В МОМЕНТА ЧЕТЕТЕ

Накратко: Яслата – мисия невъзможна...

Накратко: Яслата – мисия невъзможна

typing

От Биляна Запрянова

Под натиска на Галя – майка, баба и държавен служител, влязох в сайта на Столична община, за да запиша малкия ми син Валери в ясла. Не питайте защо толкова рано, просто така трябвало, за да не му вземат мястото?! Поех тази мисия много сериозно. След като заспаха децата и кучето, влязох в прословутия сайт – вече един път успешно се бях справила с тази задача и някак си не изпитвах страх от него. Въведох стриктно всички мои данни и тези на малкия ми син… очаквах всичко да е ок, когато на екрана на лаптопа ми се появи надпис, че вече има записан човек с моето ЕГН в системата. Влязох с паролата и мейла ми от записването на големия ми син. Отново се опитах да запиша Валери и да въведа данните на съпруга ми, но се оказа, че това е невъзможно, тъй като съм разведена, омъжена втори път, а големият ми син все още не е изхвърлен от системата им, защото тепърва ще тръгне на училище и за техен ужас имам второ дете.

Пуснах запитване във „форма за обратна връзка”.

В 21.00 часа получих следния отговор: Моля, изпратете ни Вашите три имена, трите имена и ЕГН на по-голямото ви дете, за да направим проверка.

Изпратих ги и зачаках с надеждата всичко да се нареди по мед и масло.

Половин час по-късно получих нова парола със съвет възможно най-бързо да я променя – това не им го разбрах, но изпълних заръката и… НИЩО.

21.37 часа отново се обърнах към тях с молба да направят нещо по въпроса. Минута след това ме накараха да проверя дали коректно съм попълнила личните данни на цялото ми семейство. Пълни глупости. Въпреки това проверих. Разбира се, всички мои данни бяха напълно съответстващи с тези в личната ми карта, но данните на Валери не присъстваха, както и тези на съпруга ми, а нямах възможност да ги въведа, защото Системата не ми позволяваше.

В 21.45 часа изпратих ново запитване или по-скоро молба да впишат съпруга ми и втория ми син.

Десет минути след това получих изключително мило писмо, в което ме помолиха да им предоставя всички лични данни на съпруг, дете, куче, рибки и каквото имаме още вкъщи.

Направих го и зачаках, докато нервно допушвах последната си цигара от току-що отворена кутия.

Така и не получих отговор и си легнах с надеждата, че на сутринта всичко ще е ок.

В 8.17 часа на другата сутрин имах имейл, в който любезно ми се обясняваше, че моето име фигурира в системата и трябва да коригирам коректно профила на детето ми.

Точно в този момент усетих, че съм попаднала в Параграф 22. Изгубих един цял ден, за да се озова в стартова позиция. Все още не бях пила кафе и може би това допринесе за написването на следващото гневно „запитване” към системата – по-скоро приличаше на заплаха, но те му викаха „запитване”. За първи път през живота ми използвах професията си на журналист, за да заплашвам някого, както казах вече все още не бях пила кафе, а и точно в този момент се почувствах в безизходица, иначе, може би, щях да продължа с „запитванията”.

10.42 часа, след три кафета и половин кутия цигари, нещата се случиха. Всичко беше променено. Анастас – големият ми син все още присъстваше в системата, въпреки че след месец ще го изхвърлят, защото ще е в първи клас, Валери също вече беше в системата и най-важното трите имена на съпруга ми фигурираха.

Изводът от двудневния ми опит да запиша сина ми на ясла е, че или трябва да работиш като журналист, или в Гражданското заедно с новата фамилия да ти подаряват и ново ЕГН.

С нетърпение чакам 14-и май, за да разбера дали Валери ще е приет в държавна ясла, но засега резултатът е 8.2 точки и две нервни кутии цигари на 0 за Валери и майка му.


са Ади, Бел и приятели

ПОДОБНИ ПУБЛИКАЦИИ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *