Пътят на промените

Три жени, решили да създадат собствени бизнес проекти и да променят професионалната си реализация по време на майчинство

  

Ася Колева, 36 г.
Издателство “Бяла лодка“

Ася е лицето, моливът и умът зад малкото издателство „Бяла лодка“, под шапката на което произвежда хартиени продукти за деца и възрастни – книги, тефтери, плакати за оцветяване, картички, игри. Има и онлайн магазин, но се разпространява също и в малки и големи книжарници в София и страната. Паралелно с това обикновено работи и по няколко фрийланс дизайнерски проекта. Онези, които я познават дори и бегло, веднага ще се зарадват на меката й усмивка, тиха мъдрост и талант, особено колегите й от вестник „Капитал“, с които работи в продължение на пет години. В медията тя оглавява тийм-лидер на отдел „Инфографики“, визуализира различни по вид и обем данни и информация, рисува илюстрации към текстовете, за известно време е и визуален редактор на списание Light. Сега си дава сметка, че е имала шансът да работя със „страшно много талантливи, свободни и прогресивни хора“, с които се чувства на своята си планета и с които е успяла да създаде чудесни приятелства и да натрупа опит – „наистина безценни и не е минал ден, без да го оценя.“

Забременявайки, Ася решава, че ще бъде от онези майки, които държат да направят всичко по най-добрия начин, супер отдадена. „Придържах се към философията за „близост до бебето“, информирах се по всички въпроси, изчитах къде що има статии – книги като се започне от кърмене, мине се през бебешки столчета и се стигне до възпитание… Когато синът ми стана на 1 години се включихме в родителски кооператив, който освен че помогна на детето ми по-лесно „да излезе от къщи“, беше и страхотно училище за родители по вземане на решения, преодоляване на трудности, организация, работа с група деца, издръжливост на психиката и физиката (с други думи училище по демокрация, бизнес и педагогика в едно). Така или иначе през повечето време той боледуваше и почти до третата му година се наложи да го гледам вкъщи почти изключително сама. На 3 години го записахме в Монтесори детска градина, която все още посещава. В началото на майчинството се чувства като смазана от отговорността. Въпреки че има “ужасно, ужасно подкрепящ и помагащ мъж”, има чувството, че изцяло от нея зависи бебето й да е добре, да расте здраво и щастливо. Това я изцежда до краен предел и след период на пренареждане на атомите вътре в нея, взема решение да направи нещо свое. Така се ражда „Бяла лодка“. Колебанието дали да се върне в офиса трае кратко и накрая илюстраторката решава, че този период от живота й е вече приключил, иска нещо ново, както и да използва по нов начин натрупания опит. „Отдавна мътих идеята да създам нещо по свой образ и подобие, със собствени сили, опит и въображение. Майчинството ми даде увереността, че мога да се справя и с това (след като с толкова други неща се научих да се справям).“

Според нея да си майка е много трансформиращ опит. Сравнява го с това да отидеш до Луната или Китай, или нещо подобно. Може да минеш и без това, но щом веднъж ти се случи, не си същият.

„Всъщност освен най-прекрасните емоции на света, родителството дава и друго много ценно нещо – всеки ден те измъква от зоната ти на комфорт. А там, извън тази зона, се случват много интересни неща, разместват се пластове, пренареждат се кутийки… Просто повечето жени, веднъж излезли от „матрицата“ на работа-вкъщи-работа-вкъщи чрез майчинството, започват да осъзнават кои са важните неща за тях. И тъй като някак си вече не разполагат с лукса да пилеят времето си, се опитват да го инвестират в нещо смислено, нещо важно за тях.“

За Ася мислите „а сега накъде“ за една майка са някъде между мислите за „какво ще ядем довечера“, „кога детето ака за последно“, „къде да ходим на почивка лятото“, „откъде да си купя свестни обувки“ и в най-добрия случай – „как, за бога, да се измъкнем, на вечеря с мъжа ми“… „Ние жените сме устроени така, че правим всичко едновременно и колкото по-рано приемем това и се успокоим, толкова по-добре. Не можем да оставим на stand-by това или онова, жонглираме със сто задачи всеки ден. Всъщност резкият завой в кариерата обикновено е завой към себе си – към приемането на себе си и на своя път в живота. Поне при мен раждането (след първоначалното объркване) ме направи доста по-осъзната за себе си и за своите потребности.. А когато си по-осъзнат, се опитваш да си дадеш тъкмо това, от което имаш нужда.“

Съвсем логично е в личният си професионален проект Ася да се ориентира към подкрепа на това, което умее най-добре – човек, който обича да измисля неща и да рисува. „Това е моят начин да комуникирам най-пълноценно със света и реших да му се доверя и да видя къде ще ме отведе.“ За „Лодката“ получава силна подкрепа от мъжа си, който е с нея през цялото време и минава през всичките й фази, които съпровождат едно начинание (от пълен ентусиазъм до пълно отчаяние). Семействата и на двамата също са им голяма подкрепа, макар че според Ася вероятно не им беше лесно да приемат едно такова решение. „Но като цяло много вярвам в онази теория с вселената, че когато изчистиш пред себе си какво наистина искаш, тя започва да работи за теб и да ти дава. Всъщност, това, което разбрах, е, че първо, близките ти не са длъжни да са 24/7 на разположение на твоите кариерни експерименти. Те си имат своя път и живот, остави ги да вървят по техния път. Ако имаш нужда от помощ – поискай я. Но дългосрочно се стреми да си изградиш мрежа от твоя кръг познати и приятели, с които да работите заедно. Второ, намери своя център и се дръж за него. Той ще заглуши всички гласове на съмненията – вътрешни и външни. Ще имаш фокус и ще действаш.“

За тази година и половина, в която издателството съществува, Ася мисля, че то се развива много добре. „Преиздаваме многократно някои от продуктите ни, създадохме верни фенове. Разпространяваме се на все повече места, допринасям финансово към домакинството ни. Но всъщност е най-страхотното нещо е, че децата обичат продуктите ни…“

Според нея плюсовете в това да имаш собствен проект като майка, е, че си гъвкав, ти определяш програмата си и колко часа да прекараш пред компютъра и колко да си в движение, примерно. Не е нужно да даваш обяснения на някого, ако се наложи да останеш вкъщи с болно дете, примерно, или да отидеш на Витоша в работен ден, примерно (не че ми се случва често). „Прекрасно е да работиш нещо, което искаш, обичаш и си ти. Трудно е, че си сам – поне в началото, даже адски самотен, мислиш за всичко сам, понякога досаждаш на близките си, но като цяло отговорността си е твоя и се будиш през нощта и си мислиш сума ти неща…Със сигурност учиш много. В различни посоки – продукти, финанси, администрация, логистика, тайм-мениджмънт, социални мрежи, маркетинг, разпространение, комуникация, събития… Всичко това насред фамилните задължения. Не подценявам въобще и личностното развитие (и телесното – също). Да правиш нещо свое е чудесен терен за преодоляване на блокажи и вътрешни бариери. Не на последно място – срещаш нови хора, сред които много себеподобни – което пък също е безценно.“

Продуктите на „Бяла лодка“ са на www.lodkata.com 


Processed with VSCOcam with g3 preset

Калина Петрова, 39 г.
Магазин за чиста козметика „Шипка“

Непосредствено преди да излезе по майчинство, Калина е директор на пиар агенция, а след това съуправляващ директор на агенция за събития и директен маркетинг – и двете позиции в големи рекламни холдинги у нас, единият с дейност основно на Балканите, другият световен. Така общата й практика като пиар специалист става 15 години. Толкова дълго време в нея я задържа динамиката на различните проекти и отношенията с хората, които среща по пътя. “Харесваха ми мисловните конструкции в пиар професията – да съобразиш много неща едновременно, без да изгубиш равновесие”.

Калина премина през майчинството много хубаво, даже разкошно. “Дъщеря ми се появи точно навреме. Мисля, че само с това вече сме квит.” За година и малко майчинство изпитва спокойствие и благодат.

“В един от дните разбрах какво е животът. Докато бях в майчинство започнах да се радвам на живота си. Спрях да се страхувам за материалното. Когато влизах в магазин, не исках да си купя нищо – абсолютно непознато до този момент усещане. Не разсъждавах толкова много. Доверявах се на себе си.”

Сега казва, че не е мислила много по въпроса дали да се върне на работа, сякаш винаги е знаела, че няма да го направи. “Струваше ми се излишно. Не бях готова да правя търговия със свободното си време. Бях съм лоялна към работодателите си, а вече изпитвах несъвместимост с нуждите на някои от големите клиенти в индустрията. Не ми се струваше ОК да се върна и да мрънкам, че както клиентът, така и агенцията трябва да избира с кого да работи. Когато си нает от някой, независимо на каква позиция, не е твоята битка да избираш с кого ще си играе той.” Решава да промени своята професионална реализация съвсем естествено.

“Исках да се променя, а майчинството окрилява промените. Преди да забременея, бях тревожна, често недоволна, животът ми течеше без преди и след, препускане голямо. Гонех резултати на всяка цена. Изпитвах нещастие. Не исках детето ми никога да ме вижда такава. Аз и вече не бях.”

И не само появата на детето й е катализатор за промяната. „Обичам бащата на детето ми и с това да поема риск към неизвестното, му дадох шанс да ми бъде опора. Целият power play изчезна. Бях беззащитна и в облаците, а той – човекът, на когото мога изцяло да разчитам. Усещане, много близко до самото майчинство, като че ли негово продължение. Мисля, че връзката ни имаше нужда от това.”

В началото на 2012 г. Калина отворя първия си магазин на чиста козметика – “Шипка”. Днес тя има още един, като и в двата предлагат и масажни терапии. Две години по-късно, през 2014 г. правих завой към предишната си професия, но в съвсем различна конфигурация. С бизнес съдружник основава пиар агенция, която работи проекти, свързани с култура, образование, иновации и ентъртейнмънт. Историята на Калина с „Шипка“ е свързана с нея самата. Тя винаги се вълнувала от козметика заради собствената й капризна кожа. Разказва, че е прекарала голяма част от живота си в магазини за кремове и познава почти всичко, което конвенционалният пазар на този етап предлагал. “И понеже не открих рецепти, които да ме накарат да спра да мисля за кожата си, тя пък ме изненада с нови проблеми по време на майчинството, а и за детето си търсех само чиста козметика, решението да започна да я предлагам дойде съвсем логично.”

За новото си начинание Калина получава пълна подкрепа от близките си и партньора си. „Родителите ми винаги са ме подкрепяли, макар и често да не разбират защо, по дяволите, искам да уча латински и старогръцки вместо рисуване (бяха плащали частни уроци цяла година), защо – по лошо – реших да следвам латински и старогръцки вместо право например, защо станах секретарка вместо преводач, защо правех музикален вместо политически пиар, защо се занимавах с риалити шоута вместо с академична кариера. Логично дойде и въпросът им защо си продадох апартамента, който беше цялото им материално наследство за мен, за да отворя магазин в стара месарница. Но не казаха абсолютно нищо. Просто една година не влизаха там.”

И двата й бизнеса в момента се развиват добре. И все пак с магазините е по-трудно заради ниския таван на потребителско самочувствие у нас, както и заради това, че го прави сравнително отскоро, обяснява Калина. И допълва къде на шега, къде – не, че и плюсовете, и минусите на това да имаш собствена фирма са, че дори всичко да се провали, провалът ще е само твой. За рекламата и развитието се грижи постоянни усилия. “Рекламата досега идваше от това, че заставам в интересна ниша с интересна концепция – магазините не са типичните био места и по-скоро залагат на интуиция, отколкото на пропаганда. Бяхме първият изцяло за натурална козметика магазин, при това със собствено лого и градски интериор. Но тази тема лично за мен започва да се изчерпва. В началото бяхме доста активни онлайн, но за разлика от всички наши конкуренти, почти не сме спонсорирали Facebook съдържание. Искахме да натрупаме достатъчно истински почитатели. Това се случи, така че в момента концепцията ни се променя. Друго, което ни отличава и в този смисъл ни прави добра реклама, са експертното отношение в магазините ни, задълбочените материали в нашия блог – често превъртам интернет, за да си набавя информация, смисленото ни визуално съдържание и идентичност, работим с професионални графични дизайнери, фотографи, стилисти. Тази реклама върви от уста на уста. И все пак, най-добрата реклама за нас са продуктите, които предлагаме. Те са наша специална селекция и досега не сме грешили. В малък и клюкарски град като нашия, това върши страхотна работа.”

Магазин „Шипка“ е на ул. „Асен Златаров“ 23 и ул. „Г.С.Раковски“, София и на http://shipka.bg


 

Лили Георгиева, 34 години
Консултант по кариерно развитие и личен брандинг

Преди да стане майка, Лили е експерт по управление на човешките ресурси в международна компания. Там натрупва около 4 години стаж и преминава през почти всички функции – администриране, набиране и подбор, обучение и развитие, оценка на изпълнението. Най-близо до себе си усеща всичко, свързано с обучението и развитието на хората, както и възможността да работи индивидуално с хората, които имат нужда от помощ и подкрепа в конкретен работен, а и личен казус. Тогава все още не знае, че вече се занимава до голяма степен и с коучинг.

Излиза в отпуск за бременност и раждане, още когато е в шести месец, и той неусетно преминава в отпуск за отглеждане на дете. Официално е в майчинство две години и девет месеца и чак тогава се завръща към пълния работен ден – в нова компания, с нови предизвикателства и идеи. Но още докато малкият все още е в корема й, се замисля накъде всъщност иска да се насочи, а след като ражда, започва да среща много жени с подобни терзания. „Когато синът ми беше на около годинка, извадих сертификата за кариерен консултант от шкафа, за самочувствие, и започнах да консултирам неофициално бременните и майките около мен относно бъдещото им професионално развитие, вече от позицията на майки. Говорили сме си, докато сме бутали заедно количките, в центровете за родители, в които се засичахме, в някое заведение или онлайн по skype, докато децата ни спят в съседните стаи.“ Щом детето й става на година и половина, Лили записва и едногодишен курс по личностно развитие, който й отнема половин ден седмично и още няколко часа индивидуална работа, разпределена в дните през седмицата. „Изключително благодарна съм за помощта на мъжа ми, без който нямаше как да случа всичко това. И на себе си, че не се отказах от идеите и мечтите си, макар и да ми беше много трудно, а често и виновно. Въпреки всичко кърмих малкия до две години, бях с него през 2/3 от деня и успях да бъда до него, докато растеше.“

Всъщност реалната промяна за нея идва още преди да роди, когато от учител по английски език става експерт по управление на човешките ресурси. „Бях поканена от моя ученичка, HR директор, да й стана асистент… с никакъв опит и много любопитство. Учих и работих едновременно и беше голямо предизвикателство. След раждането и новата позиция, където бях около година, в началото на 2015 г., направих нова кариерна промяна – започнах да развивам хобито си като бизнес и в момента съм щастлива да заявя, че това беше правилният избор за мен.“

Според Лили появата на детето е естествен повод за желание за промяна в кариерното развитие на жените, но не и единствената причина. „През 21 век много от нас раждат около и дори след 30-ата, че и 35-ата си годишнина. Вече сме достатъчно зрели, натрупали сме житейски опит, знаем, поне принципно, какво искаме, имаме представа какво можем. Имаме дете, много често и партньор до себе си, или пък нямаме… Просто ни е дошло времето. Психологически и биологически.“

За себе си казва, че по време на майчинството си е открила, че може да прави много повече неща в едно денонощие. „Открих, че как ще се чувствам като майка и какво ще правя докато се грижа за детето си, зависи от мен, не от мнението на другите (за това ми трябваха около три години). Открих, че е важно да развивам себе си, за да мога да бъда от по-голяма полза и за детето (например като се науча да разпознавам и управлявам емоциите си). Открих, че всеки ден се уча от сина си. И че подкрепата на човека до мен е незаменима – започнах да го ценя повече.“

В момента тя помага основно на дами да открият или създадат тази работа, която ще им носи радост или удовлетворение, но не за сметка на това, което те са, и всичко останало важно за тях. Работи с хора, които търсят кариерна промяна, но и с такива, които искат да са по-ефективни, успешни и щастливи на настоящата си работа, както и с хора, които искат да развият личния си бранд, за да стигнат до потенциални клиенти или работодатели. Бизнесът й се развива във възходяща линия, защото влага много, и усилията й започват да й носят съответните резултати. „Сумарно не работя повече от преди, но аз избирам (до известна степен) кога, от къде, и на какви теми. Най-хубавото е, че сутрин съм с детето си. Виждам го как се буди, правя му закуска. И съм с него, когато съм свежа и отпочинала. Някои от вечерите не винаги съм толкова свежа, или съм на някакво събитие, а той има нужда от дозата си „мама“ всеки ден.“

Казва, че е много пристрастна и трудно вижда минуси в това да имаш собствен проект като майка. „Може би при мен е по-различно – аз предлагам услугата консултиране, работя основно онлайн и съм гъвкава с времето. Ако имах собствен бизнес и се налагаше да съм в офиса/ магазина/ обекта постоянно, сигурно щях да видя повече. Рекламата не е толкова важна, колкото маркетинга. Тоест, да покажеш на потенциалния си клиент кой си, какво можеш, в какво вярваш, да му дадеш стойност предварително и безплатно – след време той ще е готов да се обърне към теб. Хората купуват хора и емоции на първо място, чак след това идва същинският продукт, който, разбира се, е важно да предлага решение на техен належащ проблем. А най-голямата реклама са доволните клиенти, които водят нови след себе си. Аз влагам между 15 и 20 часа седмично в това да създавам стойностно съдържание във вид на статии, видеа, постове, както и събития на живо (веднъж-два пъти в месеца). Имам и мейлинг лист, който поддържам, фейсбук група и др. Реално, работя индивидуално с клиенти през останалите двадесетина часа. Част от клиентите ми в момента са консултанти на собствена практика или хора, които предлагат някаква услуга онлайн. Помагам им да напипат кой е техният уникален глас, кой е идеалният им клиент, кой е проблемът, който решават, да развият личния си бранд, да задействат онлайн и офлайн присъствието си. Много ми е интересно и го правя с удоволствие.“

Според Лили периодът за гледане на дете, разрешен в България, е прекрасен, защото едно дете до две години има нужда от майка си повече от 2-3 часа на ден. „Разбира се, това е индивидуално решение на всяка жена. Аз не осъждам дамите, които са избрали да се върнат на работа преди това. В същото време, майчинството е период, в който, ако жената има конкретна кариерна цел, поне малко помощ (2-3 часа през деня) и най-вече – мотивация и енергия – може да поддържа квалификацията си, да прави нещо почасово, да развие ново умение, да премине някакъв кратък курс на обучение, да поддържа блог или да прави каквото и да било, за да не изостане с професионалното си развитие.

Колкото и парадоксално да звучи, периодът на майчинството е прекрасен и за кариерна промяна, защото предишният работодател вече е намерил заместник на майката, тя самата е по-зряла и осъзната, новият живот е събудил нови и идеи и искри в нея, а и не е ангажирана с работа по осем часа на ден. Да, и детето е ангажимент, огромен и отговорен, едновременно зареждащ и изстискващ, но всяка жена може да направи нещо мъничко – не е задължително да бъде грандиозно, поне за начало. Въпрос на фокус, организация и мотивация е. И много вяра!“

Може да прочетете електронната книга на Лили Георгиева с истински истории на жени, търсещи своя път в кариерен, че и личен план (някои от тях – майки) тук

За връзка с Лили, пишете й на: lillie@lilliegeorgieva.com 

lilliegeorgieva.com 

 


Ралица е на 39 г. Живее и работи в София. С над 10-годишен опит в създаването на съдържание за уеб. Майка на три деца - близначките Анна и Сияна и брат им Любомир.

  1. Михаела Стоянова

    15 март

    Страхотно!Браво на дамата!Все повече майки забравят себе си в обожанието си към детето.И „зоната на комфорт“ става всъщност напрегнатото им ежедневие,губейки фокус върху всичко различно от памперси и пюрета!Радвам се ,когато виждам,че не всички майки са зомбирани,недоспали и изморени.Да, несъмнено е трудно,но все пак детето е радост и стимул за твоето собствено благополучие,а не за залежаване и мрънкане!БРАВО!

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *