В МОМЕНТА ЧЕТЕТЕ

Какво се случи: До Бургас и обратно...

Какво се случи: До Бургас и обратно

 

13090854_10156937607850145_1892401602_o

През последния месец ни се случи да пътуваме повече от обичайното из страната в компанията на Даниел – вече на 11 месеца, голям човек. Решихме да си направим тридневна екскурзия до Бургас. Температурите бяха чудесни и беше време да се преборя със страха си от това детето да пътува в колата повече от час и половина.

Преди около две три седмици Дани реши, че проходилката категорично не му е интересна, освен пеещия й механизъм, който можеше да се наблюдава и дъвче и от външната й страна. Демонстрира пренебрежението си с рев, след като го поставях в нея и четири успешни опита да се измъкне сам с главата надолу и лек тласък с краката, за мой късмет без инциденти. Периодът е такъв, че той държи да е самостоятелен във всяко едно отношение, освен в заспиването (засега).

Покоряването на най-високите върхове на кухненските шкафове и секцията в хола няма как да бъде осъществено чрез проходилката. Доста умело и смело използва краката си за постигане на всевъзможни цели и буквално разрушаването на голяма част от домашния инвентар, но все още чрез подпиране. Настоятелно търси да захване с ръце два броя човешки показалци, за да превземе с невиждана бързина тъмния коридор до мокрото помещение. Забавлението и положителното настроение вкъщи се вдигна с няколко степени, което от своя страна ограничи времето ми за вършене на всякаква домакинска работа и сега просто мръсните чаши, чинии и биберони си стоят така до вечерта. Просто има и по-важни неща – изваждане на всички предмети от всички отварящи се шкафчета, подритването им, дъвчене 3-4 минути и после газ към следващата стая на апартамента. Това по цял ден без почивки. Сутрешното спане леко го позабравихме. Като цяло съм оставила Даниел да прави каквото пожелае, защото не ми се иска да се боря с любопитството му. Естествено, до него съм, за да го пазя от евентуално нараняване и се опитвам със спокоен тон да обясня защо някои места и предмети не се пипат. Не ми се получава много. Забелязвам обаче способността му от ранна възраст да се инати яко.

Имайки предвид изписаното досега е ясно, че повече от 5 минути на едно място той не може да се задържи (както са и повечето деца, да не кажа всички) и страхът ми от дълъг път с детето, приковано с колани за стол се увеличаваше с всеки изминал ден.

Вариантите бяха два: да изчакам да стане по-голям, за да разбере какво е колата и че е гот да се пътува и да се гледат всички преминаващи камиони и мотори през прозореца, или да се пробвам да го „свикна“ още сега, да разнообразим обстановката и да подишаме малко морски или планински въздух. Избрах да рискувам. Като цяло според мен това със „свикването“ на малко дете, а дори и на възрастен с нещо, е доста трудно постижимо. Най-добрата тактика, която съм прилагала с приятели и близки е те самите да осъзнаят, че нещо е яко и в последствие да го направят. Намислила съм си и по този начин да възпитавам сина си.

Дълго време избирах столче за кола, след направената грешка на закупената първа количка 3 в 1, която тежеше 17 кг без бебето вътре! Изчетох доста, посъветваха ме и консултаните в няколко магазина и уж избрахме готино столче. Засега върши работа. Бяхме се снабдили и с готина лятна количка, от която съм много доволна, побира се идеално в багажник на по-малка кола и има място за още доста багаж.

Дойде време за тръгване. Бях намерила хотел в центъра на Бургас, което предлагаше и апартаментче на цена от 80 лева на вечер, включваше кухненски бокс, хол с разтегателни дивани и спалня. Беше доста чисто. Предупредих, че сме с бебе, но не предложиха кошара, ние също не взехме, защото детето щеше да спи при нас на спалнята. Голямото ми чудене беше и какво ще правя с тия домашни пюрета, къде ще ги сготвя и т.н. Реших да направя две обедни зеленчукови и да ги взема с мен (без масло, сирене или яйце, за да не се развалят евентуално). Изпекох ябълки и круши във фурната, сложих ги в една кутия и помъкнах и тях. Взех му бисквитите, сухарите, а кисело мляко и банани щяхме да вземем от Бургас. Резервният вариант бяха няколко готови плодови пюрета, които можехме да вземем навсякъде. Не бях пробвала и бутилираните бебешки води, защото детето пие само преварена. Взех две бутилки на Hipp, но има и по-евтини. Свършиха работа. Тръгнахме за Бургас точно след обилния обяд на Даниел с цел да му се доспи. Така и стана, но той в кола спи само един час още откакто се е родил и този един час мина само докато излезем от София! Ами останалите два три часа по магистралата?? Около половин час изтърпя завързан и междувременно му бяха предлагани безброй предмети за пипане, различни от играчки! После започна да се гърчи и да крещи на някакъв бебешки език, че не иска да е прикован за седалката. Изтърпяхме още половин час викове и плач и, да, откопчах го и го гушнах, поседя кротко в мен (бяхме вързани с колан) известно време, после искаше прав, после пак седнал и изобщо на задната седалка настана малък хаос. Да, знам колко е опасно подобно своеволие и тръпки ме побиват при мисълта за същата тази опасност, но за момента нямам решение на проблема.

Целият престой в Бургас мина чудесно. Беше му доста интересно, че е на ново място и хотелът не го стресира. Пюретата, които бях взела свършиха работа, както и всички останали продукти. Даниел похапна и прясна риба в един ресторант и остана много доволен. Може би ще изчакам преди следващо такова пътуване, но пък

първата среща на дето с морето ще остане незабравим момент!


Третата поред майка в нашия проект по професия е мениджър онлайн търговия и реклама към MDL Group, с две думи - отговаря за онлайн магазина на групата. Повече за нея и сина й Даниел: в "За нас".

ПОДОБНИ ПУБЛИКАЦИИ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *