В МОМЕНТА ЧЕТЕТЕ

Голямото очакване

Голямото очакване

pixabay.com

Колкото повече наближава пристигането на петия член в семейството, толкова по-напрегната се чувствам или по-скоро притеснено-изплашена. Вече съм в деветия месец и дори и да се отнасям на моменти, огромният ми корем ми го напомня току подпрейки се у някоя брава, врата, стол, стена. Да не говорим за малкото човече йога, което се разтяга по всяко време на денонощието, а понякога тренира доста усърдно, та се чувствам като футболна врата, шутирана с няколко топки едновременно. С момичетата нямах такива преживявания – почукваха от време на време, но далеч по-спокойно. Е, за сметка на това пък рано им утесня и показаха нослета на бял свят почти два месеца по-рано.

Втората, както и всяка следваща, бременност определено е различна. Предполагам всяка майка, минала по този път, ще го потвърди. И което е съвсем нормално. По-странното за мен е, че страховете около раждането са по-големи. При условие, че вече имам представа през какво се минава, а и при мен не беше толкова отдавна – преди има-няма две години. Оказва се, че повечето неща съм ги забравила – най-вече болката. Което, като се замисля, е по-скоро плюс в конкретния случай :)

Макар че наоколо е пълно с мили и състрадателни хора, които не спират да ми напомнят, че е тежко – и носенето, и раждането, и недоспиването… Просто се усмихвам. Какво да им кажа – „ами да, аз си го нося бебето и да ви кажа не се оплаквам; да, ражданията са различни и при различни обстоятелства, та се надявам всичко да е наред; ами аз и сега недоспивам – имам близначета на почти 2 години и да ви кажа, знам какво имате предвид, честно“… Но не го казвам. Уморих се да го повтарям, а и никой не ме слуша. Като че ли някои жени имат нужда да се потопят в болката, през която вероятно са минали, но дотолкова, че само да ти я предадат и да въздъхнат с облекчение, че този период са го минали. Браво момичета! – не го казвам с ирония. Справяте се! Но, моля, ОСТАВЕТЕ МЕ НА МИРА! Е, и това не им казвам… Усмихвам се. А отсреща се чува – „О, ти ще видиш какво те чака! Ама нищо – ще се справиш“ или по-успокоителното“ „Вижда му се края“ (кой край, бе хора!). Понякога имам чувство, че целият квартал ще ражда с мен. И пак казвам – знам, че няма лоши чувства, а и да има – не ме притесняват. Просто съм уморена вече. А тепърва ще ми трябват сили и енергия :) И все пак да се върнем на темата –

Какво купихме

Подготовката за пристигането на бебето тече спокойно и не така трескаво. Дадоха ни почти неупотребявана рамка за количка X-Lander XQ и към нея купихме кош. Предвид близнашката количка, която напоследък много рядко ползваме, се чудихме много как да оптимизираме нещата, но в крайна сметка ново бебе – нова количка. А и като за стар модел кошът излезе към 150 лв.

Оказа се, че от Анна и Сияна имам доста бодита и гащеризончета, които са унисекс, така че откъм дрешки също не съм прекалявала. Отново заложих на Angel Baby, (между другото препоръчвам прахът им за пране) но този път включих и Minene – те също имат чудесни спални комплекти и дрешки.

Другата по-голяма покупка се оказа третата кошарка за спане, както и матракът. Но в момента почти навсякъде текат намаления – и в магазини Дундьо, и в novobebe.com, и в baby.bg. Избрах си отново Cam, като на момичетата – защото ми е позната и сме доволни.

Шишета също имам, трябват ми само нови биберони и залъгалка. Този път обаче силно се надявам, че ще ги прескочим и ще мога да кърмя пълноценно. Иначе от бебешкия период на момичетата имам стерилизатор, помпа за кърма и нагревател за притопляне.

Като цяло с това се изчерпва основната част от подготовката. Имам необходимото и вече ставам леко нетърпелива. Не защото нещо ми тежи. А защото наистина далеч по-осъзнато искам да гушна третото си дете, да го докосна, да го целуна…

Очаквайте ни скоро с включване след Голямото посрещане. Стискайте палци Анна и Сияна да са максимално благосклонни към огромната промяна, която предстои. До тогава ви пожелавам просто любов. Безрезервна. За да носи щастие :)


Последната наша майка в рубриката "Дневници". Тя е с най-големите измежду децата в проекта МВ - близначките Анна и Сияна, и с най-малкия сред тях - Любомир. Ралица е редактор с над десетгодишен опит, мениджър съдържание в сайтовете на bTV. Понастоящем е в онзи етап от живота си, в който всичко започва отначало. Още за нея и децата й: в "За нас".

ПОДОБНИ ПУБЛИКАЦИИ

  1. Гери

    23 септември

    Успех!

  2. Ralitsa

    23 септември

    Благодаря <3

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *