4 грешки за 6 месеца

imag5789

Естествено, че всяка майка знае как се гледа дете най-добре, ВСЯКО ДЕТЕ, не само нейното. Освен всички възпитателни стъпки, които е овладяла за има-няма няколко месеца, тя също и светкавично и успоредно с раждането се е сдобила с медицинско образование. Не си мислете, че й трябва университет за тази работа, нали има интернет. Много е важно и всички признаци за липса на възпитание на детето си да нарича особености на характера. И е убедена, че ще стане човек от ревящото парче месо с нейното ДНК, защото го е захранила с еко-био-органик-лимец-нещо си, след като е кърмила до падането на млечните зъби. Тя никога не греши. Не искам да съм като нея, затова с навършването на шест месеца от Ника ще отброя личните си четири грешки в грижите за дъщеря си. Какво можех да направя по-добре?

  1. Развалих режима за спане

След последно хранене Ника оставаше сама в кошарата си, докато заспи. Резултатите бяха бързи и забележителни – заспиването беше само на 20 минути разстояние от нас, с малки изключения. Тя започна да спи по цяла нощ от 50-я ден. Само че Ника взе да пораства и взе да не плаче, а да е супер спокойна преди сън и много да иска да се върти. Ние не си лягаме толкова рано и започнахме да я слагаме да се върти на леглото, докато гледаме филм и после всички заедно да си легнем без рев. И това се получава. Само че сега Ника иска приспиване, независимо дали е готова за сън веднага след последното хранене или след още два часа въргаляне. Не е кой знае какво – обръщане по корем, потупване по дупето и наличие на биберон. Може да продължи известно време. Пробвах да преброя колко пъти я потупвам преди да заспи. Стигнах до 50 и спях – движа се по-бързо, отколкото броя, а и целта е да приспя нея, а не мен. Техниката работи, просто бяхме стигнали етап, в който нямаше нужда от нея, а сега този напредък е почти изгубен.

  1. Закъснях със седящата количка

Нуждата от седяща количка съвпадна с началото на пътуването ни до морето. От английския език на гърците не успяхме да разберем дали ще има кошара – „ще решим проблема”, многозначително ни казаха те. Затова пътувахме с количката с кош – така дори ако има някаква инфекция с кошарата, Ника ще може да спи в количката си. При нас на леглото няма как да стане, защото никога не й се е случвало и нито ние, нито тя може да спим в тази конфигурация. Кошара имаше – красива, голяма, здрава, дървена – съвършена. Даже взех да се чудя, дали не е по-хубава от моята вкъщи. Но навън Ника се разхождаше легнала по корем в коша, защото така смяташе, че ще вижда повече – не иска да лежи по гръб, щом вече може да прави толкова нови неща, а именно – да се върти в две посоки. Нова количка получи точно ден преди да стане на 6 месеца. Много й се зарадва. Ако я беше получила по-рано, може би вече щеше да седи сама стабилно.

  1. Опитвах се да определям менюто

Започнах ранно захранване по старата схема и плодовите пюрета се радваха на голям успех. Започнах по график със зеленчуковите и получих отказ. Две седмици борба със стиснатата уста + още една седмица с примирени опити с готови пюрета на плажа доведоха до моята капитулация. Забравих всички схеми за разнообразни зеленчуци, въвеждани по седмица и ред и приех фактите – отглеждам тиквояд. Само седмица, след като признах, че тя е шефът и ще яде тиква и каквото скиря в нея, вече има едно заместено хранене.

  1. Бебето падна

Ох, толкова се гордеех, че моето бебе не е паднало, докато не падна. Преди няколко дни. Нищо й нямаше. Бях в стаята. На същото легло. Добре, че е ниско и има килим. Не знам какво да кажа.

Правя и още много неща, които въобще не са модерни и грам не съжалявам за тях – ваксинирах я, ползвам памперси, цяло лято беше единственото голо дете в парка, започнах със соковете на 3 месеца, а с пюретата – на 4, давам й вода от самото начало, никога не е прекарвала нощта в нашето легло, ходи на планина и море преди да навърши половин година, първата седмица в живота си прекара на АМ и е дохранвана понякога с него без да го подлагам на каквото и да е съмнение, не стерилизирам, гладя само по естетически причини, ползвам бебешки омекотител, купих синя количка за моето момиче, боядисах стаята й в синьо и я обличам във всякакви цветове – включително синьо и зелено, няма да пробия ушите й, докато е бебе, за да си личи, че е момиче… Мога да продължа да изброявам, но не това е важното.

Важното е, че Ника е здрава, спокойна, подвижна, плаче много рядко, спи цяла нощ и се събужда с усмивка. Лаская се да мисля, че с баща й имаме заслуга за това. Истината е, че никога няма да разберем дали е вярно.


Николета е първата ни майка в рубриката "Дневници". Преди да забременее, работи в различни телевизионни предавания, писала е текстове за вестници и списания, работила е като пиар, а последно се занимава с дигитален маркетинг и управление на фейсбук страниците на различни проекти/фирми. Повече за нея и дъщеря й Ника в "За нас“.

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *