Бебе път да види

фотограф: Taryn Kent за Gunn and Swain

Разпитахме няколко семейства какво се случва по време на път с малките

1. Кога за първи път пътувахте с бебето на по-дълга дестинация? Къде? Как го преживя?
2. Подготвихте ли се предварително със съвети на други родители, литература, интернет, мнение на педиатър или се доверихте на собствената си интуиция?
3. Докъде най-дълго се пътували досега?
4. Ако има пътували със самолет – как го прие детето? Какви са изискванията на компаниите (пренасяне на колички, храна, течности)? Какво изобщо се случи :)
5. Колко често пътувате?
6. Вашите трикове, когато бебето не иска да стои или се отегчи от столчето?
7. Доколко марката на столчето е важна за комфорта на детето?
8. Вие на кой модел се спряхте и защо?
9. Как се организирате за пътя (преди сън, след хранене, вечер/ сутрин и т.н.)?
10. Какво задължително вземате със себе си?
11. Имали ли сте досега някаква критична ситуация?
12. А коя е била най-забавната част?
13. Съвети за път към другите родители?
14. Какво сте замислили за лятото?

Бистра, майка на 9-месечната Матея

1. Матея беше на едва месец и една седмица и решихме да я запознаем с баба и дядо в Златоград, защото не се бяха виждали. На тази невръстна възраст все още новороденото ни бебе измина геройски разстоянието София-Златоград, което се развнява точно на 315 км и е около 4 часа път. Почти през цялото време спа в кошчето си. Решихме да я събудим за ядене, но явно сънят беше по-важен и Матея отново отпътува към света на сънищата, за да се събуди веднага, след като татко изключи двигателя на автомобила.
2. Като цяло по-скоро заложихме на родителската интуиция. Искахме от малка да стане пътешественичка, да я каляваме на път в колата. Не сме чакали 40 ден, за да я изведем навън, а просто най-благоприятното време през втората седмица от нейния живот. Така че сметнахме и че няма да чакаме знак от съдбата, за да я качим в колата.
3. Разстоянието до едните и другите баба и дядо е едно и също – както вече споменах – 315 км. Та това е май най-дългото пътуване.
4. Все още не сме пътували със самолет.
5. Поне веднъж в месеца отпрашваме или към Северна или към Южна България.
6. Матея си има (поне в момента) любими играчки. Обича да дъвче едно гумено патенце. Иначе най-много в колата досега се е забавлявала с празна бутилка от безалкохолно и опаковка дамски превръзки!?! Пеем, играем на боц с пръстчето, дзак и такива ми ти работи, познати, предполагам, на всеки родител.
7. Сигурно има някаква зависимост между марката на столчето и комфорта на детето, която не мога да разгадая, тъй като досега сме ползвали кошчето за новородено, а само от месец и това за по-големи дечица.
8. Спряхме се на този модел, най-вече защото има легнало положение, което лесно се постига само чрез натискането на един бутон. Честите и дълги пътувания наложиха този избор.
9. Винаги тръгваме сутрин, след като госпожицата се събуди, нахрани, направим тоалет, памперс и обличане. След около час игра е готова за следващ сън, което улеснява значително пътуването.
10. Вземаме много неща… Трябва ли да ги изреждам? Мокри кърпи, памперси, играчки за отвличане на вниманието. Това е на прима виста, за което се сещам и което гледам винаги да ми е на ръка разстояние в колата.
11. За щастие – не. Или не мога да се сетя… Но щом не мога да се сетя, значи не е била съвсем критична.
12. Наскоро Матея откри, че е страшно забавно да плюе с уста, докато пътуваме. Залива се от смях. И ние също. Баща й на шофьорското място бива „залят“ и „измокрен“ приятно от бъбривата спътница отзад.
13. Да се доверяват на интуицията си.
14. След месец заминаваме за средния ръкав на Халкидики. На къмпинг. Първото море на Матея ще е истинко, далеч от 5-звездната стерилност на големите хотели. Получихме покана от наши приятели за тяхната каравана и смятам, че ще си изкараме чудесно.

Лина, майка на Даниел на 2 години

1. Обикновено пътуваме всяка седмица. Откакто стана на 40 дни, пътуваме често на 70 км от София, а на 3 месеца пътувахме до Огняново – на около 210 км от София.
2. Определено сама прецених кое е най-добре за бебчо. Всяко дете си е различно и по различен начин се нагажда към новите неща
3. Най-дългото разстояние досега за нас е Гърция, когато беше на годинка.
4. Не сме го качвали на самолет все още, притесняваме се как ще му се отрази.
5. Всяка седмица пътуваме.
6. Оффф, нямаме трикове просто го сваляме, той вече даже не иска да седи. Много е неприятно положението, защото постоянно го държа и той си обикаля.
7. Според мен не е толкова важна марката на столчето, колкото самото столче и позициите му.
8. Хм, някакъв италиански, защото можеше да се регулира гръбчето – да бъде по-изправено или леко назад.
9. Гледаме да пътуваме преди сън, за да може да има спокойствие и тишина, докато пътуваме
10. Задължително мокри кърпи и вода.
11. Ооо, не, критична чак – не. Спирали сме като много се изнерви или иска да хапне, но критична – не.
12. Най-забавна беше може би една случка, в която на баща му му омръзна да кара и искаше да го сменя, а малкият веднага заподскача към седалката, крещейки: ,,Дани кара, Дани кара. Веднага готов да помогне.
13. Не позволявайте на детето да слиза от кошчето. Слезе ли един път – край!
14. Естествено сме замислили море, но може би е късна пролет тук, в България. До лятото кой знае какво ще ни хрумне.

Борислава, майка на 9-месечната Елена, живее в Рим

1. За първи път се престрашихме да качим Елена на самолет по Коледа, когато беше на 4 месеца и малко. Полетът Рим-София е час и половина, на нас цялата одисея с приготвянето на багажа, замъкването на летището и оцеляването по време на полета ни се сториха около седмица и половина. Нали знаете онези съвети, „Дайте на бебето мляко или биберон, за да не го болят ушите при излитане и кацане“. Прекрасно, бях подготвена и с двете. Само дето никой не пише за варианта, в който бебето не иска нито биберон, нито мляко, нито каквото и да е Разхождахме я на смени, люшкахме я на смени, играхме си с всички възможни играчки. Спа 20 минути, през останалото време мрънка, при кацането проглуши всички.  Но пък оцеляхме и бяхме щастливи, че сме си вкъщи.
2. Прочетох стандартните три статии на
babycentre.com. Половината съвети са логични (като не забравяйте да вземете памперси, duh!), другата за изключително зависещи от темпермента на конкретното бебе. Така че – в повечето случаи интуицията е по-верният съветник.
3. София – Рим и обратно със самолет, 2-часова екскурзия с кола.
4. Тук имам важен опит за споделяне. Да, повечето компании са изключително мили и ти позволяват да стигнеш с детската количка точно до самолета, след което си я намираш още в ръкава. Само че ако пътувате сами, това създава купища логистични проблеми, за които никой никога не е помислил: „Заповядайте, госпожо“ – милият човек от летището ми подава сгънатата 7-килограмова количка. На рамото ми виси вече 9-килограмово спящо бебе, увито в одеалце плюс две чанти. Е с коя трета ръка се предполага да си взема количката и да я разтворя? И на пода ли да оставя бебето, докато го правя? Друг безумен момент е, че на летище София настояват да си сгънеш количката, да я вдигнеш (пак с третата ръка) до лентата и да я прекараш през скенера. О, и да извадиш трите приготвени биберона и шестте пюрета от чантата, защото никога не се знае. Така че сериозно препоръчвам количката да я чекирате, а бебето да стигне до самолета в (удобно и качествено!) кенгуру.
5. Живея в град, който е синоним на едно огромно, непрестанно задръстване. Когато взимам бебето от баба му, която го гледа, понякога ми отнема час на тръгни-спри, докато се доберем до вкъщи.
6. Откакто се роди, Елена не понася столчето за кола. Опитах всичко, от песнички и бял шум, до завързани играчки, храна и вода с приблизително нулев резултат.
Единствената джаджа, от която имаше някаква полза, беше огледалото за задната седалка – хем я виждам, хем можем да си играем на „ку-ку!“ и това да ми купи няколко минути без плач. О, видях, че има и такива с държач за таблет… Хм…
7. Засега все още ползваме 0+ столче, което купихме заедно с количката… Единствената забележка е, че е доста непроветриво и много бързо и става топло.
8. Абсолютно среден (поне за тук) клас като цена и изпълнение, но трябва да кажа, че досега нямам никакви забележки. Столчето за кола е доста малко, но имайки предвид колко кратко се ползва, размерите (а и теглото) определено са плюс.
9. В единственото по-дълго пътуване с кола, успяхме да тръгнем веднага след обяда и. Спа 20 минути, докато излязохме от града и… това беше!
10. Задължително с нас са играчки, които вадя една по една, защото биват изхвърляни от столчето. Няколко биберона, по същата причина. Вода, нещо дребно за похапване. Резервни дрехи и обичайното съдържание на Голямата Чанта.
11. След поредица особено безсънни нощи, установих, че съм тръгнала към къщи без да закопчая нито един от коланите на столчето (и това при лазещо вече бебе!). Добре че се усетих навреме.
12. Погледите, които хвърля на съседите по място в самолета. Горките хора, не е лесно бебе да те зяпа 5 минути фиксирано без прекъсване.
13. Банално, но…винаги дръжте бебето добре обезопасено в столчето!
14. За лятото сме замислили безумно 12-часово пътуване до о. Сардиния. Богът на спящите бебета да ни е на помощ!

Бояна, майка на Делян на 2 години

1. За първи път пътувахме с бебето, когато нямаше навършен месец.
2. Доверих се на интуицията си и както и предполагах, бебето спа през целия път.
3. Най-дългото разстояние е било не повече от 300км.
4. Не сме пътували със самолет.
5. Пътуваме общо взето всяка седмица.
6. Давам му ръка. Когато я хване, се успокоява.
7. Мисля, че всички или почти всички столчета на пазара са комфортни.
8. Maxi Cosi, такова имам от сестра ми.
9. Не съобразяваме никакви фактори освен къпането. Понякога го изкъпваме и след това заминаваме.
10. Задължителна е храна за поне две хранения.
11. Не.
12. С дете на път винаги е забавно!
13. Съветът ни към родителите е да пътуват смело с децата.
14. За бебето – море в България, при добри обстоятелства и в Гърция.

Васил, татко на Димитър на година и десет месеца

1. През юли 2014 г. детето бе на два месеца и ходихме с колата до родопското село Орехово. Пътят от София до там не е малко. Щастлив съм, че точно там му бе първото нощуване извън дома. Препоръчвам горещо къщата за гости „У Нико“. Детето прие нормално пътуването, единственият проблем бяха коликите.
2. Не, защото майката се беше паникьосала и виждаше навсякъде милиони бактерии. Не беше в състояние да приема съвети.
3. До Варна – дестинация, която си е далеч дори и за възрастни. Спирахме във Велико Търново за час-два, за да разходим детето в един парк в центъра.
4. Не, но когато жената бе бременна в четвъртия месец летяхме до Сицилия. Имаме снимки на корема й до вулкана Етна.
5. Поне веднъж месечно ходим някъде с преспиване.
6. Играчки, книжки, диск с детски песнички.
8. Първо ползвахме столче на Maxi Cosi, което бе част от детската количка. Сега сме с Phil&Teds. И двете взехме от приятели.
9. След храненето на обяд, за да заспи лесно в колата.
10. Вода, храна, общо взето – всичко.
11. Да излизат по-често от София.
12. Малко море и много планина. Програмата минимум за уикендите е на Витоша.


са Ади, Бел и приятели

ПОДОБНИ ПУБЛИКАЦИИ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *