишина. Странно е това усещане – мечтаеш за лекотата и свободата, а те захлупва празнината. За първи път оставахме без нея, само двамата. Взехме я наобяд, като брояхме всяка минута, нямаше как да я оставим за по-дълго…

Едно отклонение – хората може да прочетем десетки различни теории за възпитание и психология и ще се спрем и приемем за вярна онази, която най-много ни устройва. Тя ще е винаги идеалната. Затова аз предпочитам личния опит и умението за импровизация, което може да приложиш по всяко време и ситуация. Така например аз и брат ми сме пуснати на ясла на 1-годишна възраст и засега поне на мен не ми е известно да имаме някакви психологически и други травми. Не помня, както твърди моя позната, периодът си от тогава, детската градина – да, но не и яслата. Ако помня неща, които са ме притеснили, то те са свързани с по-късното ми израстване, когато родители смятат, че детето е голямо и е устойчиво при възприемането на заобикалящото го. Към този период според мен трябва да проявим особено внимание. И така, оставена на 1-годишна възраст в ясла, аз и досега съм много привързана към семейството си, с което се чуваме всеки ден и виждаме минимум веднъж в седмицата. Брат ми е още повече. Много комуникативна съм и нямам проблем в съжителството и работата с непознати, но да кажем, че това е черта от характера. За сметка на това, пак от личен опит, познавам хора, чиято история включва отглеждане от баба или даване на градина след 4-5-годишна възраст и смятам, че те са по-интровертни и с по-ограничена възможност за интеракция. Разбира се, това не е напълно доказуемо и няма формула.

На следващата седмица ритуалът с плакането продължи, макар че всеки ден имахме уверение от персонала, че детето е напълно спокойно. И все пак, когато отивахме да я вземам между 15:30 и 16:00 ч., чувахме рева й от коридора… Стана ясно, че момента, в който звънецът следобед започваше да се натиска, тя се разстройваше. Впрочем, това го прави и вкъщи – с всеки, които облече якето си и тръгне да излиза, настава шумна драма със сълзи. През тази първа седмица Ерми не искаше да си изяжда всичко, а през някои от обедите, казваха, че ставала и разбуждала децата. Сега си давам сметка, че просто не се е чувствала добре физически…

И тогава започват всички онези мисли – какъв човек съм аз!! Как може да оставя детето си на някакви непознати! Тревогите стартираха месеци по-рано, когато не можех да си намеря място и от мисълта как въобще ще се грижат за нея в яслата, кой ще я гушне, кой ще й даде вода, кой ще я погали и прегърне, дали ще й се карат… Какви пък толкова пари може да изкара човек, които да се равняват на едно детско щастие? За къде си се разбързал да работиш, цял живот ще правиш това! Да претеглим работата, самореализацията и детето – кое е по-важното? И, разбира се, любимото ми – АЗ СЪМ ЛОША МАЙКА.

Първата седмица мина в автоизяждане и самообвинение, в същински кошмар, в топ 3 на най-тежките преживявания през живота ми. Работиш, но и ти не знаеш какво… Чувстваш се още по-виновно, когато седнеш да пиеш кафе или се разходиш без количка и слинг по улиците и си кажеш – ох, колко е хубаво! А детето е там, изоставено… Това са коварни мисли, но те не са нищо повече от вътрешния противоречив и непрестанно мучащ монолог, който ни кара да се чувстваме по-велики и по-нищожни и да прекарваме времето си в изяждащи емоции. Така се придава плътност на съществуването.

И ето че вече бяха започнали сополите. За т.нар. ясленски сополи чувам какво ли не – че продължават до 3-годишна възраст, че не бива да се слага в носа на детето нищо друго, освен физиологичен разтвор, че се капва по капка Витамин Ц, но всъщност той изгарял лигавицата, че докато са бистри – няма проблем, но станат ли жълти и зелени инфекцията е налице… Най-добре действа инхалаторът (какъвто закупихме преди дни). Досега Ерми не се беше разболявала никога – веднъж се подсече, веднъж вдигна температура от зъби, веднъж се разкашля за три дни. Така че беше заведена на лекар във „Вита“, минахме и през нашия педиатър и след няколко дни, нещо като за всеки случай и май защото е тръгнало към ушите, се стигна до приемане на антибиотик за пет дни. Изкарахме общо десет вкъщи, като през цялото това време тя бе жизнена и енергична с краткотрайни моменти на киселост. Всъщност растяха кътници. Според мен не беше ясно дали вдига температура и беше хремава заради тях или заради вирус…

След като се върна в яслата, поведението й рязко се промени. На този етап няма друго дете там, което се смее толкова много, особено на вземане. Сутрин става сама, приготвяме се и поемаме към яслата, където тя влиза за ръка със сестрата без момент на мрънкане и плач. Дори ако някое дете се разплаче до нея, тя не реагира. Така е СЕГА, какво ще е след седмици/ месеци, не мога да гадая.

ПЛЮСОВЕ, на този етап:

– Абсолютно мистериозно за нас тя заспива в яслата сама. Как става, ние не знаем! Вкъщи наобед това се случва само с помощта на MTV Dance и на ръце. Вечер може да се унесе и да не се налага да се тръскаме в продължение на 10 минути.

– Още през първата седмица една вечер се прибра и започна да се храни сама с прибори. Досега у нас тя отказваше всяка поднесена от мен лъжица и бе напълно невъзможно да я храня месеци наред, защото в момента, в който видеше нещо, отиващо към устата й, започваше да пищи. Затова беше изцяло на 3ВБ, хранене с ръце, всичко се консумираше с хляб в него и на парчета. Въобще, преминахме през мини драма. Сега се хапва сама и нагъва здраво в яслата.

– Ерми стана самостоятелен човек. Освен да иска да я качваме по някакви мебели, за да отваря други, тя се справя сама и държи да се движи сама. Проявява невероятно любопитство към всичко около нея, хората са й много интересни.

– Започна да говори интензивно на нейния си език.

– Енергията й се увеличава с всеки изминал ден, тя не се спира и за миг и има нужда от непрекъснато движение и игра – нещо, което стана ясно, че не мога напълно да й осигуря. В яслата, където пространството е и в пъти по- голямо, играят и се движат без бариери (доколкото ми е известно).

– Навсякъде навън, където види деца, погледът й грейва и тя желае близка комуникация с тях.

– Започна да сяда на гърне, щом го види. Разбира се, още не сме усвоили как да подаваме сигнали за точното му предназначение, но и това ще стане. Вкъщи преди това не успях да пласирам гърнето успешно и по-точно застояването върху него, но в яслата всички се поставят по час върху такова и кротуват.

МИНУСИ, тип големи

– Разбира се, вирусите. Лепват се веднага. Засега при нея това се е случвало веднъж, но кой да ти каже за после…. Чувам отново различни теории – ще спре да се случва след година и половина от стартирането на яслата; дадените на по-малка възраст деца изкарват вирусите по-тежко; по-добре да ги мине по-рано – никое не се е разминало с тях, независимо от кога е дадено в детско заведение; същински ад е – една седмица на ясла, две вкъщи и така три години. Знам и за дете, което е дадено на ясла преди да проходи на 10 месеца, което само настивало леко и досегашната си 7-годишна възраст не е пило антибиотик. Живот и различни истории и организми, какво да ги правиш….

– Записаните деца в яслата са 30, като от тях редовно я посещават между 20-24.

– В момента те не биват извеждани навън, заради факта, че е много студено и въобще не могат да се справят с тяхното обличане/ събличане.

Нещо много важно: не знаем какво действително се случва в яслата, защото малката още не може да говори. Вчера се появи се подозрение, че възпитателките са казвали на едно от децата, че ако не легне да спи, майка му няма да си го прибере и че дори има случаи на наказвано до стената дете. Това поражда дълго притеснение и ако се окаже вярно, бих се замислила за преместване на детето на друго място. Предстои решение на всички родители как да постъпим и с кого да се разговаря първо.

– Ерми започна да се тръшка и мрънка като по-големите дете и да ляга по пода, като не й се дава нещо веднага, започна да се сърди, хвърля и хленчи, „ясленски номера“, както им казваме. А може би просто бебешки пубертет.

– Отчетът за посещение – непосещение. Разбрахме, че рязко сме станали родители не с раждането на детето, а с отговорността ни пред институциите – за всяко негово неявяване по различни причини, трябва да се носи бележки от нас или личния лекар/ педиатър.

По средата

– Не мога да кажа, че прекарваното общо време родител-дете е пострадало. Вземаме я от ясла около 16:00 ч., така че сме плътно заедно след това, а уикенда сме в постоянно гушкане и занимание. Вечер се разхождаме в зависимост от температурата по-дълго или по-кратко. Когато мине зимата, ще сме по градинките.

– Присъствах на първата родителска среща в живота ми – на нея разгледахме къде играят и спят децата ни – съвсем прилични три помещения, които ми се искаха да са малко по-големи, но вероятно подобни са такива. Директорката, приятна дама със спокойно излъчване, обясни в детайли всичко, което се случва на територията на яслата, графика, игрите и развитието на хлапетата и какво ще се случва. Не бяха поискани никакви допълнителни средства, каквито бяха опасенията на някои майки и бащи. Все пак напълно частно и самоорганизирано, група светнати родители с по-големи деца направиха фейсбук група за комуникация, посредством която се събраха еднократно по 50 лв. на дете за закупуване на машина за минерална вода, дървени играчки, малки еднакви подаръчета за момичета и момчета. Нямам абсолютно нищо против да ги дам, при положение че таксата е по 60 лв. месечно. Ако беше на частна ясла, заплащането е с още една нула. Всеки иначе има задължението да носи по пакет мокри кърпички и пластмасови чаши всеки месец. За малките с памперс – по три броя всеки ден. На таблото в коридора е окачено менюто за седмицата, кой колко тежи и е висок в съответния месец, телефони и имейли за контакти. Има и тенденцията, която се забелязва фино – за неща, които се нуждаят от намеса/ поправка, се въвличат най-вече бащите – например да се монтира нов звънец, защото старият не се чува винаги. Сега гледам, че никой не е разчистил пътеката пред стълбите, скоро някой от нас ще вземе лопата и ще го направи…

Персоналът, който в началото макар и склонен типично по български да комуникира така, сякаш имаш клетка за четене на мисли в мозъка, веднага беше научил имената на децата и кой родител ги взема. Засега нямаме проблем с тях. Държи се на изискванията да се спазват (бележка при всяко отсъствие, закъсняване сутрин за закуска, кой ще прибира детето и т.н.). Смятам, че се грижат адекватно за децата. Дава се отчет, ако малкото не е яло/ спало/ кашля, от какво има нужда и т.н.. Не получихме Ерми нито веднъж оклепана, с чуждо боди, мокра, въобще в някакво дори и минимално окаяно състояние.

Надявам се да съм била полезна със споделянето на този опит, предстоят още много промени и казуси, дано да преминем успешно през тях, стискайте палци!


Биляна Димова-Bel е редактор с над десетгодишен опит в месечни и седмични списания. Създател на проекта „Млечни вампири“ и майка на деветмесечната Ермена.

ПОДОБНИ ПУБЛИКАЦИИ

  1. Милена

    1 декември

    Все едно прочетох историята с моята щерка, която е на 1 г 4 м. Все още свиква с яслата…

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *