В МОМЕНТА ЧЕТЕТЕ

Какво се случи: Какво ли не

Какво се случи: Какво ли не

13874849_10210140265209132_1779114239_n

Доскоро оставях Кай на неговото си килимче, заобиколен от купища играчки и ако си вършех нещо през това време, след десетина минути го намирах максимум на метър от мястото, на което съм го поставила да седне. Докато един ден той се появи в кухнята. Изпитах радост и лек ужас едновременно. Нищо ново, откакто се роди – не спирам да чувствам две коренно различни емоции в един и същи момент. Имах точно една седмица до дълго очакваната ваканция и точно толкова ми отне събирането на багажа с лазещо бебе. Всичко, което бях правила досега, за да му е забавно, за да е сигурно, че няма да се нарани, за да мога да свърша нещо, вече не работеше. Той завзе целия апартамент и събори всичко, до което се докопа.

Отпътувахме точно след млякото за вечеря. Той вика радостно около десет километра и заспа рязко, точно на излизане от София. Преместихме го без проблем от колата в креватчето, което го чакаше в апартамента на баба и дядо в Банско. Там остана и следващите две вечери, защото ние – родителите му, решихме да прекараме първите си два свободни дни. Беше чудесно, изключвам момента, в който срещнах познати с бебе и се разревах като магаре –  нещо, което определено не очаквах да направя. Така или иначе двата дни без бебе и бебешки ангажименти ни се отразиха добре.

Завърнахме се в Банско, където романтично си представях как ще лежим около басейна, а Кай ще е в негов личен – Ц! Не. Беше му интересно около осем минути. Казвах си, че докато спи следобед, ние ще продължаваме да събираме тен – не. Още на първия ден счупи бейбифона и откри, че може да се изправя сам в леглото, след ден разбра и за всички останали места, на които може да го прави, това се превърна във фикс идея и следобедният сън заприлича по скоро на мил спомен, отколкото на нещо, което ще се случи всеки момент.

Заведохме го и на ресторант, не му беше за първи път, но вече хич не му беше ОК всички да хапват, а той просто да си седи. Да живеят коричките хляб! Всеки обед и вечер седеше начело на масата, събиращ погледи и комплименти. С очите си видях как расте самочувствието му. А докато това се случваше, намаля толерантността на Йода (кучето ни). Според мен в главата му течеше следната мисъл: „Ти дойде, всички те заобичаха, привлече цялото внимание, идваш с нас навсякъде, сега слезе и на пода… ай, стига толкова!“. Кай беше ступан с лапа, което преобърна света ми още веднъж. Аз живея с тези двамата, не мога да съм рефер. За щастие недолюбването премина в избягване на близки срещи, а към момента почти са оправили взаимоотношенията си.

Отидохме и на море, отново сами. Беше прекрасно, спокойно и мързеливо. През голяма част от времето наблюдавах майките около себе си. Отпуснатите им тела, рошавите им глави и глупавите забележките, които правеха на децата си. Преди време нямаше да ги видя или щях да си кажа, аз няма да съм такава. Сега не знам каква ще съм, просто се моля да не съм. През останалото време си говорихме за Кай, сочехме всяко бебе, гледахме с интерес всяко момченце на две-три години. Когато се върнахме баба, дядо и внуче вече си имаха техен режим, техни смешки, закачки, видях бебето си нахранено, облечено и сложено в количката си от някой друг. Макар това да беше собствената ми майка, изпитах ревност, а те споделиха, че е бил прекрасен, спокоен и усмихнат през цялото време.

Само с мен ли се тръшка, плаче и недоволства!? Почувствах се глупаво. Обича ли ме или аз наистина съм, както казват другите майки, обслужващ персонал. Или пък и двете. В един момент нямах търпение да се върнем в София и отново да останем само двамата. Аз ще съм изморена, често изнервена, а той ще е винаги до мен. Сега отново правим планове за заминаване, защото както каза мъжът ми лятото е време за пътуване, а моята ревност е меко казано несериозна.

Какво друго… Обещах да напиша пост за носилките, които съм ползвала. Честно казано започнах, но щеше да е твърде кратък. Обичам да нося бебето си, чувството е страхотно и за двамата. Ако решите да го правите се информирайте добре, едно от най-подходящите места е групата Бебе в слинг във facebook. Там можете да зададете всичките си въпроси и да говорите с майки, всяка с различна носилка. Едно ще добавя – последната ми придобивка, уникална е – Hip Seat. Изглежда абсурдно, но е ужасно удобно. Не съм опитвала всички пози, които уж предлага, защото им нямам доверие, но носенето настрани е чудесно. Едната ти ръка остава заета, но не чувстваш тежестта на бебето, гръбнакът ти не се изкривява, както когато го носиш без помощ, идеален е за кратки разстояния – до магазина, до съседката или когато сте с количката, но детето ви иска да го поносите. Препоръчвам. Ако имате въпроси съм насреща.

а.

 

 

 


Нашата майка под номер 2. Ади е предприемач и експериментатор, собственик на вече несъществуващото Radio Cafe, половината от starrygradski.com, генератор на идеи и създател на "Млечни Вампири". Информация за нея и шестмесечния й син Кай: в "За нас".

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *