В МОМЕНТА ЧЕТЕТЕ

Да посрещнем бебето през думите...

Да посрещнем бебето през думите

newborn_pixabay.com
Снимка: pixabay.com

Понякога, без да търсиш, пристигат отговори. Или хора, които ти дават яснота по въпроси, които те тормозят. За „психоанализа на бебета“ чух за първи път покрай представянето на книгата на френския детски психиатър Мириам Сежер. Отидох на представянето на „Ако бебетата можеха да говорят“ и освен че успях да чуя самата Сежер, да гледам част от биографичния филм за вдъхновителката и основоположничката на идеята за психоанализа при бебетата – Франсоаз Долто, срещнах и доцент Моника Богданова, която от няколко години прилага този метод у нас. Доцент Богданова е преподавател в Софийския университет. Като психоналатик се развива от 1998 г. Започва първо работа с юноши с противообществени прояви и с деца, лишени от родителска грижа, а после с деца със специфични потребности. Има петгодишна интензивна работа с преждевременно родени бебета и деца с церебрална парализа. Директор е на първия у нас терапевтично-обучителен център за работа с родители и деца „Зеленият двор“. Ето какво сподели тя като специалист специално за нас.

monika2013_dninadolto

Доц. Моника Богданова по време на Дните, посветени на Франсоаз Долто, 2014 г. 

Доцент Богданова, преди всичко бихте ли обяснили какво стои зад идеята за „психоанализа с бебета”?
Това е нещо повече от идея – развитието на психоанализата като наука от Фройд насам. Става дума за посрещането на бебето през думите и неговото съпровождане. Речта е тази, която очовечава, съпровожда бебето през преживяването и му дава думи – спасителни пояси, с които да премине през страданието или да (си) отговори на случващото се. Тези думи обаче трябва да са в подходящо време, по подходящ начин, дадени професионално от специалистите или сензитивно от родителите.

Психичните и физическите симптоми на майките, бащите и техните новородени могат да се лекуват от медицинска гледна точка, но по същия начин могат да се поставят в субективния контекст на всяко раждане и да бъдат разглеждани в психоаналитична рамка. Така, симптомите-въпроси или страданието могат да се мислят като междупоколенчески знаци, които могат да бъдат разчетени (дешифрирани), като апел-заявка за решение.

Как се приема каузата Ви от специалистите и как от родителите?
Каузата е за бебетата и малките деца, но иначе е професионализъм, развит през последните 18 години. Въпросът е как се приема говоренето за бебетата, отвъд популярното и патоса, как се ражда психичното, какви са компетенциите на бебето и колко е важно на него да се гледа като на Субект, а не като на “парче месо” и в очакване да порасне.

Изградили сте център за работа с деца и родителите им – каква е мисията му?
„Зеленият двор“ е естествено продължение на „Зелената къща“, развита като модел в България през 2012 г. Адаптирахме френския опит през теорията на Франсоаз Долто, но структурирайки го в български контекст.

Психоанализата не е толкова популярна в страната, а подходът ни към психичното, страданието и въпросите на бебетата, децата и юношите е свързан с разгадаване на проблема през търсенето на причините. Много често поколения назад.

Всеки ли може да Ви потърси?
Всеки. Не само тези, които имат проблеми, но и търсещите отговори, свързани с личностното развитие. В този смисъл, всеки, който има търпението да-се-разбере и Желанието да-се-открие. А това изисква усилия. Посрещаме бебета на няколко дни (и преждевременно родени), както и деца, юноши с техните семейства.

На какво учите децата и на какво родителите?
Основният въпрос всъщност е те какво искат да бъдат научени и дали това, което смятат, че искат е това, което Е. Несъзнаваното има други механизми – то е изненадата, която плаши, но и замисля.

В екипа ни има педагози, логопеди, специални педагози – те обучават, претворявайки разбирането за връзките между психичното и поведението, не-желанието за учене например. Пре-написват науката спрямо детето и общия, екипен подход. За това се изисква допълнително и продължително обучение, което не съществува в Университет, но има стандарти.

Моята работа като психоаналитик е свързана с това родителите да се замислят и да търсят отговорите в себе си, в историята си, а децата „да разберат”, че всяко нещо има значение.

Как родителите да разпознаят, че детето им има нужда от специалист като Вас?
Когато усещат, че нещо не е наред или имат въпроси за развитието на бебето, детето, юношата или за самите себе си. Не е задължително да има доказателства, може да е ‘’само нещо интуитивно”.

Работата в „Зеленият двор” не обхваща само психотерапия и психоанализа, но и целия спектър от възможности за развитие (ограмотяване, езиково-говорно развитие, професионално ориентиране и др.). Това ни прави по-различни и единствени за страната – единният психоаналитичен подход, изискването за постоянно развитие на специалистите и работата със семейството.

Разработили сме няколко методики не само за деца със специфични потребности, но и по отношение на бебето. Имаме мултисензорна стая, чиято идея e защитeна и на академично ниво (важно е да се отбележи, защото в полето съществуват доста непрофесионални практики). Развили сме и идеята за сензорномоторното развитие в ранна детска възраст.

А как да разпознаем професионализма и да изберем психолог, психотерапевт?
Има стандарти и професионални гилдии. На сайта на Българската асоциация по психотерапия има регистър на лицензираните психотерапевти.

Важно е родителите да се запознаят с профила на специалиста и да преценят дали биха му се доверили. Това надхвърля професионалните стандарти – става дума за лични избори, които всяко семейство прави когато става дума за важни моменти от живота.

Желанието ми да Ви потърся за това интервю от части беше продиктувано и от личен интерес. Майка съм на момиченца близнаци, които са на годинка и половина. Родени са в първата седмица на осмия месец, поседяха няколко дни в кувьоз и общо 20 дни в болница. Като цяло труден период за всички ни. От известно време започнаха да си посягат една на друга – най-често заради обект, който желаят (играчка или някой от нас с баща им), а ако не могат да надделеят, ударите преминават върху тях самите, съпроводено с писъци и рев. В повечето случаи съм доста безпомощна. Сигурна съм, че има и други майки в същото положение. Какъв е вашият съвет? Къде може да е причината?
Близнаците имат специфичен вътреутробен опит – те се познават и живеят заедно в утробата и вече имат отношения. Раждането и малко след това е естествено продължение на този период. Това е част от моята работа – да изследвам нишките, довели до усещането за безпомощност у родителите. То има своята история.

Картината, която описвате е типична и за отношения между сиблинги, които “все нещо делят”. Въпросът е какво. И често не става дума за нещото, а за думи, преживявания, отношение, само-познание…

Вие сте и преподавател в Софийския университет. Има ли интерес от страна на студентите по отношение на психоанализата с бебета?
В работата си вплитам идеите на психоанализата във всички дисциплини, които водя – става дума за клинична, теоретична парадигма, която дава обяснение за страданието, за поведението. Изборът на такава е знак за професионализъм – студентите могат да изберат всяка една, но предавам опита и знанието, в които вярвам. Психоанализата с бебета не може да се отдели от психоанализата – след като отворихме през годините пространството, сега трябва ясно да се разбере, за да ограничим „франкенщайнчетата” и заради отговорността към хората. Психоанализата с бебета е психоанализа – изисква се формиране и професионално развитие, което отнема години. Тези, които разказват за Долто, Сежер от професионално любопитство са в началото – необходимо е клинично формиране и специфичен професионализъм. Това за страната ни предстои и като психоаналитик, развил идеята в България, полагам усилия в тази посока.

miriam_monika_kacarov

Доц. Богданова (в средата) с Мириам Сежер и Георги Кацаров на откриването на Дните на Долто тази година

Вие самата как започнахте да се занимавате с психоанализа на бебета и деца? Откъде дойде интересът Ви към тази материя?

Развивам се психоаналитично от 1998 г., работейки първо с юноши с противообществени прояви и с деца, лишени от родителска грижа, а после с деца със специфични потребности. Винаги е ставало въпрос за началото – още преди забременяването. Петгодишната ми интензивна работа с (преждевременно родени) бебета и деца с церебрална парализа, а и като супервизор, отговарящ за развитието на екип от логопеди, психолози, специални педагози, беше съчетана с изключителен стремеж да изобретя в професионалното си поле връзката теория-практика. Намерих най-добрите в света и преминах специализации, супервизия. Г-н Георги Кацаров е ‘’българската нишка’’, която свърза Париж със София – той е психоаналитик, който живее във Франция над 25 г., но е ангажиран с развитието на психоанализата в България. Така срещнах г-жа Мириам Сежер, която е последовател на Франсоаз Долто и е една от малкото в света психоаналитици в родилно отделение.

Вашето послание към настоящи и бъдещи родители?
Търсете отговори! Първо в себе си и през интуицията, през сензитивността. Бъдете внимателни и анализирайте! Така ще можете да изобретите собствения си Живот. Как? Важно е всеки да намери Пътя.

Можете да се запознаете с философията и работата на доцент Моника Богданова и екипа на „Зеленият двор“ чрез сайта на центъра zeleniatdvor.org или да разгледате фейсбук страницата им.

Скоро смятам да споделя тук и впечатленията си от книгата на Мириам Сежер „Ако бебетата можеха да говорят“.


Последната наша майка в рубриката "Дневници". Тя е с най-големите измежду децата в проекта МВ - близначките Анна и Сияна, и с най-малкия сред тях - Любомир. Ралица е редактор с над десетгодишен опит, мениджър съдържание в сайтовете на bTV. Понастоящем е в онзи етап от живота си, в който всичко започва отначало. Още за нея и децата й: в "За нас".

ПОДОБНИ ПУБЛИКАЦИИ

  1. […] първи път прилага в реална среда. Монтесори вярва, че още от раждането, детето притежава психически живот, който предхожда активния, двигателен живот. Преди […]

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *