Чуй кой говори

unnamed

За първи път чух за Мириам Сежер и работата й едва сега при повторното й гостуване в България, и съжалих, че не съм се информирала достатъчно добре преди раждането на дъщеря ми. Доколкото си спомням, часове след появата й в родилния дом продължавах да бъда в шок и едва чувах вътрешния си глас, не съм сигурна дали изобщо съм започнала да комуникирам с бебето свързано и с мисия. Френският детски психиатър и психоаналитик прави именно това – говори с новородените, когато родителите са възпрепятствани. Тя прилага „лечение чрез думи“ повече от десет години в родилното отделение на болницата „Антоан Беклер“ в парижкото предградие Кламар, напълно убедена, че бебето разбира всичко онова, което му се казва. Според нея в първите дни след раждането си, когато е все още в „преддверието“ на своя символичен живот, бебето има нужда от думи, които складира в несъзнаваното си и всичко, онова, което му се разкаже веднага след раждането, ще бъде осмислено по-късно. Особено силна нужда от думи има онова бебе, „проявяващо болестни симптоми, било е родено в анонимност, ако е било изоставено и осиновено, ако е родено чрез оплождане ин витро, ако майката е преживяла тежки моменти, за да му се помогне, както и да се избегнат по-късните неврози и всякакви отклонения от нормата“Думите към него трябва да описват историята на фамилията му, наред с неговата собствена, която започва от зачеването му. Сежер прави популярна терапевтичната си работа посредством стотици семинари и научни конференции в Европа и САЩ и книгите си „Деветте месеца“, „Малкото училище – голямото начало”, „Днешните деца“, „Думи, за да се родиш“ . Днес, 20 май, тя е в София, за да представи книгата си „Ако бебетата можеха да говорят“ – за психоанализата в най-ранна възраст и лечебната сила на думите, предназначена за експерти и бъдещи майки.

Ето и някои мисли, които сподели Сежер с нас преди гостуването си в София:

  • Следвам най-вече резултатите от работата на френската психоаналитичка д-р Франсоаз Далто. Tя ме запозна с влиянието, което думите ни имат върху децата и бебетата. По-късно имах възможността да приложа тази теория на кърмачетата, в първите им моменти на живот. Това беше нещо изключително ценно като опит.
  • Ако бебето можеше да говори, щеше да ни каже да го оставим за малко на спокойствие, да порастне според собствения си ритъм.
  • Мисля, че и в България трябва да навлезе разбирането, че от раждането бебето е разсъдливо същество, което от началото комуникира с хората около себе си. В този процес то започва да изгражда понятията си за живот и нуждите си в него. А тези нужни се проявяват в нуждата от сигурност, от закрила. Бебето може намери това само до майка си. В присъствието й то изживява наново чувството в утробата й. Нейният глас, топлината на тялото й, ритъмът на сърцето й, миризмата й, шумовете на тялото й и т.н. Така когато майката му предостави всичко, което му е вече познато, например да го постави на корема си, то се успокоява и не плаче – чувства се сигурно. Тези действия са в основата на доверието, което то ще развие към другите около него, а също така ще повлияе на усещането му за самия себе си.
  • Важно е да не се разделя кърмачето от неговата майка, защото те са медицински неразделими. В момента се забелязва как все повече родилни отделения са оборудвани така, че да няма дистанция между детето и майката, да са заедно още от момента, когато трябва да се окажат първи грижи за новороденото.
  • Бебето разбира нещата по собствен начин със сетивата си, то не ги разбира като нас, възрастните, съзнанието му работи по различен начин. To възприема думите и очертанията според собствения си набор от информация, докато все още изгражда когнитивните си умения.
  • Колкото повече се развиват говоримите способности, толкова повече децата са обвързани с околната си среда. Понякога езикът е «количката», която те бута напред. А все пак е нужна интелигентност, за да можеш да подредиш живота около себе си и да не притъпяваш усета си.
  • Минимумът на познание, който трябва да имаме, е, че всяко дете е различно от другото, има своите индивидуални нужди и те трябва да се зачитат като такива, в зависимост от момента на възрастта му и развитието на психиката му.
  • Ако детето се развива нормално, това е добър знак. Но добрите впечатления съвсем не показват пълната картина.
  • На подсъзнателно ниво детето остава свързано с майка си през целия си живот. Разбира се, с времето ще настъпи отдалечаване. Не може да се очаква, че детето ще бъде цял живот вързано за майка си. То само ще се отдели, когато порасне, но връзката им ще бъде винаги много силна. Дори и не винаги отношенията между детето и майката да са напълно хармонични. Все пак връзката, която имаме с майките си, е различна от тази, която имаме с другите хора. Изграждането на лична независимост е работа, която никога не свършва и с която жената е длъжна да се натовари.

 

Представянето на книгата е на 20 май от 18 ч. в аудитория 65 на СУ „Св. Климент Охридски”, Ректорат. В рамките на събитието, което е отворено за широката публика, ще бъдат връчени награди, гостите и участниците ще могат да видят „Ти избра да се родиш” – част от филм за легендарната Франсоаз Долто, и кратка ретроспекция на Дните на Долто в България.

До 22 май ще се състои традиционният вече форум „Дни на Франсоаз Долто в България” с фокус „Бебето, детето и психоанализата”. Инициативата среща теорията и практиката, международния и българския опит и служи като катализатор за професионалните натрупвания в тази област, както и за разработването на нови стратегии.

 

 


са Ади, Бел и приятели

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *