В МОМЕНТА ЧЕТЕТЕ

Откритие: Детето спи само

Откритие: Детето спи само

il_fullxfull.436322503_suw9

Как да имаме второ дете, като живеем в апартамент с две спални и хол с кухненски бокс, и няма да има къде да се спасяваме нощем, когато то реве в истерия? В едната спалня ще е Ника, в другата ние с второто, а в хола няма как да се спи, поне в момента. Това си говорихме тази сутрин с мъжа ми, преди да илезе с колелото обнадежден, че днес може да свали цяло кило с въртене на педалите. Аз пиша този текст, докато Ника сладко спи. Прилича на ангелче, когато не е червено-бяла от плач. В моментите на истерия лицето й сменя цвета си до мораво за секудни, а от крайното стискане на всяка частичка по него й се формират и бели зони – там кръв не може да стигне, толкова се е стегнала.

Всяка майка знае за какво състояние говоря. Има два варианта за излизане от него. Единият е ужасно да се уплашиш и да се втурнеш да го клатиш, люлееш, дундуркаш и така цяла нощ, и така всяка нощ – да не би случйно да заплаче и за минута, понеже сигурно много страда. Ето какво ми каза педиатърът на мен – ако е суха, нахранена, не е жадна, не й е топло и не и е студено, значи не страда. А защо реве? Може да са колики, но това състояние се свиква да се разпознава – то е, ако се чуват чревцата. Може да й е скучно, но като цяло просто не е на кеф. Бързо свикнахме да разпознаваме дали с 5-минутно дундуркане ще заспи или не. Когато отговорът е не, обличаме Ника със спален чувал и я оставяме да се приспи сама, а ние се преместваме да дремнем във втората спалня. Леглото там е оборудвано с чаршафи, възглавници и завивики – готово да ни посрещне по всяко време на денонощието.

Ника яде по режим, така че алармата ми напомня кога трябва да се върна при нея. След като я нахраня и обгрижа още 10-15 минути, за да съм сигурна, че няма да върне или да се задави, тя или е заспала за този период, или е влязла в нова истерична фаза. Така или иначе, обезопасявам я и се връщам в другата стая при мъжа си. В началото слушах кога ще спре да плаче и като го направи, отивах да проверя дали всичко е наред, въпреки уверенията на две медицински лица и две познати майки, че няма какво да се обърка. Всеки път тя доволно спеше. Сега го правя рядко. Заспивам веднага, когато се преместим.

С всеки път времето за рев преди заспиване става все по-малко. Днес, почти 50 дни след раждането й, оставена сама, тя плаче между 10 до 30 минути преди да заспи, като дори понякога е нещо средно между рев, скърцане и мрънкане. Понякога, когато спре да се дере веднага, аз отивам и я заварвам да си будува кротко – без да е червена и без да беснее. Все по-често спим цялата нощ при нея, защото все по-често тя започна да прави плътен 6-часов сън. През последните две седмици половината нощи след последното хранене в 22:00 часа се е будила направо в 5:00 – 5:30 ч.

Това са само част от добрите резултати на тази тактика. Ника обича да се разхожда и заспива почти венага, щом излезем навън. Тя спи в кошарата си и през деня без проблем. На някой може да звучи странно, че го отбелязвам, но децата, които не плачат цяла нощ, защото някой цяла нощ не спи, за да ги забавлява, не винаги искат да спят в креватчетата си. Защо да не ревнат веднага щом ги оставят там, след като ако го направят, ще бъдат взети на ръце и занимавани? Защо непрекъснато да не са на ръце, щом има кой да изпълни това им желание? През деня Ника прави упражнения, когато се опита да киселее, люлее се с мен на моя люлеещ се стол, слушмае музика и конкретно Моцарт, който единствен я успокоява или сме на разходка. През останалото време – спи или се занимава сама. Рядко я оставям да плаче сама по светло. Имала съм и приятелка за гости вечер – Ника си будува кротко, стига шезлонгът й да е достатъчно близо, за да чува и наблюдава. Педиатърът каза, че просто иска да участва. Ника е социалка 

Не искам никога да стигам до момента, в който да кажа на порасналата Ника – аз направих това и това за теб и ти трябва да си ми благодарна. Затова правя това, което трябва за нея, но не забравям нито себе си, нито мъжа си. Аз спя с моя мъж и планирам така и да остане. Семейство Парушеви сме аз и той, тя тепърва ще се учи как да се впише в него и обучението започва от ден първи.

А дори и не съм най-строгата майка. Моя приятелка – Красимира и нейният мъж, въобще не вземат на ръце детето си след последното хранене от първия ден, след прибирането им от болница. Стоят в друга стая и само го проверяват, докато се успокои. Днес момчето е на година и два месеца – заспива сам, независимо по кое време на денонощиято, като си будува и гука самостоятелно. Ако се събуди по-рано от тях също не реве, освен ако не му час за хранене. Иначе си организира сам забавления в кошарата. Това е едно от най-усмихнатите деца, които съм виждала и се развива по-бързо от другарите си – първи започна да сяда.

Признавам, че съм запозната с много повече примери за жени, които кърмят на 30 минути, и не могат да се разделят децата си и за половин час, а често и не искат, чиито деца спят при тях до 2-3 годишна възраст, а мъжете им са натирени в хола, често ги и кърмят до тази възраст, децата не искат да спят в легалата си, искат да са на ръце непрекъснато, включително цяла нощ, включително и когато спят, плашат се, когато са на разходка, защото са в количка, а не на ръце или направо отказват да се разхождат в количка посредством непрекъснат плач….

Тези резултати от т.нар. „привързано майчинсвто” никак не съвпадат с идеята ми за щастливо майчинство и щастлив семеен живот въобще. (Ако такъв няма да съществува, защо да има семейство нали човек се стреми да живее добре, а не да му по-зле и ако ще е така, трябва спешно да кажем на другите, които още не са се прецакали да не създават семейства и деца!) Впрочем, моят педиатър твърди, че всичките тези истерии на привързаното майчинство нямат реално отношение към здравето и възпитанието на детето, а просто помагат на някои хора да се чувстват по-добри родители.


Николета е първата ни майка в рубриката "Дневници". Преди да забременее, работи в различни телевизионни предавания, писала е текстове за вестници и списания, работила е като пиар, а последно се занимава с дигитален маркетинг и управление на фейсбук страниците на различни проекти/фирми. Повече за нея и дъщеря й Ника в "За нас“.

ПОДОБНИ ПУБЛИКАЦИИ

  1. Елена

    25 април

    Крайно егоистична и цинична статия! Да съгласна съм до някъде за режим, да се научи само да заспива бебчето и т.н., но изказвания от сорта „семейство сме аз и мъжа ми, а тя тепърва ще се обучи да е част от него“ е върхът на глупостта! Г-жо Парушева, бебето е част от семейството Ви в момента на зачеването и крайно, ама крайно много съжалявам, че го възприемате като домашен любимец, който трябва да се научи да не пишка и ака в хола!
    P.S. молете се да ви изникнат безболезнено зъбки, защото в противен случай ГОЛЯМО редактиране ще направите на настоящата статия!

  2. 123

    25 април

    Чудя се защо няма коментари под тази безумно написана статия. Най- вероятно всички майки , прочели великите умозаключения на авторката, са били твърде изумени , за да могат да изкажат мнение. Не разбирам как може да сте толкова безсърдечна, че да оставяте двумесечно бебе да плаче истерично , а Вие да си спите най- невъзмутимо в другата стая ?? Не разбирам и как детето точно трябва да се ,, впише “ във Вашето семейство- това да не е домашен любимец , че да се съобразява с Вашето ежедневие ???

  3. КАМЕЛИЯ

    25 април

    Първата година е от абсолютно ключово значение за психологическото развитие на всяко дете. А по отношение на собствената му вселена през този период бебето напълно зависи от Вас!Информирайте се-има достатъчно източници,в които ще прочетете,че плачът на бебето е форма на общуване-то сигнализира,че нещо е наред.Заблудила сте се жестоко,или някой „педиатър“ Ви е заблудил,но по-лошото е,че може да заблудите много млади майки,които ще прочетат тази „статия“и ще премат написаното в нея за истина.

  4. Деница

    25 април

    Камелия, вземете се информирайте вие: https://www.thenewbasics.com/
    http://www.pameladruckerman.com/books/french-children-dont-throw-food/
    http://www.colibri.bg/knigi/667/fransoaz-dolto-kogato-se-poqvi-deteto
    Няма нужда да ми благодарите…
    Всеки сам си преценява как да си отглежда децата. А мисля, че бебето ще е много по-щастливо ако майка му е успяла да се наспи, за да може пълноценно да се занимава с него през деня.

  5. Доби

    26 април

    Майката може и да се наспива и без да оставя детето в другата стая да плаче само. Това е меко казано безсърдечно. Още повече да се изнасят с бащата от стаята , бягайки от детето все едно е прокажено…
    За да плаче едно бебе- има причина. По този начин то общува и това е неговият начин да покаже на родителите си, че се чувства некомфортно. Режим се изгражда и без подобни насилствени похвати…Интересно какво ще прави авторката , когато на детето започнат да му никнат зъбки…Чакам с нетърпение следващите статии , за да видя до какви велики умозаключения ще достигне :))

  6. Михаела

    26 април

    Да, всеки има право да отглежда детето си както иска, но в случая съм КРАЙНО несъгласна с авторката. Бебето има нужда от вас, защото да се появиш в един напълно различен свят и да се чувстваш сам, не е ОК. Детето има нужда да е близо до майката, за да се чувства обичано и защитено, а това няма как да стане ако те са в другата стая. Повярвайте ми, режим се изгражда, бебето само си го изгражда без да бъде ущетявано по какъвто и да е начин. Ще се научи и да заспива само, не се притеснявайте. Съветът ми е да премислите методите си, за да сте по-щастливи и спокойни както вие така и бебето.

  7. КАМЕЛИЯ

    26 април

    Деница,за щастие точно това съм правила,докато очаквах дете-информирах се.След което направих своя информиран избор.Смисълът на родителството за мен не е само в това детето ми да е нахранено,сухо и на топло,нито съм била с очакването,че с мъжа ми ще си спим блажено,докато бебето се „самоприспива“ в другата стая.Повтарям Ви отново-плачът е начинът, по който бебетата общуват,средството, с което те се опитват да комуникират с възрастните и да си „кажат“ какво не им харесва.“ Заслушвайте “ се повече в това,каето имат и искат да Ви кажат.Успех.

  8. Велина

    26 април

    Притеснена съм , че имам син и след години Ника или някой друга девойка лишена от майчина ласка и утеха ще трови моето дете!!!

  9. Диана

    26 април

    Потресена съм от разсъжденията на авторката. Много се надявам, че ще преосмисли възпитателните си методи и ще се погрижи не само за физиологичните нужди на детето, но и за емоционалните такива.
    Бебето ми е кърмено на поискване и през втория месец спеше непробудно по 6-8 часа през ноща, също заспиваше лесно както в количката, така и в кошчето. Не мога да кажа обаче, че това е резултат от моята „тактика“.
    Съгласна съм, че за да може да се грижи пълноценно за детето майката трябва да е отпочинала. Но категорично не мога да се съглася, че е по-важно да се грижи добре за него през деня, а през ноща да бяга от него. За да е отпочинала майката е достатъчно, да синхронизира дневния си ритъм с този на бебето, а не да очаква пеленаче да се впише в нейното ежедневие.
    Бебето не е отекчен възрастен, който трябва да забавляваме за да не скучае. То е „програмирано“ да опознава света около него, за да може да се справя само след време. То е жадно за нови знания и умения и има нужда от майка си, която да му покаже света. Понякога бебето плаче, защото не може да изрази по друг начин натрупаните през деня впечатления, то има нужда да сподели емоциите си. Когато е оставено дълго да плаче само то научава, че неговите емоции са без значение за мама и постепенно спира да ги изразява.

  10. Вики

    5 май

    Всеки има право да решава какви принципи да следва в отглеждането на децата си, колкото и нелепи да са за съжаление в този случай. Абсолютно съм съгласна с първия коментар на Елена.

  11. Биляна

    6 май

    „Истерията“ на привързаното майчинство не е носене на ръце и глезене, а много по-комплексен подход към ранното възпитание. Разбира се школи и подходи всякакви и всеки решава какво работи за него, но това излияние тука е крайно неграмотно и едностранчиво.

    Не съм оставяла детето ми да плаче нито за секунда през първите два месеца, на третия вече не искаше да я носиш за да спи, можеше да заспи само в леглото си. На 4 можеше да се приспива сама (докато не почна зъбоникненето естетствено). Чак на 6 месеца започнахме да я ‘учим“ да спи цяла нощ, като отново успяхме без метода с реване докато се сети, какво се иска от нея.

    Така че, не смятам, че съм си жертвала семейния живот в името на детето – по-скоро го разглеждам като инвестиция в бъдещето, включително моето ми и на мъжа ми.

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *