Момичета, това е брат ви!

family

Още преди да вляза в болница за раждането на третото ни дете Анна и Сияна определено знаеха, че нещо се случва и у дома няма да е вече „както преди“. В стаята на мама и тати се появи още една кошарка, постоянно им се говори за бебето, което е в корема на мама, че скоро ще имат братче, за което да се грижат…

Планът беше да не им причиняваме твърде голям емоционален шок и след четири дни отсъствие първо да се появя аз, а на другия ден да ги запознаем с новия член на семейството. Донякъде почти изпълнихме намеренията си. Когато се прибрахме от болницата, момичетата спяха, така че спокойно мушнах бебе Любо в кошарката му, успях да се освежа и нямах търпение да си видя момичетата. Срещата и за мен беше изненада – видях две страшно променени деца – радостно пищящи и подскачащи, с пораснали косици, бърборещи нещо, което в първия момент не схванах. И всичко това за четири дни! Както каза една моя близка:

„спрямо бебо направо ти се струва, че са готови да се самоотглеждат“

До тук добре. Нещата вървяха по план. Момичетата излязоха на следобедна разходка, а аз се върнах дежурна край кошарката. Пробойната настъпи, когато изненадващо Анна и Сияна се прибраха у дома в момент, в който излизах с Любомир от банята. Такъв страх и такова объркване в толкова широко отворени детски очи не бях виждала. Успях да кажа: „Момичета, това е нашето бебе“, при което гръмна такова стерео, четири ръчички се вкопчиха в краката ми и рев, рев…

Всичките ми добри намерения за плавно и постепенно навлизане на Любо в живота на сестрите му отидоха по дяволите. Следващите дни реших да не ги насилвам по никакъв начин – от време на време само питах: „Искате ли да видим бебето?“. Хорово отговорът беше: „Не“. Реших, че просто ще ги изчакам, когато те пожелаят – тогава. Така и стана. Момичетата изгаряха от любопитство защо изчезвам с часове от погледите им и някъде на третия ден може би ме заведоха до вратата на спалнята ни и посочвайки с ръчички, повтаряха: „Бебе“. Така започнах да ги вкарвам за по няколко минути при брат им – да го погледат как спи, да овършеят в стаята и после до края на деня да са спокойни, че всичко е под техен контрол.

Следващата стъпка беше да се запознаят с начина на хранене на бебето. Сияна беше по-притеснена. Анна не се впечатли особено. Но колкото пъти ме видят да го кърмя, им обяснявам, че малките бебета се хранят от гърдичките на мама и че и те като бебешоци са сукали по същия начин (макар и не изцяло кърмени, но и те имаха такъв период). Явно го възприемат толкова добре, че вече видях Сияна да дава „ам-ам“ на куклата си по този начин о_О

От края на септември досега отношението на двете сестрички към по-малкото братче претърпя промяна. Когато го видят в ръцете ми, се нахилват до уши, викат: „Пип, пип“, за да го докоснат, след което Анна се опитва да го замери с нещо, а Сияна започва да издава радостно-истерични писъци, приближавайки се към лицето на Любо. Но без агресия. Обичат да бутат количката му, когато сме на разходка. Успокоява ме това, че са весели и усмихнати при срещите с него. Поне засега. Известна форма на ревност има, разбира се – когато чуят бебето да плаче и им кажа, че трябва да го видя, включват на режим „Не, не!“. Или когато трябва да отида да го нахраня…

И все пак надеждите ми са, че момичетата ще запазят добрия, бих казала дипломатичен тон в сестринско-братските взаимоотношения. И че в един момент всичко ще е само цветя и рози 😀 😀

А ето нещо интересно, на което попаднах, за взаимоотношенията братя-сестри:

Френската психоаналитичка Франсоаз Долто пише, че „няма безпроблемно възпитание, но най-важното, е това да се знае и никога да не бъдат обвинявани децата, за трудностите, които изпитват или ни създават.“ („Основни етапи на детството“, изд. „Колибри“, 2009)

Ако родителите успеят да формират пространство за всяко дете в семейството, както и за отношенията между тях, то децата ще получат много ценен житейски урок, ще им бъде даден модел, който по-късно те да пренесат в собственото си семейство. Ще се научат на няколко важни неща: да ръководят собствения си живот, без да изпадат в личностна зависимост, да търсят и намират компромиси, да се приспособяват, да се привързват, да намират изход от конфликтни ситуации, да отстояват своята индивидуалност и да уважават и зачитат различието в другия, т.е. ще станат успешни хора с трайни и пълноценни взаимоотношения.

Повече вижте в сайта на Центъра за психология, психотерапия и логопедия >>


Последната наша майка в рубриката "Дневници". Тя е с най-големите измежду децата в проекта МВ - близначките Анна и Сияна, и с най-малкия сред тях - Любомир. Ралица е редактор с над десетгодишен опит, мениджър съдържание в сайтовете на bTV. Понастоящем е в онзи етап от живота си, в който всичко започва отначало. Още за нея и децата й: в "За нас".

ПОДОБНИ ПУБЛИКАЦИИ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *