В МОМЕНТА ЧЕТЕТЕ

Откритие: Люлка за един мирен свят...

Откритие: Люлка за един мирен свят

 

 

C_4378ca18d91d4cdedaa6ddd0dfae91a4

Даниел проходи преди три дни (възраст 11 месеца и половина). Просто реши, че не му се чака баба му да го придържа за ръце, за да стигне до холната масичка и да гледа реклами. Изведнъж се пусна и успя да направи първите си 3-4 самостоятелни крачки. Най-готиният момент беше, че и той разбра какво се е случило и ходенето приключи с радостен писък с нечуван децибел досега. Три дни по-късно се разхожда из цялата градинка навън ,леко придържайки се с една ръка за моя панталон. Знам, че отдавна си е набелязал местата, до които иска да стигне, щом проходи.

Неоткрити места се оказа, че има и вкъщи и през последните няколко десетки часа не помня да съм сядала. Успя да се удари в масата и да се сдобие със синя буза, да се одере не знам как точно и да си прещипе пръстите до посиняване, въпреки че съм до него непрестанно. Купонът започна.

Друг интересен момент при Даниел са растящите едновременно пет зъба – вторият долен преден и четирите предни горни (появиха се първо вторите и съответно в момента прилича на вампир).

Настроението му през 50% от времето е ужасно – крещи, реве, мрънка за всевъзможни неща. Знам, че това до някъде е и характер, но е факт, че тия зъби го побъркват. Постоянно иска да го гушкам и след три секунди да го сложа на земята, натиска си лицето в краката и ръцете ми, завира си цялата ръка в устата и всичко това придружено с писъци от типа на „мъм-мъм-мъм“. Никакви чесалки за зъби или биберони не вършат работа и не представляват интерес, но всичко останало от типа на дървени мебели, кабели, прибори и количката – да! Навън е същото – гризе пейките! Радвам се, че след години няма да помни този малък кошмар.

Почти винаги съвсем случайно успявам да открия нещо, с което да го успокои в кризисните моменти на растежа. Наближава рождения му ден и всички близки започнаха да ме питат какви подаръци да подарят на детето. След кратък спор и обяснения стигнах до извода, че на всички ще им е кеф да му подарят каквото са си намислили. Един подарък обаче пристигна по-рано от предвиденото – „люлка за вкъщи“. Преди месец започнах да люшкам Дани на люлките в градинката и се оказа, че той доста се кефи. Сам знае, че трябва да се придържа, смее се и кротува. Реших веднага да вържа „люлката за вкъщи“ вкъщи на една рамка на врата. Освен че детето развива вестибуларния си апарат, докато се люлее, той се успокоява, сякаш изпада в транс, кротува, усмихва се, понякога почти заспива. Седалката на люлката е лека и има хубава извивка, не убива и има предпазен колан. Поставила съм и една мека възглавничка за повече удобство. Ако комбинирам люшкането с рекламите по телевизията, все едно дете в къщата няма. Ползването за това мое откритие не трае повече от 15 минути, но през това време мога да свърша нещо или да понапиша и някой ред за блога

 


Третата поред майка в нашия проект по професия е мениджър онлайн търговия и реклама към MDL Group, с две думи - отговаря за онлайн магазина на групата. Повече за нея и сина й Даниел: в "За нас".

ПОДОБНИ ПУБЛИКАЦИИ

  1. Гери

    22 май

    Честито!!!
    Фазата с пребиванията ме плаши адски много. Зара скоро ще направи 9 месеца, а аз постоянно визуализирам посинено дете при всичките и маневри напред-назад, докато седи, примъква се, катурва се, обръща се…, макар че още не демонстрира някакви кой знае какви физически активности. Още едва се крепи на крачета като я придържаме изправена. Вече падна от гърнето и от дивана по веднъж, след това някак аз и треснах главата без да искам докато миех насрано дупе. Не ми се мисли като тръгне да тръгва… Постоянно само това мисля – да не се удари, да не падне.

  2. Илинда Евтимова

    24 май

    Чудно! Моят син (11.5м) няма никакво намерение да прохожда скоро. Затова пък обожава да качва стълби лазейки :)

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *