В МОМЕНТА ЧЕТЕТЕ

Какво се случи: 1500 км за 5 месеца...

Какво се случи: 1500 км за 5 месеца

Untitlъed

Около 1500 км има натрупани зад гърба си Ника за скромните си  5 месеца живот. Тя е била на три планини – Витоша, Пирин и Родопите. Кърмих я на морени, на ски писта  и на хижа Вихрен – 1972 м. надморска височина. Нищо от това няма да си спомня, но се надявам нейната имунна система да си е взела бележка.

Спомням си как преди години една приятелка замина с мъжа си и бебето си на гръцки остров за две седмици. Питах я дали са посетили местната забележителност – водопад. Тя каза, че много са искали, но когато тръгнали натам имало много завои и бебето започнало да повръща, заради което те се върнали обратно. Далеч от всякакви мисли за бременност и бебета тогава, това ми се стори ужасно незаслужено прекарване на морето за Оля. Спомних си тази история, докато инсталирах Ника в бебешкото столче, преди да тръгнем за Банско – не е като да няма завои по пътя към планината. Дори седнах на задната седалка при нея – да я успокоявам или почиствам, ако повърне. Още не бяхме излезли от София, когато тя заспа и на един светофар я изоставих сама на задната седалка и се преместих отпред. Музиката беше тиха, климатикът – слаб, не се пуши в колата и моята седалка не се мърда, за да донесе допълнителна сигурност при блокирането на детското кошче, но въпреки тези промени си бяхме аз и той на път – хубаво е.

Три различни детски кошари и три различни детски дюшечета не успяха да попречат на Ника да спи цяла нощ. Имаше вечери, в които отказваше да си легне преди 12, което не беше съпроводено с плач, а се мотаеше по леглото, докато нейните родители си бяха пуснали филм на компютъра. Имаше дни, в които се търкаляше по одеалцето си на тревата по голо дупе или гащички – да усети свободата на живота без памперс. Ника Ботаника разгледа всички дървета, опита се да ги опита и за първи път си изцапа босите крака с пръст. Въздухът нависоко леко я замая, а после дойде еуфорията и не остави място за много сън през деня.

Тя беше доволна и от нашето решение взаимно да си починем от опитите за захранване. Нямаше лъжица, с която да се бори, нито безвкусни пюрета, които да я баламосват преди храната, която обича. За родителите й, това означаваше- почивка, за не я – също, имаме съгласие – йеий!  Получаваше допълнително само малко сокчета, които спечелиха небцето й съвсем банално и класически – заради захарта на плодовете, от които са направени.

Междувременно аз паднах. Нахраних бебето, сложих количката на сянка и се заехме да пускаме дрон на Бандеришката поляна. Лети, снима, вече не сме родители, а деца, гоним го през камъни и трънаци, вече дори излита от ръка, а не от земя, редуваме се да го управляваме – въобще не е като да липсва еуфория. И после аз паднах. На асфалтовата пътечка. По супер глупав начин. Бях толкова далеч, че само чувам, че мъжа ми вика нещо „бебето…” ама какво за бебето, не чувам и вървя към тях. И после паднах, просто подвих крак и паднах. А то, нищо му нямало на бебето, просто да го видим как е. Идеално беше то, но аз – не.

Прибрахме се отпочинали и весели – и тримата. Имаше един половин час мъркане в колата, но се разминa без рев. Като сменихме памперса вкъщи видяхме, че бебето има тен. Педиатърът й остана много доволен. Каза, че заради слънцето, космите от ушите са опадали. Значи сега, ще трябва да попечем и раменцата.


Николета е първата ни майка в рубриката "Дневници". Преди да забременее, работи в различни телевизионни предавания, писала е текстове за вестници и списания, работила е като пиар, а последно се занимава с дигитален маркетинг и управление на фейсбук страниците на различни проекти/фирми. Повече за нея и дъщеря й Ника в "За нас“.

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *