В МОМЕНТА ЧЕТЕТЕ

Накратко: На палатка с бебе

Накратко: На палатка с бебе

14375140_10209786450234310_1777964348_o

от Каролина Калибацева

 

Още когато точно преди година на морето съобщих на мъжа ми, че ще си имаме бебе, едно от първите неща, които си казахме беше „И сега трябва да си вземем по-голяма палатка“. Прекарваме си чудесно на къмпинг в Гърция всеки път и за нас се подразбираше, че щом напролет увеличим отбора, пак ще продължим да ходим там.

Речено-сторено. Уцелихме джакпота с възрастта на Келара – навършени 4 месеца – коликите преминаха окончателно през юли, а зъби още не ни тормозят. На изключително кърмене сме, така че и храненето не беше никаква грижа. Млякото е на място, готово за употреба. Колкото и да бях уверена и спокойна, реакцията на почти всеки, с когото споделех какво плануваме за морето беше „Уау! Много сте смели!“. Не се имам за безразсъдна, но и параноична не съм, така че с добър план за действие, подреден по списък багаж за комфортен бивак и едно шише сироп за температура, за всеки случай, потеглихме.

Пътят до Халкидики мина нормално, често пътуваме с нея и тук нямаше нищо неочаквано. Спи, яде, разказва ни разни неща на „делфинския“ й език и пак така отначало. На морето обаче се разгърна още повече! Спокойствието, чистият въздух, растителността и шумът на вълните предизвикаха толкова много усмивки, че чак ми се прииска да се пренесем там завинаги! Имах стриктни изисквания към баща й за чистотата в зоната на палатката и всичко бебешко. Бях заредила необходимите мокри кърпички, дезинфектант и 3 сапунерки, та все да има под ръка. И метличка за редовно замитане на платното пред двете палатки (имахме една за спалня и една по-малка – багажно отделение). От отварящите се за секунда и сгъващи се за минута – не сме си губили времето в опъване на рейки.

Ето че дойде и трепета от първата ни нощ – честно, притеснявах се. Дали няма да й е студено, дали няма да настине – малко бебе да спи на земята (косите на бабите й и сега настръхват). Спяхме върху шалтета, а за нея – и с матрачето от легълцето й. Носех сума допълнителни одеялца и дрешки, а всъщност температурата през цялата нощ вътре беше много приятна и детето се чувстваше чудесно само по боди. Събуди се ухилена и свежа, така беше и всичките дни до края. Отдъхнах си и се почувствах много уверена!

В морето й натопих само стъпалата, а в басейнчето й със затоплена от слънцето вода – поседя и по дупе. Къпех я на течащата вода в банята, там те са доста, добре поддържани и с топла вода. За щастие комари почти нямаше. След обстоен рисърч бях разучила някои хитрини за „натуралното“ им прогонване. Саксийка с босилек си донесохме от София, миризмата му ги отблъсквала. И етерично масло от лимонена трева – капвахме на салфетки около нас. За вечерните разходки – комарник върху количката. В крайна сметка детето нямаше нито едно ухапване срещу 2-3 на мен и баща й.

Определено ми остава много много мил спомен това нейно първо бебешко море. Върнахме си я порастнала и вярвам, закалена. А ние с баща й още по-уверени, че ако си добре подготвен, сред природата и в близък досег с нея е най-доброто за малкото човече.


са Ади, Бел и приятели

ПОДОБНИ ПУБЛИКАЦИИ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *