В МОМЕНТА ЧЕТЕТЕ

Какво се случи: На една!

Какво се случи: На една!

Copyright: Mariana Petrova - mamuri

Copyright: Mariana Petrova – mamuri

Рожденият ден на Кай беше един от най-вълшебните дни в живота ми. Подготовката, гостите, изборът на място, но най-вече вълнението от това, че става на една го направиха такъв. Не си го бях представяла така, всъщност никога не съм си го представяла, но когато на въпроса „На колко е?“, започнах да отговарям „Почти на една“, дойдоха и мислите за това какъв трябва да е първият рожден ден. Любопитствах как са постъпили мои приятели, четох и по форуми. Срещнах абсурдни и амбициозни идеи – празненства с почти 100 поканени гости, голяма част от които роднини и кетеринг за близо 4000 лева. Имаше и минималисти – аз, съпругът ми и детето. На финала моето семейство реши – парти с максимален брой бебета.

Спрях се на клубче близо до вкъщи, чийзкейк лайм вместо торта, украса на тема мечоци, есенни цветя на всяка маса, дънкова риза и папионка в бежово за рожденика. Направих и покани, разбира се, с мечок. Всяка една стъпка ми носеше силни емоции, макар че по пътя си срещнах погледи, в които се четеше „Е, за какво? Той нищо няма да разбере.“ Не мисля. Той се забавлява ужасно много, игра си, хапна, беше център на внимание. А за да запазя спомена, поканих и любимата ми mamuri, която ни направи десетки непринудени снимки.

Гостите бяха мамите от Млечни Вампири, близки приятелки и приятели, родителите ни и една безкрайно щастлива прабаба. Най-специални обаче бяха бебешорите. С влизането на всеки следващ очите ми леко се пълнеха, защото … не зная. Със сигурност от радост, може би и защото виждах малките човечета, които доскоро лежаха безпомощно в количките си, а сега идваха на рожден ден, с подарък в ръка, всички с усмивки, коя с два зъба, коя с пет, всички развълнувани от количеството играчки, които ги очакваха. Беше прекрасно, идеално.

Дни след рождения ден Кай започна да се променя с бясна скорост. Плямпа, кара една кола из цялата къща, пляска с ръце, маха, танцува, реше се сам (много е смешно), храни ме и ни имитира, като си слага една детска телефонна слушалка, но на врата. Велико е да виждаш как детето ти се променя, а споменът за първите дни да е толкова пресен. Велико е, че с всеки изминал ден става все по-хубаво. И всичко се случва толкова и изведнъж, и постепенно, и си напълно готов, и винаги има нужда от промени или от нещо ново като люлеещо се конче или пък ръкавички за зимата, защото тази зима ще играем в снега.

Последната година беше изключителна за мен, не мога да я опиша, нямам подходяща дума. По пътя изгубих приятели, създадох много нови, останах доста време със себе си, сменях настроения, смях се със сълзи, капвах изморена, спах стотици пъти пред телевизора, разхождах се в часове, в които дори кварталният магазин още не е отворил. Чувствам се различна, много по-щастлива, много по-сериозна. Има дни, в които се опитвам да си представя какво щях да правя точно в този момент, ако нямах дете, не помня какво съм правила. И макар начинът, по който живея в момента да ми се вижда най-естественото нещо на света, реших, че е време да помисля за помощ, така започна търсенето ми на идеалната детегледачка.

а.


Нашата майка под номер 2. Ади е предприемач и експериментатор, собственик на вече несъществуващото Radio Cafe, половината от starrygradski.com, генератор на идеи и създател на "Млечни Вампири". Информация за нея и шестмесечния й син Кай: в "За нас".

ПОДОБНИ ПУБЛИКАЦИИ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *