В МОМЕНТА ЧЕТЕТЕ

Когато всичко започне отначало...

Когато всичко започне отначало

melubo

С Любомир

Това, че вече имаш две деца, не означава, че си готов за трето. Въпреки категоричното ми твърдение, че всеки избор до тук е бил съзнателен, в едно вече съм сигурна – осъзнаването идва със самата действителност, тоест, когато тя вече е настояще.

И така – осъзнато държа едно разкошно създание в ръцете си и роня сълзи над него, защото съм недоспала и защото ме боли. Кърменето си е битка в началото. Поне за мен. Но пък и най-голямата ми мечта. Не можах да кърмя пълноценно Анна и Сияна. Цедих близо 10 месеца и се зарекох това да не се повтаря. И честно казано не знам кой избор е по-лесен. Не говоря за правилно или неправлино. Говоря за избор, щадящ майката, но не и ощетяващ бебето.

Родих на 25 септември. Момче. Любомир. 3290 г, 50 см. Перфектен. От момента, в който ми го дадоха, го сложих на гърда. И се върнах в първи клас – с безсънието, цеденето и болките. На третия ден гърдите ми преливаха от мляко. Малкият сучеше минимално количество, не захапваше добре и всеки път имах чувство, че това кърмене ми е за последно.

Обилно мазане с Лансинох (благодаря на мамите от блога за препоръката), цедене, топли компреси и компреси от счукани зелеви листа – това се превърна в основаната ми задача през следващите десетина дни. Сега мога да кажа, че нещата са почти нормални. Любо вече е на Ти с едната гърда, с другата – усилието продължава, поплаквам си, издавам странни звуци понякога, но е поносимо някак. Раните от зърната ги няма вече. Гърдите ми като цяло омекнаха и вече дишам по-спокойно.

Другите първи неща

  • Пъпчето – при Анна и Сияна нямах такава грижа. Пъпчето на Любо падна шестия ден. Почиствам само със спирт. Имах големи страхове относно мокренето, но се оказа, че първо, не е фатално да се намокри малко и второ има начини да го опазиш – къпя бебо под течаща вода – първо гръбче и дупе, после го увивам в хавлия от кръста надолу и продължавам с телцето и главичката.
  • Опишкването – никоя майка на момченце не ме предупреди, че трябва да съм нащрек. Такова опишкване падна първите дни, че се переше почти денонощно :)
  • Изпъкнала мечовидна кост – изкара ми ангелите като я видях. Казах си „край, повредих го това дете; не го държа правилно, нещо съм му направила”. Оказа се, че всичко е наред. Костите са още меки и при момченцата се случвало по-често тази кост да изпъква така (между гърдите).
  • Понякога сученето става през половин час, което може да те побърка, особоено ако имаш ангажимент и към още две малки човечета. Сълзите ми са двойно повече от първия път. Нервите – също.
  • Мноооого малко сън, и то не защото ставам да кърмя, а защото имаме две неспокойни момиченца, които Бог знае защо нощно време се вдигат на бунт. Емоции ли са (за това как момичетата посрещнаха брат си, ще разкажа отделно), зъби ли са, но са часове, в които се молиш да се смилят над теб. Няма особена полза. Добре, че имаме безценен татко…

И така, стигам до извода, че това ми се случва, за да ми покаже, че май на нищо не съм се научила. Мислех, че съм станала по-търпелива, по-дзен дори. Нищо подобно. Ред сълзи, ред сополи, опишкване, кърмене – не задължително в този ред – важното е, че всичко тече, всичко се променя и скоро всичко ще е песен 😉


Последната наша майка в рубриката "Дневници". Тя е с най-големите измежду децата в проекта МВ - близначките Анна и Сияна, и с най-малкия сред тях - Любомир. Ралица е редактор с над десетгодишен опит, мениджър съдържание в сайтовете на bTV. Понастоящем е в онзи етап от живота си, в който всичко започва отначало. Още за нея и децата й: в "За нас".

ПОДОБНИ ПУБЛИКАЦИИ

  1. nadja

    18 октомври

    Ралица, честито ви момченце! Да е жив и здрав, ще му бъде много весело и щастливо с две сестрички! И ние сме така. Споделям напълно написаното, и най-вече това, че колкото и деца човек да има, винаги се чувства в началото :)

  2. Ralitsa

    18 октомври

    Благодаря Ви ❤ и за поздрава, и за подкрепата!

  3. Виолета

    18 октомври

    Ралица, и аз имам малко момченце и с кърменето беше голяма битка. Оказва се, че успехът идва с много търпение и постоянство. Сигурна съм, че с тези две неща ще се справите. На мен ми отне няколко седмици и после нещата значително се подобриха. Успех!

  4. Ralitsa

    1 ноември

    Дано сте права, Виолета. Раните по гърдите отшумяха, но сега малкият се бори със силната струя на кърмата :( пробвам различни пози на кърмене, засега като че ли „футболната“ е най-спокойна за него. Но се надявам и това да е период, за да не стигнем до там, че Любо да се откаже…

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *