Ние сме

Отбор майки с техните бебета и малки деца. Модерното клише би ни нарекло градски – живеем в София и в големите градове на България, разхождаме се с количките в близките паркове, но и минаваме през широките булеварди и подлези. Бебета свикват по-скоро с шума на колите, отколкото с песента на птичките, а ние с това, че трябва да заобикаляме шахтите, да се научим как се вдигат 15 килограма с една ръка и да намерим място за паркиране до минута и половина.

Като всички родители на този свят искаме най-доброто за децата си, затова се информираме от електроните медии и чуждоезични сайтове, членуваме в групи във фейсбук, обменяме опит, пазаруваме в интернет и сме непрекъснато с малките, дори докато работим от вкъщи. Не леем куршуми, когато плачат през нощта, нито слагаме нож под възглавницата. За нас най-важното е тяхното здраве, наред с умната и естетична обстановка, около която живеят, защото и детайли като тези формират личността им.

Повечето от нас са майки за първи път, затова преживяваме нов ден, изминат сантиметър и по-широка усмивка с истинско вълнение. Решихме да съберем личните си истории, дневници, открития, хрумки, преживяванията и опита си в този блог, за да сме полезни на други мами и татковци, не само новобранци. Целта ни е и да ги запознаваме с всичко вълнуващо и практично, което ни е свършило работа и би могло да е от полза и за тях. Да покажем, че освен тежки моменти и притеснения, родителството е преди всичко препълнено със забава, цвят, искреност и най-силната любов. Да се изумяваме и преживяваме заедно. Да говорим, спорим и обсъждаме. Да растем паралелно.

Запознайте се с нашите майки и деца, чиито лични впечатления, опит и споделяне ще откривате в рубриките „Дневници“ и „Milkshake“. Децата са с възрастта, в която са по време на стартирането на блога

 

Майка§дете 1: Николета и Ника

nik

Казвам се Николета Парушева Ховрин и заедно със съпругa ми Радослав посрещнахме преди дни дъщеря ни Ника. Докато я чакам, станах на 30 и голямото парти, което бях планирала от години, не се състоя поради осеммесечния ми корем. През последните две години около мен почти всички родиха, така че имам възможността да наблюдавам различни подходи към отглеждането на дете. Имам теории и те са свързани с техники, които да ни позволят да пътуваме, да се забавляваме и да спим. Имам и добрите живи примери около мен, за да създам тези теории. Но още не знам как е на практика. Имах лека бременност и половината от това дължа на съпруга ми – да, и това можех да сравня и знам колко е важно е да имаш на кого да разчиташ, ама наистина. Деветият месец, според мен, е отделен тип бременност. Бях ходещо клише за всички гадости, които сте чували за бременните. Мисля, че деветият месец е създаден така, за да ти стане толкова некомфортно, че да спре да те е страх да родиш. Умишлено не ходих на курсове за родители, всички, които отидоха, изпаднаха в крайности. Започнаха да говорят за оргазмено раждане, сливане с Дивата майка, да изчисляват дата за секцио по звездите, да не искат упойка при раждане или ваксина за новороденото. Често си повтарям, че всеки човек, който срещам на улицата, е роден от жена, така че да на правим твърде голяма драма от това. Нека го направим максимално приятно за всички замесени. Да, вярвам, че зависи от нас.

 

Майка§дете 2: Аделина и Кай

profil

Аделина Каспарянова на 34 и Кай на 6 месеца. Първо дете. Името му означава океан, но всъщност тръгна от закачка между баща му и мен. Бременността ми премина леко и приятно, но с доста битови промени, които бяха твърде тежки за човек в това състояние. Сега знам, че всичко е било с причина и за добро. Вероятно Кай е като всяко друго бебе, но за мен е единствен. Обичам да го наблюдавам, разглеждам и да забелязвам новите му умения. Не съм сигурна, че имам концепция за гледане на дете. Вярвам, че интуицията ми е най-правилният съветник. За последните месеци се убедих, че наистина майката знае най-добре, а бебето често само си показва. Животът ми се промени изцяло. Преди раждането си представях неща, на които в момента мога да се изсмея. Бебето не спи по цял ден, бебето не си играе с часове, бебето не е предмет, който можеш да оставиш на някого, дори на собствента си майка, и да забравиш за съществуването му, докато се забавляваш навън. До ден днешен тези промени продължават да ме плашат, но съм наясно, че животът ми ще се промени още хиляди пъти. Включвам се в този проект, защото съм човек на проектите. В момента тази тема ми е най-интересна, тя е част от ежедневието ми, от новия ми живот и с радост ще споделя всичко научено, всеки успех, провал или забавна история с майките на бебета, които са на възрастта на Кай или по-малки. Дори и те да не са съгласни напълно с мен, ще могат да отберат това, което им допада. За мен е много важно да има режим, който да ни улеснява, да пригаждам предметите, така че да са мултифунционални, да изпробвам различни начини за справяне с различни ситуации, да се забавлявам, докато отглеждам детето си, да му покажа колко як е светът.

 

Майка§дете 3 : Яна и Даниел

Аз съм Яна Лалова на 28, синът ми се казва Даниел (на дядо си по бащина линия с лека промяна в гласните) и е на 9 месеца. Първо дете, много е готин. Късметлийка съм, имайки предвид факта, че имах доста лека бременност, без прилошаване и всички окраски от този период, за които може да се досетите. Вършеех в офиса до месец преди да родя. След появата на Дани животът ми не се е променил толкова много, но се промених аз и интересите ми. Сега ми харесва да съм майка, да се грижа за детето си, да го закрилям. Обожавам да готвя пюрета и да купувам памперси с различни картинки. Признавам, че първите три месеца ми беше много трудно, защото постоянно се притеснявах за това как ще ми спре кърмата, ако не се тъпча или не пия вода, но в крайна сметка всичко се нареди. Ще направя всичко по силите си Даниел да стане готин човек, приятел, да държи на семейството, да не е стиснат и да не се ядосва, докато шофира след време. Как точно ще го постигна – нямам ясна представа, но знам, че ще успея. С него сме едно цяло и съм сигурна, че взаимно ще си помагаме. Включвам се в този проект, защото искам да напиша и разкажа, че да си родител е много яко. Със сигурност тук ще е мястото, в което няма да съдя майките, че слагат децата си в проходилки, въпреки че било ужасно вредно. Ще споделя опит и решения на проблеми. Ще споделя за места, от които пазарувам и как вече девет месеца успявам да представя новия и модерен свят на детето ми.

 

Майка§деца 4: Ралица, Анна, Сияна и Любомир

Ралица, 36 г. Анна и Сияна са родени през декември 2014 г. Еднояйчни близначки. Което не им пречи да са различни – дори визуално. Избрахме имената им в последния момент – в нощта преди раждането. Момичетата тръгнаха да излизат на бял свят два месеца преди термина. До сутринта имахме четири имена. Двойката победител е ясна. Освен четири имена на сутринта имахме и две момиченца. Официално бях майка. И сега има моменти, в които, произнасяйки тази дума, сякаш иде реч за някой друг. Предполагам, защото „ставането” майка е процес дълъг и криволичещ между – добра майка ли съм или лоша, справям ли се, обичам ли децата си достатъчно, способна ли съм да ги възпитам като добри, отговорни и свободни личности и прочие въпроси, които ако и да звучат нелепо понякога, на моменти се стоварват страховито върху крехките плещи на почти всяка жена (или поне върху моите). И честно казано много боли. Защото не спирам да си повтарям, че нашите деца не ни принадлежат – те идват чрез нас, за да тръгнат по избраните от тях пътища. И ние можем просто да бъде опора. И то – ако те поискат…). И така – приех поканата да участвам в този блог от части, за да се разнообразя, от части, за да мога да споделям това, което ме вълнува – и като майка, и като жена, лутаща се между желания и реалности. Ще се радвам, ако успея да бъда полезна по един или друг начин.

На 25.09.2016 г. към групата на млечните вампирчета се присъедини и Любомир – братчето на Анна и Сияна. Малкият сладур е кръстен на дядо си по бащина линия. Да казвам ли, че баща му е „виновен” :)

 

Марияна Петрова, 39г., фотограф

Майка на Теодор – 14 г. и Мартин – 7 г. И двете бременности преминаха нормално. Помня, че най-много ме тормозеше силна чувствителност към миризми, но пазя много мили спомени и емоции от това време. Момчетата имат седем години разлика и това се отрази и на отглеждането и на възпитанието им. А и аз бях различна майка на 25 и на 32 години. Първият път си беше голям стрес и приключение във всяко отношение. Вторият път се доверих интуитивно как да действам и може да се каже, че се явих на поправителен пред самата себе си. Животът ми се промени рязко, откакто съм майка. Изпълни се с неизмерима любов, отдаденост, смисъл, желание да давам и приемам. Както и каляване на нерви, безсъние и много шум. Най-трудно ми беше докато все още не бяха проговорили и не винаги разбирах какво ги мъчи или боли. Нямат любими предмети, но пък имат любими занимания и това са футбол с мен и кучето, компютърни игри, а, и понякога рисуват с удоволствие. Старая се да отглеждам и възпитавам децата си без да изпадам в крайности във всяко едно отношение. За мен е много важно да знаят колко ги обичаме, да ни имат д оверие и да знаят, че винаги ще ги подкрепяме и във всяка ситуация да виждат „наполовина пълната чаша“, а не обратното. Включвам се в този проект най-вече с това, което обожавам да правя – да снимам. Да показвам живота през моята душевност, така както го усещам и виждам. Връзката между майката и децата й е магия, смисъл и вдъхновение за мен. Затова съм тук .

 

Освен с нашите бебета и деца, ще ви запознаем и с още:

„Гости“ – всеки месец ще ви срещаме с майки и техните деца, които ни допускат в домовете си и споделят интимните си моменти и това какво за тях е родителството.

В „Интервю“ ви запознаваме с хората, стоящи зад някои от най-интересните български детски проекти и техните полезни идеи и продукти.

В „Специално“ представяме гледната точка на гостуващи наши автори и различни истории.

В „Анкети“ ще питаме и отговаряме за всичко важно и практично от ежедневието на родителите.

В „Селекция“ очаквайте дрехи, играчки, козметични продукти и изобщо всякакви предмети, свързани с най-малките.

В „Само за мама“ идва време за… мама.