В МОМЕНТА ЧЕТЕТЕ

Какво се случи: Девети месец и всички останали...

Какво се случи: Девети месец и всички останали

Бременността е свързана с много пишкане, повече отколкото добрият сексуален живот предполага. Първо пишкаш върху едни листчета, за да видиш дали ще се оцветят подходящо и да ти покажат в овулация ли си или не. Докато напикваш листчетата, си напишкваш пръстите. В случай че са от вида, който трябва да стои една минута в течността, пишкаш в чашка и пак се напишкваш. Когато успешно уцелиш овулацията и бебето започва да расте и нуждата ти от тоалетна расте правопропорционално с него. Изследвания? Да, включват и урина и, или трябва да се устискаш до болницата сутрин на гладно, или да напълниш шишенца, които грижливо да опаковаш и да донесеш топли-топли до половин час, без да са се разлели в чантата. Да, може и да се напишкаш, макар че звучи по-драматично от няколкото потенциални капки по бельото. И нощем, докато вдигнеш туловище от леглото, под тежестта на напъните може да се измъкне нещо. Абе, въобще миризлива работа. И досадна. След това златният дъжд ти изглежда като игра, лишена от въображение.

Бременността е свързана и с по-близки отношения с хора, които не познаваш. Най-често общуването се случва на опашките. Сега ще ви кажа на кои опашки ми даваха предимство заради корема – веднъж, преди Коледа, на щанда за опаковане на подаръци. И то един мъж, който ми каза, че съм чакала достатъчно. Тоест, има накакъв минимум, който съм покрила и ме е признал за сериозна.

На всички останали места коремът ми ставаше невидим, например на опашка за автограф при представяне на нова книга, на опашка в хранителен магазин, на опашка в зеленчуков магазин, на опашка в сладкарница, на опашка за билети за театър… Най-неприятни са опашките в дамските тоалетни на моловете, защото са задължителни, просто винаги има опашка. И са само жени. И никога никоя от тях не ми даде път. А нали помним с какво започнахме за бременността – да, пишкането е често и наложително.

Но не е честно да седя вкъщи и да мрънкам срещу непознати хора от компютъра си без да отбележа, че аз не си поисках това предимство. Не смятам, че изборът ми да стана майка автоматично ме превръща в превилигировано същество, не смятам, че задължително ми се дължи нещо, очевидно и това съм го изтърпяла, а ако не ми е понасяло, да съм се отказала. Просто използвах момента да наблюдавам хората какво са готови да дадат по своя преценка и без външна намеса.

Бременността означава и повръщане. Чувала съм, че има жени, на които това им се разминава, но да перефразирам познатия лаф – те за мен са като Голямата стъпка – говорят, че съществуват, но никога не съм ги срещала. Аз лично си мислех, че ми се получава много добре, когато в трети месец, прибитайки се от морето, шофирах към София и с удоволствие минавах завоите без спирачка, учейки се да ставам по-добра зад волана. Някъде около Търново се наложи да спра, да повърна до колата, да сваля седалката да шофьора и да прекарам останалият път в легнало положение, докато мъжът ми ме закара вкъщи без да ме люшка много – много. От тогава ми се подиграват, че карам толкова зле, че сама се карам да повръщам. Но и това мина.

Въпреки цялото написано мрънкане по-горе, аз изкарах лека бременност. Не си позволих да цикля, не четох книги и форуми, а за всичко гледах да питам скоро родили приятелки и познати. Приложих механизъм, който ползвам много често за всичко в живота си – обработвам информацията на етапи. Първи месец – трябва да направим това и това, втори – следващото и така нататък. Питаха ме в средата на бременността не се ли страхувам да родя и аз чистосърдечно отговорих, че не съм мислила по този въпрос. И наистина не бях.

Бременността за мен се дели на девети месец и всички останали. Те минават бързо и каквито и неудобства да предлагат, докато изгубиш търпение си минал на следваща фаза и имаш нови предизвикателства. И така всичко минава лесно и бързо. В деветия месец нищо не е лесно и бързо и един ден от него се равнява на една или две седмици от произволен месец преди него. Но какво е един месец неудобство? В мен бият две сърца, а това, откъдето и да го погледнеш си е чудо.


Николета е първата ни майка в рубриката "Дневници". Преди да забременее, работи в различни телевизионни предавания, писала е текстове за вестници и списания, работила е като пиар, а последно се занимава с дигитален маркетинг и управление на фейсбук страниците на различни проекти/фирми. Повече за нея и дъщеря й Ника в "За нас“.

ПОДОБНИ ПУБЛИКАЦИИ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *