В МОМЕНТА ЧЕТЕТЕ

Накратко: Нахрани се сам

Накратко: Нахрани се сам

3

от Яна Аргиропулос

Както повечето добри книги, които съм чела, и тази ми беше препоръчана. The Baby-Led Weaning Cookbook се оказа чудесен помощник в един от (според мен) сложните моменти в майчинствотос какво да нахраниш бебето си, как да го сготвиш (не бебето, разбира се) и как междувременно да смогнеш да приготвиш и нещо за възрастните в семейството. И въпреки че педиатрите в България предлагат захранване с пюрета и каши, аз реших да пробвам и този понестандартен, но утвърден и изпробван от мои близки метод.

Отбиването, водено от бебето не е непозната територия у нас, но предполагам, че заради неналичието на достатъчно книги/текстове по въпроса на български, а и заради навред битуващия страх от алергии и поконсервативното отношение на медицинските лица, темата все пак не е и много широко разпространена. Именно заради това първоначално подходих с леко недоверие към идеята да оставя невръстното си дете самò да започне да се храни (найгрубо казано). Водена от някакво притеснение, реших да започна захранването с пюрета, но съвсем скоро добих повече увереностпромених тактиката и посегнах към книгата и методите, описани в нея.

В The Baby-Led Weaning Cookbook кратко, стегнато и ясно са обяснени основните принципи на захранване: някъде около шестия месец бебчо сам започва да си показва, че е готов да хапва като мама и татиседнал е стабилно, посяга и се опитва да хваща разни неща, поднася ги към устата си и/или издава мляскащи звуци. Това значи, че е готов да се храни по възможно найестествения и уверявам ви, изключително сладък за околните наблюдатели начинсъс собствените си ръчички. Няма нужда от пюрета, няма нужда от лъжички, всичко става супер лесно и също толкова забавно и приятно.

Това, което аз направих, е следното: не изключих пюретата (не виждам нищо лошо в тях и така и не разбрах аргументитесрещуим), но от рано започнах да предлагам на моя син различни видове храна под различни форми. Понякога вместо да му пасирам сварените зеленчуци, просто му ги давам, а той започва да се бори с тях, да ги гризе и едновременно с това да си почесва венците. Същото прави и с меките плодове. Веднага щом започнаха опитите да хваща разни неща с палец и показалец, му сварих бебешки макарони и се залових да готвя ориз с дребни или наситнени зеленчуци. Такива храни са не само интересни за любопитния дребосък, но и с тях упражнява т.нар. захват като пинсета. Е, храненето отнема малко повече време, но пък е страшно интересно за него и много забавно за мен и баща му.

Освен че по този начин бебето възприема храненето като игра, т.е. като нещо интригуващо, а не досадно, то развива и важни умения, както и фината моторика. Но едно от може би найважните и ценни неща, заради които харесах книгата, е идеята, че цялото семейство може да се храни здравословно, с вкусно приготвена домашна храна, полезна както за малкия човек, така и за неговите родители. В The Baby-Led Weaning Cookbook има над 100 рецепти за ястия и вкусотийки, от които си похапваме всички заедно. Зеленчукова супа, ризото, тай пиле, гуакамоле, мъфини и какво ли още неготви се с много малко мазнина (за предпочитане качествено краве масло или зехтин) и се соли само това, което мама и тати изяждат. Наскоро открих и българска авторка, която също поощрява разнообразното хранене и предлага интересни рецепти за бебешка кухня, но с много поограничени продукти в менюто.

Ако детето няма здравословни проблеми и хранителни алергии, реално нищо не пречи да споделяте храната си с него, стига да е сготвена съобразно неговите нужди (разбирай без пържено, сол, захар, силни алергени и т.н.). Полесно е, спестява време, обезсмисля детска кухня или безкрайно чудене какво и как да бъде сготвено, забавлява детето, кара го да се чувства посамостоятелно и не знам каква точно е причината, но когато храня моето бебе с лъжичка концентрацията му е почти нулева, а когато се храни сам изведнъж вкъщи става едно тихо и спокойно, той си хапва сладко икучето застава под стола му в готовност, защото знае, че обезателно ще намаже и то.

П.П. Ясно е, че щом бебето се храни с ръце, храна ще има навсякъде. Затова предлагам и няколко съвета, свързани с полесното отстраняване на щетите:

  • Лигавникът обикновено предпазва само предната част от тялото, но ръкавите на дрешките и въобще целите блузки обикновено са за смяна след хапване. В ИКЕА има лигавници типриза, които са страшно удобни, предпазват дрехата на детето и се почистват много лесно.

  • Аз обикновено изсипвам храната (ако консистенцията позволява) върху дървена дъска, която поставям на масата пред бебето, но има удобни чинийки, които се залепят смедузиза масата или плота на столчето, така че малчуганът да не ги обръща и по този начин да разсипва съдържанието им.

  • Както вече споменах, аз имам жива прахосмукачка вкъщикучето задължително обира всичко, паднало около стола на малкия, но ако нямате такъв удобен аксесоар, можете да слагате нещо като найлоните, които бояджиите ползват, за да почиствате бързо и лесно.


са Ади, Бел и приятели

ПОДОБНИ ПУБЛИКАЦИИ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *