В МОМЕНТА ЧЕТЕТЕ

Как да разбираме децата си по-добре...

Как да разбираме децата си по-добре

collage_books

Две книги – ценен източник за отговори на предизвикателствата, които децата непрестанно поднасят на възрастните

Да се научим да гледаме на детето още от бебе като на субект със собствено достойнство, както и да му оказваме необходимото уважение винаги ми се е струвало особено важна и като че ли игнорирана у нас тема.

Често бебето се третира като обект – да го нахраниш, преповиеш, да полюлееш и да го преспиш. Впоследствие става детето, което „трябва да те слуша”, да не прави бели, да седи мирно и да си изяжда всичко. Възпитателните методи в голям процент от случаите опират до шамари и викове, да не говорим за по-тежките случаи на системен физически тормоз.

Темата е деликатна и вероятно в някои случаи доста болезнена. Изхождайки и от личните преживявания като деца, като родители вече е нормално да си задаваме въпроси какво поколение искаме да създадем. Затова подходих с нескрит интерес към книгата на френския психиатър и психоаналитик Мириам Сежер – „Ако бебетата можеха да говорят”.

Въпреки не строго научния си стил, книгата все пак ми се струва насочена повече към специалисти (в областта на медицината и психоанализата), отколкото към родители. Или пък е пропуск на преводача, който почти не е използвал обяснителни бележки, а на мен на места ми бяха необходими. И все пак – книгата е полезна и за обикновения читател най-вече с настояването, че „бебето е словесно същество от самото зачеване, то „живее в езика”, складира в несъзнаваното си всичко, което му се разкаже веднага след раждането и което по-късно се осмисли”. Може би на повечето от вас това звучи нелепо и биха се подсмихнали иронично (мои близки реагираха така, когато им заговорих за психоанализа на бебета), но хубавото е, че Мириам Сежер подкрепя думите си с практиката. Тя разказва конкретни случаи, които – меко казано – са доста впечатляващи.

Смятам да споделя с вас няколко откъса, които ми се струват важни и е добре да бъдат разбрани и осмислени правилно. Така ги почувствах лично за себе си. Ще ми бъде интересно, ако и някой от вас сподели мнение.

Цитати от книгата на Мириам Сежер

„Бременните жени са готови да вярват, че с душевните си състояния малтретират детето, което носят. Всъщност реакцията на плода спрямо вълненията на майката е крайно променлива и невъзможна за предвиждане. (…) Нека добавим, че за щастие идеалната майка не съществува. Тя би била тиранизираща. Една идеална майка, по дефиниция „нелипсваща”, би била „фалическа”, т.е. намесваща се, невъзпитаваща в самостоятелност, тиранична. Детето на такава майка не би имало друг избор, освен да се развива в посока на някаква перверзност”.

„През първите девет месеца от живота си във въздушна среда бебето по определен начин ще премине  отново през събитията, които е преживяло през деветте месеца на вътреутробния си живот. Дадено дете на три месеца например може да преживее период на анорексия, чието обяснение трябва да се търси в третия месец от бременността, когато може би се е случило неприятно събитие в живота на майката или семейството… Ако открием кое е събитието и му прирадем словесна форма, разказвайки го на детето, понякога можем да присъстваме на изчезването на симптома…”.

„Плодът запомня известен брой възприятия, които идват от тялото на майка му, като топлината, миризмата, говора… Когато бебето напусне света на утробата, поддържането на тези дородови възприятия му вдъхва сигурност. (…) Коремът и гърдите на майка му  са достатъчни да го стоплят, плюс едно одеалце и шапка, за да не изстине – бебетата изстиват откъм главата. … тези ориентири са първите камъни, с които изгражда скъпоценната структура на неговото психика, онова, което психоналитиците наричат нарцисизъм и което е форма на вярва в себе си”

Онова, което най-много съсипва дено човешко същество, е лишаването от другия, изоставянето и още повече пълната изолация. (…) Ако едно дете се отглежда в сетивна изолация, като му се осигуряват храна, топлина и медицински грижи, от каквито има нужда, но никога не се нарушава самотата му, то много бързо започва да проявява сериозни смущения в развитието. Неспособно е да се справи и с най-малката емоция, породена от външния свят, защото никога не е взаимодействало с него. Затова се самонаранява… (…) то се хапе, люлее се напред-назад, удря си главата в стената”

„Онова, което травмира, не е задължително драматично само по себе си. Дадено безобидно събитие,  преживяно нормално от повечето майки, може да има пагубен отзвук в определена лична история. … Ранимостта се предава  от поколение на поколение.”

„Порасналите младежи днес, които са жертви на нарушенията на хранителното поведение и на пристрастяването като цяло, са поколението на бебетата, които хранеха в точен час, събуждаха ги, когато не бяха гладни, и ги оставяха да плачат, когато настояваха да ядат. Педиатричният дискурс, за щастие днес в отстъпление, който изтъкваше потенциалните опасности от препълнения стомах или от тъпченето и необходимостта кърмачетата да се „дисциплинарт” възможно най-рано, създаде условия за голямо малтретиранне. И сега, когато анорексията, булимията и затлъстяването ни тревожат безкрайно, пак отказваме да направим връзка между тези патологии и препоръчваните доскоро практики.”

Строгата среда пречи на бебето да изгради съня си. Според някои културни стереотипи се смята за препоръчително новороденото да се остави да плаче, за да не стане капризно и да си изгради „здрав” сън. Бебе, което вече не плаче, е отчаяно бебе, което изпитва чувството, че е само на света, защото никой не откликва на неговите позиви. Това, което бебето научава в първите моменти на живота си, е решаващо. (…) успешното възпитание на детето съпровожда физиологичното му развитие, без да го възпрепятства. Детето ще е чисто, когато мускулите на сфинктера му съзреят и станат способни да осигурят задържането (когато детето започне да се качва и да слиза по стълби, без да се държи), ще проговори, когато ларинксът му се развие достатъчно. Приучаването към чистота засяга генитално-уритарно-аналните зони. Под въздействието на това приучаване могат да се появят непредвидим връзки между зонитеи по-късно те дадат отражение върху сексуалността (някои хомосексуалисти, полова немощ, преждевременна еякулация…)”.

***

Сигурна съм, че освен споменатото тук, всеки от вас, който се интересува от темата, има какво да намери за себе си.  Като продължение на „Ако бебетата можеха да говорят” при мен дойде „Когато бебето се появи” на Франсоаз Долто (и двете книги са на издателство „Колибри”).  Заглавието на втората книга идва от популярна ежедневна рубрика в радио Франс Ентер, излъчвана през 70-те и в която Долто отговаря на писма на читатели. Книгата е построена по същия начин – въпроси и отговори. Намирам я за доста практична и полезна. Препорчвам ви я, ако се чудите как да се справите с ревността между мъници, защо детето плаче, когато тръгва за първи път на училище и т.н. Както е написано и в анотацията към книгата:

„Без претенцията да дава рецепти, Долто откликва с полезни съвети и напътствия. И с едно общо послание, което се съдържа във всеки ред на живия диалог. Детето не е нечие притежание, а самостоятелно същество, чиито пориви и желания трябва да бъдат чувани, разбирани и зачитани. Възпитава се с думи, с обич и търпение, с пример, не с нервност, принуда и насилие. Разговорът, общуването е пътят към сърцето на малкия човек, за да израсне той като пълноценна личност и да открие своето място и призвание в обществото. Франсоаз Долто предлага ценен източник на модели за възпитателно поведение, за мъдри отговори на предизвикателствата, които децата непрестанно поднасят на възрастните.“

Ако темата ви е интересна, прочетете и интервюто на психоаналитика доц. Моника Богданова: Да посрещнем бебето през думите >>


Последната наша майка в рубриката "Дневници". Тя е с най-големите измежду децата в проекта МВ - близначките Анна и Сияна, и с най-малкия сред тях - Любомир. Ралица е редактор с над десетгодишен опит, мениджър съдържание в сайтовете на bTV. Понастоящем е в онзи етап от живота си, в който всичко започва отначало. Още за нея и децата й: в "За нас".

ПОДОБНИ ПУБЛИКАЦИИ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *