В МОМЕНТА ЧЕТЕТЕ

С близнаци! И пак сте бременна?!...

С близнаци! И пак сте бременна?!

me_pregnant
„Ти си ходеща атракция“ ми каза наскоро една приятелка. И като се замисля се случи точно това. Навсякъде, където се появя с близнашката количка и немалкия си вече корем, реакции неизбежно има. Спонтанни. И обикновено в двете крайности – някои хора ме гледат с нескрито възхищение, други – с изумление и в погледа им се чете нещо от рода на „тази жена май не е с всичкия си“.

Честно казано, въобще не предполагах, че ще съм обект на такъв интерес. И в двата от споменатите по-горе случаи заваляват въпроси и възклицания: „Отново ли ще са близнаци?“, „То сигурно е доста трудно с близнаци, гледам и още чакате?“, „Какво ще е?“, „Ох, не знам! Аз с едно не мога да се оправя, а вие май пак сте в очакване“, „Оо, ти ще видиш колко е трудно! Ама щом си се решила…“

Нещата са повече от очевидни – решила съм се! При това не съм сама. И това не ме прави нито герой, нито луда. Просто жена щастлива да има превилегията, но и отговорността да бъде родител… Но обикновено не се впускам в такива обяснения, просто се спирам и се усмихвам учтиво. В повечето случаи хората искрено се радват и някак ми е неудобно да подмина.

Пиша това, за да подхвана темата и от малко по-различен ъгъл – как се справя една майка с близнаци на годинка и седем месеца и вече в напреднала бременност. Към момента – повече от добре за конкретното положение, но факторите за това никак не са без значение:

  • преди всичко – детето е желано и нямаше драма или паника около появата на двете чертички върху теста;
  • карам спокойна бременност – без гадене, без повръщане, без други усложнения към момента и се надявам така да продължи до края (в сравнение с първата бременност нещата в действителност са по-леки). Сблъсквам се с леки неразположения като киселини, от време на време схващания на краката, които са доста болезнени, но кратки, задъхване, глъхнене в ушите;
  • избягахме от града – по-малко жега, повече спокойствие, по-малко любопитни съседи и хора, повече грижи от любимите хора;
  • имам изключителната помощ и подкрепа на съпруга ми и майка ми  – от доста време не вдигам момиченцата за смяна на пелени и тоалет, къпането стана ритуал а ла „Часът на тати“, голяма част от домакинската работа пое майка.

Разбира се, този период съвсем не е свързан само с физически неразположения или (не)удобства. В главата ми неизбежно изскачат въпроси – как ще мине раждането, ще успея ли да кърмя – този път от самото начало и без усложнения, Анна и Сияна ще приемат ли спокойно новия член на семейството или ще настъпи труден период на адаптиране, как ще организирам режима на цялата къща – ясно е, че за пореден път всичко ще се пренареди, ами работата – кога ще се върна, как ще ме приемат, ще вляза ли в ритъм. Но най вече – ще имам ли сили да се справя с умората и липсата на сън. Давам си сметка обаче, че това са повече страхове, отколкото въпроси. И правя всичко възможно да ги превъзмогна. Единственото, което ми носят, е хаос и объркване, а това е последното, от което бременна в третия триместър има нужда.

Спомням си паниката, която ме обзе при появата на Анна и Сияна. На няколко пъти си поплаках, подала се на съмнението „ще се справя ли с две деца едновременно“. Два месеца по-късно, когато всичко влезе в ритъм, вече си мислех: „като факир съм, представям си с едно дете колко бързо и лесно ще се справям“ :)

Е, дано не съм се надценила. Защото все пак не е едно дете, не са и две, а цели три човечета с различен темперамент и характер. А и както казва една дама, която имам честта да познавам:

„Всяко бебе е Вселена. Никой не знае какво ще му се падне, докато не се появи. Родителският свят избухва като Супернова и всичко се пренарежда според конкретните нужди.“


Последната наша майка в рубриката "Дневници". Тя е с най-големите измежду децата в проекта МВ - близначките Анна и Сияна, и с най-малкия сред тях - Любомир. Ралица е редактор с над десетгодишен опит, мениджър съдържание в сайтовете на bTV. Понастоящем е в онзи етап от живота си, в който всичко започва отначало. Още за нея и децата й: в "За нас".

ПОДОБНИ ПУБЛИКАЦИИ

  1. Ралица

    29 юли

    Мила Рали,изключително съм щастлива и ти се радвам от сърце..радвам ти се за това ,че си красива и умна,упорита и куражлийка..че си обградена с много любов и внимание..
    Изключително съм доволна ,че споделям твоята радост и аз (с корема напред и само 5 дни разлика от теб) както споделяхме всяка детска наша радост като малки..изключително съм щастлива ,че след почти 10 годишно отсъствие имахме възможност ,дори и за броени часове да се преоткрием и порадваме една на друга..
    Пожелавам ти леко раждане,много любов и до нови срещи..
    С много любов ,твоята вярна приятелка от детство,Ралица

  2. Надежда

    1 август

    Предполагам, че и други майки са ти го казвали, но ще се включа и аз като майка на близнаци и момченце, родено 1 година и 9 месеца след тях – забрави за страховете, ще се справиш и още как. При това аз имах помощ само в началото, после се оправях сама, а с режимите съм скарана. Малкият вече е на почти 7, а аз не усетих кога мина времето.
    Леко раждане и много щастливи моменти с голямото семейство :)

  3. Ralitsa

    3 август

    Момичета, благодаря ви за топлите думи! Надежда, давате ми кураж, че не съм безнадежден случай
    Рали, пожелавам ти спокойно раждане и истинско щастие с това, което ти предстои! ❤ Ще се радвам да намираме време отново една за друга. Въпреки разстоянието :)

  4. Ralitsa

    3 август

    Момичета, благодаря ви за топлите думи! Надежда, давате ми кураж, че не съм безнадежден случай 😉
    Рали, пожелавам ти спокойно раждане и истинско щастие с това, което ти предстои! ❤ Ще се радвам да намираме време отново една за друга. Въпреки разстоянието :)

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *