В МОМЕНТА ЧЕТЕТЕ

Детегледачката – първи срещи...

Детегледачката – първи срещи

mary-poppins-returns-sequel-2018

Кай навърши една година, а аз реших, че е време да помисля за бъдещето си. След 366 дни майчинство и още два-три месеца живот като слон, горе-долу около рождения ден на сина ми прецених, че е време да си дам ден-два в седмицата, които наистина да са за мен. Не съм убедена, че знам точно какво ще правя през тези дни, но знам, че са ми нужни. Разбира се, планирам спорт (едва ли), вероятно ще отида на всички козметични процедури, за които мечтая, а след това не е лошо да реша какво ще се случва с живота ми от тук нататък, за да започна лекичко да влизам в час. И така, най-после изрекох думата детегледачка, която до момента беше табу, макар че мъжът ми на няколко пъти е опитвал да говори по въпроса.

В интерес на истината не търсих дълго, споделих с няколко приятелки, казах и на родителите си и когато баща ми предложи негова близка, грам не се поколебах. Чухме се и се разбрахме да се срещнем пред Народния театър, така на по-неутрална територия, защото нито аз, нито тя бяхме сигурни, че ще се харесаме. Разходихме се за около половин час, спряхме се на люлките, споделих й как протича денят ни, какво ме притеснява и какво искам. Реших, че първоначално е добре да се разберем за конкретен ден и конкретни часове. Избрах тези, които са най-безболезнени – от 12:00 до 18:00. Така сутрин ще си излезем двамата на разходка, тя ще дойде точно, когато се прибираме, аз ще приготвя обяд и когато малкият седне да яде, аз мога да изляза, той ще легне да спи, после ще закусва, ще поиграят и аз ще се върна, за да излезем пак двамата (за момента ми се струва идеално, ще видим по нататък).  Реших, че е добре да й кажа и какво наистина искам – поне веднъж месечно да идва вечер. Разбрахме се да опитаме.

Ден първи

Предложих на дамата първите няколко пъти да дойде в четвъртък и вторник, за да може по-бързо да свикнем един с друг, аз с нея, тя с мен, те двамата един с друг. Във вторник всичко правех аз, не се отделих от тях нито за миг. Опитах да не й пълня главата с информация – това седи тук, това седи там, това така, онова еди как си. Повече я разпитвах за внука й, за нея самата. Единствено й споделих за магическото одеялце на Кай, което оправя всяко лошо настроение и я предупредих никога да не му дава различна храна от тази, която аз съм подготвила заради алергията му, а и защото държа да не яде и пие готови пюрета, сокчета от магазина, Зрънчо и други подобни. Когато Кай заспа, я настаних удобно на дивана, дадох й дистанционното, предложих й да си избере книга от домашната библиотека и влязох в банята, където се къпах около час без бейбифон. Кай се събуди, закуси, поиграхме, а към 18:00 ч. изпратихме жената до спирката на трамвая.

Ден втори

Дамата дойде много по-ентусиазирана, вече се познаваме. Бях вкъщи, но не стоях с тях. Намесих се в храненето, приспиването и сменянето на памперсите. Този път опитах да й предам повече информация – гърне, кремчета, прибори, бейбифон, любими играчки и т.н. Чувах как му говори. На всяко негово промрънкване се притеснявах дали тя се притеснява, но разбрах, че най-тежко става, когато той ме мерне или чуе. Когато Кай заспа, отидох да се видя с приятелка, която живее на пет минути от вкъщи, прибрах се след 30.

Ден трети

Една седмица след като се бяхме видяли за последно, дамата дойде в уречения час. Още с влизането игрите започнаха. Осъзнах, че през цялото време не толкова искам да се намеся, колкото искам да й помагам и да й правя компания. Споделих й как се чувствам, просто не можех да свикна с мисълта, че няма нужда да го правя. Докато бях вкъщи, направих така, че Кай да не ме вижда или чува. След като обядва, аз излязох. Отидох на педикюр, разходих се и се върнах за събуждането. Предложих на жената да остави дрехите, с които се преоблича у нас, за да не ги разнася всеки път.

Ден четвърти

Обядвах с приятелка. Към 16:30 ч., докато се разхождах, ме сви стомаха, почувствах се силно притеснена. Прибрах се – малкият все още спеше, дамата четеше вестник. Влезнах да се изкъпя, пуснах две перални.

Ден пети, шести, седми…

Чувствах се виновна, питах се, дали ми е нужна тази помощ, после се радвах, когато наближаваха часовете, в които ще остана за малко сама и ще мога да свърша нещо, което планирам от седмици. Притеснявах се да не пропусна нещо важно – може да проходи, докато мен ме няма, след това си давах сметка, че те двамата правят неща, за които аз нямам нерви, което е прекрасно – разнообразието е безценно за всяко човешко същество. И така – минах през десетки състояния, което вече грам не ми е чуждо.

Ден десети

Явно на мен ми трябваше най-много време. Те си играят, приспиват се, хапват и се разбират чудесно. На десетия път аз най-после се прибрах непосредствено преди дамата да си тръгне. Страхотно е да има кой да ти помогне и не след дълго намираш какво да правиш със „свободното“ си време. Малко повече от месец след като реших, че е време за детегледачка, ми предложиха и работа. Може би ще приема.

 

картинка: screenrant.com


Нашата майка под номер 2. Ади е предприемач и експериментатор, собственик на вече несъществуващото Radio Cafe, половината от starrygradski.com, генератор на идеи и създател на "Млечни Вампири". Информация за нея и шестмесечния й син Кай: в "За нас".

ПОДОБНИ ПУБЛИКАЦИИ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *