Пълна чанта

Много неща ми бяха твърде чудни преди да родя. Защо майките изглеждат толкова неподдържани, защо младите родители се карат толкова много, че чак някои от тях се разделят, защо тодлърите нон стоп тъпчат нещо в устите си. Е, повечето неща ми станаха ясни, дори това защо децата се тъпчат. От момента, в който Кай започна да лази, кефът от разходките (в количка) изчезна напълно и за двамата. Той не понася да е навън или по-скоро в количката, защото е толкова по-яко да си лазиш вкъщи. Вероятно има жени, за които детето им да лази на воля, където му падне не е проблем, но за мен нещата не стоят точно така. Живеем близо до „Витошка“ и за да го пусна да лази, трябва да стигна поне до Докторската, а пътят до там е 15-20 минути адско мрънкане, което може да бъде прекратено единствено и само с храна. Веднъж след мен вървеше абсолютно непозната жена, която ми крещеше „Дайте му вода, дайте му вода“, а аз не се обръщах и само се провиквах „Не иска…“ Той иска да лази или да яде, това е положението.

Кай е с алергия към протеина на кравето мляко и трябваше да измисля нещо, което да замени популярните бисквитки за бебета. Не исках да му давам солети, защото страдам от параноята, че ще се задави, а идеята за „Зрънчо“, дори не минава през главата ми. И така за последните два-три месеца се спрях на няколко любими, които разнообразяват тъпченето по пътя към парка.

Започнах с Оризовки. Не съдържат глутен, сол, не съдържат нищо, освен ориз. Начупвам ги на половинки или четвъртинки и ги държа в една кутия, която е винаги с нас. Удобни са за хващане, разтапят се в устата, не цапат и вярвам, че са приятни за чесане на венците.

Когато оризовите бисквити омръзнат му давам обикновени сухари, с които му правя и закуската сутрин. До момента никога не е отказвал сухар. Тях също начупвам и слагам в кутията. Специално тези съдържат и сол, и захар, но наистина в минимални количества. Единственият проблем е, че цялата количка става в твърди трохи, а често намирам такива и в памперса му… предполагам не е приятно.

В един момент прецених, че трябва да измисля нещо още по-добро и прибегнах до Veggie Garden Crisp Bread, които отново са без глутен, съдържат оризово брашно, царевично брашно, грахово брашно, изсушен лук, пащърнак, морков, магданоз, девисил, картофен флейкс и морска сол. Страхотни са и малкият много ги харесва. Друг е въпросът, че всичко става зелено.

285567b

След това дойде време и за глезотийки. На пръв поглед опаковката е малка, цената висока, но всъщност едно пакетче от тези, когато малкият си хапва и други неща, може спокойно да свърши чак след пет, шест дни, а вкусът им е наистина много приятен. За момента купувам ябълка и канела; череша; домат с морков. Последните цапат, но не е нищо страшно.

orgnx_50g_bag_apple_rice_cakes-1

Разбира се, не на последно място е истински пресен плод като ябълка. Обелвам и режа преди да излезем, слагам в голям контейнер за кърма или преходна чаша. Просто е добре да се хапне бързо, преди да потъмнее.

Благодарение на разнообразието от храна в чантата ми се превърнах в майката с разни неща за хапване и няма да излъжа, ако ви кажа, че често пред мен се нареждат и други малчугани с протегнати ръчички и молба за още, която в повечето случаи звучи като „Ъъъ…“ Разбира се, Кай не е постоянно с пълна уста. Никога не нося играчки, но преди време откраднах идея от една майка и сега имам малка чантичка пълна с адски щуротии – цедка, лъжичка от адаптирано мляко, дървено кубче, два ореха, балон. Моята майка реагира доста странно на чантичката, но всъщност това са толкова неочаквани неща за малкия, че определено задържат вниманието му… за около пет минути, което понякога си е цяла вечност. В един момент му давах и от пюренцата на Hipp, които са за смучене, но когато получи рефлукс от киселини и разбрах, че те са виновниците приключих с тях. Ще продължа да търся полезни или поне безвредни неща за хапване по пътя към парка и ако открия нещо ново ще го споделя и с вас, защото освен да запушиш устата на детето си е добре и да не го препълваш с кофти храна, за която то дори не подозира, а да имаш нещо вкусно и полезно в чантата си е и голямо спокойствие, когато си далеч от вкъщи или просто искаш да останеш още малко навън. Майчинството често ме връща в детските години, когато виках под балкона „Може ли още малкооо?“ или „Мамо, ще ме пуснеш ли да отида на рожден ден този петък?“.

а.


Нашата майка под номер 2. Ади е предприемач и експериментатор, собственик на вече несъществуващото Radio Cafe, половината от starrygradski.com, генератор на идеи и създател на "Млечни Вампири". Информация за нея и шестмесечния й син Кай: в "За нас".

ПОДОБНИ ПУБЛИКАЦИИ

  1. nadja

    28 септември

    Да, не е хубаво да се заричаме :) Никога няма да забравя един момент с първото ми дете, когато не искаше да седне в количката и ревеше и пищеше, а ние с мъжа ми здраво се опъвахме на баба му, която държеше в джоба на якето бисквитки. Не та, не… това да не ми е куче, че да му давам така. Така си мислех тогава. И си провалихме едночасовата разходка. И винаги, когато посягам към моя джоб сега (или чантата/кутийката), за да дам на едно от другите две деца… винаги се сещам за онзи първи момент, когато си мислех, колко съм права… Или колко не съм права сега. Давам и солети, и бисквитки, давам и чери доматчета, краставичка, зрънца от грозде, резенчета мандаринка. Но една мама винаги трябва да има нещо под ръка във „вълшебната торба“!

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *